Решение № 9911 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9911 гр. С., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря Р. ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110146510 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от И. И. Й., малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител И. И. Й., срещу сдружение „Н. Б. Б. А. З.“ осъдителен иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 407 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.07.2020 г. около 17,00 часа в землището на общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, на автомагистрала „Тракия“, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е пострадала от ПТП, настъпило на 12.07.2020 г. в землището на общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, на автомагистрала „Тракия“, в пътното платно с посока на движение от гр. С. към гр. Стара Загора, в района на км. 160+000, по вина на водача на товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, който загубил управление, преминал през разделителния обезопасителен остров със стоманени ограждения /мантиН./, навлязъл в платното за насрещно движение, вследствие на което настъпило верижно ПТП с движещите се в обратна посока МПС, включително и с управлявания от И. И. Й. лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ****МТ. В резултат, като пасажер на задната седалка вляво, в детска седалка с поставен обезопасителен колан, ищцата И. Й. претърпяла редица телесни увреждания, като била хоспитализирана първоначално в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, а впоследствие в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, съответно била дехоспитализирана на 03.08.2020 г. Оздравителният процес продължава и към момента на предявяване на исковата претенция, като бил съпътстван от негативни психически изживявания. Ищцата твърди, че за лечението й били разходвани парични средства на стойност 407 лв. по фактури, издадени в периода 03.08.2020 г. – 20.04.2021 г. Сочи, че гражданската отговорност на водача на товарната композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, към датата на процесното ПТП е била застрахована от застраховател без представител за уреждане на претенции в 1

Република България, както и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта“. Поради това, е подала молба до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди и е представила банкова сметка за плащане на същото, но до момента на подаване на исковата молба не е извършено плащане. Претендира от ответника заплащане на сумата от 407 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за лечение вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. /датата на последно претендираното обезщетение за имуществени вреди/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че част от процесните вреди не са претендирани извънсъдебно. Прави възражение за съпричиняване на вредите.

Оспорва иска и по размер. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на товарната композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, към датата на процесното ПТП е била застрахована от застраховател без представител за уреждане на претенции в Република България, както и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта“.

По делото са приложени копия на документи по досъдебно производство № 6/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Стара Загора, прокурорска преписка № 2514/2020 г.

По делото на лист 9-10 е приложен констативен протокол № 56/12.07.2020 г., изготвен от органите на МВР след посещение на мястото на произшествието, в който са посочени участниците в същото, посочено е, че е налице цялостна деформация на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** МТ с водач И. И., а по отношение на И. Й. И., ЕГН ********** е посочено, че е с политравма на черепа, травма на сърце и гръден кош.

Представени е медицинска документация на ищцата И. И. Й..

Представени са молби от ищцата до ответното сдружение за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по комплексна автотехническа и медицинска експертиза и са събрани писмени доказателства. От заключението, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, се установява, че на база представените доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на 2 процесното ПТП е поведението на водача на товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, който се отклонява в ляво към предпазната мантинела. В същия момент на северното платно за движение се движи лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** МТ със скорост около 100 км/ч.

Товарният автомобил минава през мантинелата и разделителният остров в платното за насрещно движение, където се преобръща на дясната си страна. Непосредствено преди преобръщането настъпва удар с лек автомобил „Фиат“. След този удар настъпва и удар с лек автомобил „БМВ“. Товарната композиция продължава напред косо, плъзгайки се на дясната си страна, след което реализира удар с лек автомобил „Дачия“, който към момента на удара се движел със скорост 69 км/ч., а товарният автомобил – с около 40 км/ч., като ударът между двете превозни средства е настъпил между предната лява странична част на лекия автомобил и горната и предна част на кабината на влекача.

След удара лек автомобил „Дачия“ продължава движението си с ротация по посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, удря се със задната си дясна част от мантинелата и се установява в аварийната лента за движение.

Описаният в протокола за ПТП и в заключението на изслушаната експертиза механизъм на настъпване на процесното ПТП се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства.

