Решение № 13828 от 15.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49777/2022
- Вид
- Решение № 13828
- Подписан
- 15.07.2025
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 88294 от 21.09.2022 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Определение № 4130 от 31.01.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Протокол № 12332 от 18.05.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 111569 от 12.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 111562 от 12.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 112004 от 12.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 112002 от 12.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 115276 от 20.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 7128 от 15.01.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 15389 от 29.01.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 34160 от 06.03.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 58329 от 19.04.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 62344 от 26.04.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 87401 от 18.06.2024 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 124873 от 11.08.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Решение № 16377 от 02.09.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Определение № 36614 от 02.09.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 146934 от 23.09.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 146937 от 23.09.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 146942 от 23.09.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1, пр. трето · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13828 гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110149777 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът В. З. К. е предявила срещу ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 25000 лева като част от вземане размер на 100000 лева, съгласно молба от 29.05.2024 г., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 10.09.2021 г., в село **** на кръстовището между път **** и път *** по вина на водача на л.а. *“, модел *“, с рег.
№ ***, който не съобразил пътен знак Б2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, като не спрял на знака и реализирал ПТП с движещия се по пътя с предимство лек автомобил – марка „*“, модел *, с рег. № ****, поради което на ищцата като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „*“ били причинени телесни увреждания – контузия на гръден кош и корем и фрактура на пета кост на ходилото, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и за заплащане на лихва върху главницата от датата подаване на уведомяване на застрахователя – 05.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при 1 ответника водач на автомобила, в който пътувала ищцата, и вследствие на което е причинил на ищцата травматично увреждане – контузия на гръден кош, хематом и фрактура на пета метатарзална кост. Ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на травматичното увреждане, които били със значителен интензитет в първите дни след инцидента. Фрактурата била имобилизирана за над 30 дни, след което провела рехабилитация, която наложила хоспитализация. Изпитвала болки и не можела да извършва обичайните си дейности, в. т.ч. и отглеждането на малкото й дете. Твърди, че ПТП причинило и стрес в посочения в исковата молба интензитет. На 05.05.2022 г. ищцата поканила ответника да й заплати застрахователно обезщетение за причинените вреди, но до изтичане на предвидения в закона срок, плащане не е извършено, като счита че ответникът бил в забава по отношение на плащане на нейното обезщетение от датата, на която виновният водач уведомил застрахователя за инцидента – 05.10.2021 г. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да й заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва ищцата да е пътувала в лекия автомобил и да е пострадала при ПТП. Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно поведение на застрахования при него водач, в причинно-следствена връзка, с което да е настъпила вреда. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата вреда. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и интензитета на изпитаните болки. Прави искане предявеният иск ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000 лева като част от вземане в общ размер на 100000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже фактите, включени във фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със сочния от ищеца размер и интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено 2 процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от застрахователя, както и изпадането на длъжника в забава и размера на търсеното обезщетение за спорния период. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина.
Съдът намира, че сочените предпоставки за уважаване на иска се установиха от събраните в производството доказателства.
В настоящия случай противоправното поведение, от което се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищцата, представлява престъпление, установено със споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 НПК от 26.09.2024 г. по н. о. х. д. № 1026/2024 г. по описа на РС – Велико Търново, НО, 2 състав, прието като доказателство по делото на лист 266. От протокола, в който е обективирано споразумението се установява, че подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен за това, че на 10.09.2021 г. в с. ****, на кръстовището между път I***, при управление по път III-504 с посока към с. *, на МПС – лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 6, т. 1, пр. трето ЗДвП, чл. 50, ал. 1 ЗДвП, с което причинил телесна повреда на повече от едно лице а именно: на П.
Г. Б., Г. Б. Б. и В. З. К., поради което е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по чл. 66 НК за срок от 3 години.
Разпоредбата на чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Аналогична в този смисъл е разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК, според която влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, а на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Ето защо съдът намира, че е обвързан по отношение на приетото от наказателния съд настъпване в посочените време и място на ПТП на 10.09.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, относно който безспорно се установи наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, както и по отношение на факта, че на В. З. К. е причинено описаното телесно увреждане.
Между страните не е спорно, поради което и отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК като такова е обстоятелството, че лекият автомобил, управлявано от виновния водач, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие към датата на ПТП, както и че ищцата е предявила претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 04.02.2022 г. (лист 39), но до подаване на исковата молба в съда не е постъпило плащане, 3 поради което ответното дружество отговаря по предявения иск.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП в твърдения интензитет.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, изготвена от д-р В. В. след личен преглед, на която съдът дава вяра като обективна и безпристрастна, кореспондираща с останалите събрани по делото доказателства – епикризи, амбулаторен лист от преглед и резултати от рентгенографии, се установява, че в следствие на ПТП ищцата е получила контузия на гръден кош с хематом в горната част на коремната област и счупване с разместване на пета кост на дясното ходило. Според експерта уврежданията с в пряка причинна връзка с ПТП като възстановителният период е около 3 месеца без да се налага спазване на постелен режим, а самостоятелно придвижване е възможно. В първите 35 дни ищцата е носила гипс, след което около 2 месеца е необходими периодично провеждане на физиотерапия. Към момента на прегледа ищцата е напълно възстановена, но се очакват болки е областта на фрактурата за период от 3-4 години при голямо натоварване и промяна на времето.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или попродължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие, на пострадалата е било причинено описаното в СМЕ телесно уврежданеконтузия на гръден кош с хематом в горната част на коремната област и счупване с 4 разместване на пета кост на дясното ходило, което при ищцата е отшумяло за около 2 месеца, който период е в рамките на обичайния, необходим за възстановяване от подобни травми. Според заключението на вещото лице понастоящем не са налице данни за остатъчна травма и усложнения, които да влошават качеството на живот на ищеца с изключение на болките, които тя ще изпитва за период от 3-4 години след травмата в областта на фрактурата при интензивно натоварване и промяна на времето.
От показанията на разпитаните по делото свидетели* и *, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (***лките са приятелки на ищцата), на които съдът дава вяра в частта относно емоционалното състояние на пострадалата след инцидента, подкрепени с показанията на свидетеля В. И. Й., както и от заключението на вещото лице психолог А. А. по изслушаната и приета по делото съдебно-психологична експертиза, се установява, че непосредствено след ПТП ищцата била много уплашена заради детето, което пътувало с тях в автомобила, управляван от баща му. Около три месеца се възстановявала физически и психически от болката и стреса като не можела да обслужва детето активно, освен това се нуждаела от помощ за домакинството. Според заключението на вещото лице ПТП е имало негативно влияние в психически план върху ищцата като е довело до тревожност, депресивност и страх за живота на детето й. Непосредствено след ПТП ищцата търпяла болки и страдания поради физическата травма, значителни неудобства поради ограниченията във възможностите за самостоятелно обгрижване на себе си и детето, като изпитвала силен страх за него. Понастоящем травмата е преживяван, като не са налице посттравматични преживявания, нито повишена тревожност като наличната лека степен на депресивност не може да се свърже еднозначно с претърпяното ПТП. Ето защо от доказателствата по делото безспорно се установиха последиците, които ПТП е имало за психическото и физическото здраве на ищцата, като се установява, че болките са били интензивни непосредствено след инцидента и заедно с негативните емоционални преживявания са отшумели в рамките на два-три месеца. Останалите твърдения за интензивност и продължителност на болките и наличие на усложнения в причинна връзка с ПТП не са установени по делото.
Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cb9039f-9686-46fc-83f4-058138397941