Решение № 16377 от 02.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49777/2022
- Вид
- Решение № 16377
- Подписан
- 02.09.2025
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 16377 гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110149777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба от В. З. К. чрез нейния адвокат, в която е напарено искане за допълване на постановеното по делото решение № 13828 от 15.07.2025 г., в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на законната лихва върху отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на сумата от 13000 лева, считано от датата 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че липсата на нарочен, годен да бъде обжалван диспозитив, я възпрепятства да упражни това свое право.
В срока за отговор по чл. 250, ал. 2 ГПК такъв не е постъпил от ответника „............“ АД.
При разглеждане на искането и след съобразяване на материалите по делото, съдът намира следното:
Искането по чл. 250, ал. 1 ГПК е допустимо, като депозирано от легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
С диспозитива на обжалваното от страните съдебно решение, чието допълване се иска, решаващият състав ОСЪЖДА „............“ АД, ЕИК 1211.......88, със седалище и адрес на управление в гр. ............., да заплати на В. З. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ............. на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 10.09.2021 г., в село ............., общ. ........... на кръстовището между път ........... (.................) и път ............. (...........-.............) по вина на водача на л.а. „..........“, модел „..........“, с рег. № ............, който не съобразил пътен знак Б2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, като не спрял на знака и реализирал ПТП с движещия се по пътя с предимство лек автомобил – марка „...........“, модел „......., с рег. № ............, поради което на ищцата като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „..........“ били причинени телесни увреждания – контузия на гръден кош и корем и фрактура на пета като на ходилото, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 12000 лева 1 до пълния предявен размер от 25000 лева представляваща част от вземане в общ размер на 100000 лева, както и иска за лихвата за забава за периода от 05.10.2021 г. до 03.02.2022 г. като неоснователни.
В мотивите е посочено, че за периода от 05.10.2021 г. (така както е заявено в исковата молба) до 03.02.2022 г., искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователно, тъй като уведомлението от страна на виновния водач за ПТП не ползва трето лица, сред които е ищцата.
Според съда диспозитивът по отношение на акцесорната претенция и периодът, за който счита същата за неоснователна, е ясен и не възпрепятства както страната да го обжалва, така както е сторила по предвидения ред, в това число по отношение на лихвата, така и въззивната инстанция да осъществи правомощията си по чл. 269 и сл. от ГПК в пълен обем.
Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. З. К. чрез нейния адвокат за допълване по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение № 13828 от 15.07.2025 г., в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на законната лихва върху отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на сумата от 13000 лева, считано от датата 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване ред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2