Според показанията на свидетеля Е. Д., водач на автомобил „Мини Купър“, при движение с лекия си автомобил по пътя от гр. Бургас към гр. С. е видял как товарен автомобил, движещ се в настрещната посока, е счупил мантинелата и е застанал напречно на пътя в посока на движение Бургас – С., преобърнал се е и е започнал да удря колите, между които и управляваната от него.

Според показанията на свидетелката Н. З., водач на автомобил по време на събитието, при движение по пътя от гр. Бургас към гр. Пловдив от насрещното платно за движение към пътното платно, на което се движела тя се насочва тир, който чупи мантинелата и удря коли както от лявата, така и от дясната пътна лента на това пътно платно.

Според показанията на свидетеля М. К., водач на автомобил при настъпване на събитието, при движение с лекия си автомобил по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Бургас към гр. Пловдив, е видял как тир, който се е движел в посока С.-Бургас рязко свива наляво, пресича мантиН.те и застава напречно на пътя, който е в посока за гр. С.. Тирът ударил всички коли, на които пресякъл пътя.

За установяване на нанесените вреди на ищцата са представени писмени доказателства и е изслушано заключение по комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвено въз основа на същите. Според заключението от приложените медицински документи се установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила 3 контузия на мозъка тежка степен, контузии на меките тъкани на главата, промени в белите дробове, увреди на ФКФ – моторна афазия, двигателни увреди, посттравматична дилатация /разширение/ на стомаха, разкъсно-контузни рани на кожа в дясно челно и ляво със загуба на меки тъкани, охлузна рана в областта на лява колянна става и множество малки охлузвания по ръцете и краката. Получените наранявания са предизвикани от удар на тялото, главата и крайниците на ищцата с твърди части от интериора на лекия автомобил „Дачия“ в резултат на процесното ПТП.

Травмите на ищцата са предимно в лявата част на тялото, което кореспондира с посоката на основния удар от товарния автомобил, произвел произшествието. Вещото лице установява наличието на причинна връзка между инцидента и травмите. Според заключението разходите за закупуване на медикамента „Депакин“ под формата на сироп, разходите за прегледи при детски невролог и за извършването на изследването Електроенцефалогия (ЕЕГ) са вследствие на получената от ищцата черапно-мозъчна трамва от процесното ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава, предвидени изрично в нормите на чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ – липса на кореспондент за Република България на застрахователя на виновния водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, и в нормата на чл. 511, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ – липса на произнасяне от страна на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в тримесечен срок от предявяване на претенцията пред същото.

Между страните не се спори, че гражданската отговорност на водача на товарната композиция към датата на процесното ПТП е била застрахована от застраховател без представител за уреждане на претенции в Република България, както и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта“.

Според представените на лист 168-170 по делото молби от ищцата до ответника, същата е заявила претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на медикамента „Депакин“ под формата на сироп, за прегледи при детски невролог и за извършване на изследването Електроенцефалогия (ЕЕГ), които е заявила и в настоящото производство, с молби съответно от 17.09.2022 г., 05.02.2021 г. и 22.04.2021 г. В тази връзка, възражението на адв. Цървуланова – процесуален представител на ответника, че пред Националното бюро не са претендирани разходите по фактури от 20.11.2020 г., от 15.12.2020 г., от 14.01.2021 г. и от 04.02.2021 г., посочени съответно под № т. 31, т. 32, т. 33 и т. 34 от доказателствата в исковата молба, е неоснователно. Видно от молба на лист 169 по делото, на 05.02.2021 г. ищцата е депозирала в ответното сдружение молба за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, между които и тези по изброените по-горе фактури. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че предвиденият от законодателя в чл. 511, ал. 3 вр. чл.

496, ал. 1 КЗ тримесечен срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции по същество.

4

Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на водач на МПС, обичайно намиращо се извън територията на Република България, в причинна връзка, с което са настъпили имуществени вреди и установяване на техния размер (деликт) 2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и застраховател без представител за уреждане на претенциите в Република България. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване на правоизключващите възражения, направени в отговора на исковата молба, или погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.