Протокол № 1191 от 12.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1191 гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100680 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците Г. П. В., Л. Г. В., С. Г. В. и И. Г. Д. не се явяват, редовно уведомени чрез пълномощника си от предходното съдебно заседание. За всички ищци се явява адв. П. К., редовно упълномощена да ги представлява отпреди.

За ответника Община Септември, редовно уведомен чрез процесуалния си представител, се явява адв. И., редовно упълномощен отпреди.

Ответникът „ГЕО ТРЕЙД 2019” ЕООД, редовно уведомен чрез пълномощника си адв. Б. от предходното съдебно заседание, не изпраща представител.

Явява се вещото лице инж. С. Б..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като неявилата се страна е редовно уведомена чрез пълномощника си.

Затова на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. Б..

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

С. Г. Б. – на 72 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Обещавам да дам вярно заключение.

Поддържам представеното от мен писмено заключение, с корекция, която сега ще направя. На страница 4, в заключителната част, най-горе, точки 2 и 3 – този абзац, в който пише, че е заснет в неодобрен кадастрален план процесният имот, това да не се чете, защото информацията, която беше представена от Община Септември показа, че имот 468 не представлява имот извън регулацията, а имот в централната част на селото. Така, че процесният имот коригиран, че не е нанесен в неодобрения кадастрален план. Същото важи и за последния абзац, където пише, че процесният имот е от неодобрения кадастрален план. Да не се чете, че процесният имот е заснет в неодобрен кадастрален план. И последната корекция е в приложението към заключението. Там е записано, че е представена скица на процесния имот от неодобрен кадастрален план на селото. Да не се чете - от неодобрен кадастрален план на селото, защото процесният имот не е заснет в този план.

Тази корекция е въз основа на постъпилите документи. Защото когато правих справки не ми беше представен този неодобрен кадастрален план. Писала съм и съм представила скица от кадастрална карта, на която е пренесен имотът от скицата на Службата по вписванията, който в по-голямата си част съвпада със заснетия в геодезическото заснемане имот.

АДВ. И.: Това, което каза вещото лице е така и е безспорно. Обаче, при тези факти, въпроси 7 и 8 не считате ли, че следва да бъдат коригирани изцяло и то в противоположен смисъл? Считате ли, че въпросният имот 468, който не е от никой план е идентичен с имота, предмет на нотариалния акт и защо няма корекция в т. 7 и 8 на въпросите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Този имот е с по-голяма площ от площта на имота, който е в нотариалния акт, която площ е 1200 кв. метра, а самият имот е с по-голяма площ, а иначе скицата е илюстрация към нотариалния акт.

Нотариалният акт е издаден за имота на скицата. Има съвпадение само на 2 съседи Николови по отношение на описаните съседи. Няма значение, че не е от никой план. Той може да е заснет на място и сигурно е така, за да бъде отразен върху скица, иначе няма как. Аз съм го сравнила с геодезическото заснемане, като съм ползвала местоположението на жилищната сграда, която присъства и на двете скици. Аз съм го сравнила с геодезическото заснемане, което е заснето в кадастралната карта, като съм използвала местоположението на жилищната сграда и поради тази причина смятам, че той попада в този имот. Той е илюстрация към Нотариалния акт, защото се намира в досието.

Имам предвид скицата. Ако не се отнасяше към същия имот нямаше да намери мястото си там тази скица. Тази скица с процесния имот, която се оспорва, която не е от никой план, тя е приложена в досието за издаване на нотариалния акт и това е причината, поради която считам, че този нотариален акт отговаря на имота върху скицата.

АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. И.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата, съгласно оспорената част от нея, тъй като считам, че въпросният имот, отразен върху скицата, която е част от нотариалния акт, след като тя не е от никой план, не можем да твърдим, че има идентичност, с който и да е имот. Геодезическото заснемане, което беше цитирано от вещото лице действително е налично, но то е направено от ищеца, като е посочено на геодезиста какво да изработи, т.е. той не е извършвал комбинирано заснемане от скицата от несъществуващ план и даден имот. Геодезическото заснемане е направено по искане на ищеца, като е посочен даден имот.

СЪДЪТ счита, че заключението на вещото лице инж. Б. ще следва да бъде прието като доказателство по делото, ведно с направените от вещото лице корекции на същото, подробно посочени от нея в изявлението й по-горе, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, като доказателство по делото, заключението на вещото лице инж. Б., ведно с корекциите, направени на същото в днешното съдебно заседание и отразени от вещото лице по време на изслушването й.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с представената от нея справка-декларация, а именно сумата в размер на 300 лв., която сума да се изплати на вещото лице по внесения от ищците депозит.

3

АДВ. К.: Допуснат ни е един свидетел, който водим днес. Името му е С.

А. Г..

АДВ. И.: Да се изслуша свидетелят.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна С. А. Г..

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ

И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:

С. А. Г. – родена на 16.07.1955 г. в гр. Септември, живуща в с.

Симеоновец, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните, със средно специално образование, пенсионер.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. Г.: Познавам дядо С. Денев. Познавам неговите деца, внуци.

Дъщеря му ми беше моя лична приятелка. Знам, че имат имот в с.

Симеоновец извънрегулацията в местността „******“ и като малки сме ходили там. Те гледаха тези възрастни хора. Има малка къщичка, ограда. В имота има чешма, дървета, има някаква стара къщичка с две стаи. Отпред е оградено. Отзад е гора, храсти има. Мисля, че няма ток. Като площ е някъде 2500-3000 кв. метра. Този имот се намира близо до стадиона. Този имот не е ползван за събиране на козите от селото. Долу при стадиона имаше такова място.Аз вече съм на 70 години и съм ходила да бера тютюн. Този имот не е ползван за това. Животни в това място не са гледани. Не знам имотът да е ползван като склад от кметството. Предполагам, че не. За този имот се грижеше дядо С., съпругата му баба И. и Б. - дъщеря му, която ми е съученичка, а сега внуците. В този имот не е живял никой. Поне аз не знам.

Аз съвсем близо живея там.

АДВ. И.: Имам теоретично искане - съдът да приложи чл.17, ал. 2 от ГПК по отношение на въпросната скица, тъй като тя представлява административен акт. Считам, че на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът следва да прецени нейната валидност, тъй като безспорно се установи, че тя няма предмет. След като скицата не отразява никой имот считам, че това води до нищожност на самия нотариален акт, тъй като предмет на нотариалното 4 производството е несъществуващ имот. В писмената защита ще посоча съдебни решения. Предмет на делото е да се установи, че този имот в нотариалния акт, който би следвало да съответства на скицата, а безспорно се установи, че такъв имот няма в тази скица, бил идентичен с имота, за който претендират права четиримата ищци и че бил част от големия имот 1654.

Считам, че след като няма предмет нотариалният акт, няма как да го сравняваме с никой имот. С това обосновавам искането си по чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение на скицата.

АДВ. К.: Представям списък на разноските.

АДВ. И.: Правя възражение за прекомерност на претендираните разноски.

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи делото.

АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА списък на разноските на ищците по чл. 80 от ГПК, ведно с два договора за правна защита и съдействие, единият от които от 20.02.2023 г., а другият от 11.06.2024 г.

Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b50d04d-90ef-43fe-8cd0-522570957a27