Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26547 от 28.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46510/2021
Вид
Определение № 26547
Подписан
28.07.2023
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26547 гр. София, 28.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20211110146510 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищцата адв. О. с вх. № 181943/26.06.2023 г., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 9911/09.06.2023 г. по гр.д. № 46510/2021 г по описа на СРС, 56 състав, в частта за разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включване на ДДС – или вместо присъдената сума от 400 лв. да се присъди сума в размер на 480 лв. в полза на адв. О..

В срока за отговор не е депозиран такъв от ответната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобИ.е с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобИ.е на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобИ.е с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.

Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на 1 роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.

Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо разпоредбата на пар. 2а ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения (в този смисъл например Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.)

Ето защо, като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 181943/26.06.2023 г., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 9911/09.06.2023 г. по гр.д. № 46510/2021 г по описа на СРС, 56 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3