Решение № 56 от 13.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1356/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Други актове по делото
- Протокол № 55 от 13.01.2026 · Анна Костадинова Димитрова
- Протокол № 320 от 17.02.2026 · Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 125, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 265, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Сливен, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230201356 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба от С. И. С. против НП № НП-ПБЗН120 от 05.09.2025 г., издадено от ВПД Началник районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 20, вр.чл.5, т.1 от Наредба № 8121з–645 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, на основание чл. 265, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000,00 лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Алтернативно моли съда да измени атакуваното НП като намали наложената глоба до предвидения в закона минимум.
В с.з. административно – наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от началника на РСПБЗН, който счита жалбата за неоснователна и мои съда да потвърди НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
1
Жалбоподателят и съпругата му са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1221 кв.м., находящ се в с. Чинтулово, общ.
Сливен. На 27.07.2025 г. в имот с идентификатор ***, съседен на имота на жалбоподателя, възникнал пожар. Този имот бил със статут на свинеферма с клас на функционална пожарна опасност Ф5.4 и категория на пожарна опасност Ф5В. В 20,58 часа бил получен сигнал в РСПБЗН за възникналия пожар, при което към мястото на пожара заминали 3 автомобила, а по-късно още два автомобила на РСПБЗН, съответно в 21,10 часа и в 21,45 часа. При пристигането си на място служителите на РСПБЗН установили, че пожарът е обхванал хладилна витрина и покрив, както и имота на жалбоподателя, където е имало складирани автомобилни гуми, като същите са били разположени в почти целия му имот. В последствие било установено, че пожарът е възникнал в имот *** и складирането на автомобилни гуми в имота на жалбоподателя е усложнило допълнително възникналия пожар в съседния имот.
Доколкото ПИ *** е със статут на свинеферма с клас на функционална пожарна опасност Ф5.4 и категория на пожарна опасност Ф5В, съгласно таблица № 45 към чл.497, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, минималното разС.ие до сгради или съоръжения от III степен на огнеустойчивост е 10 метра и доколкото е констатирано наличието на складирани голямо количество гуми в имота на жалбоподателя, което усложнило допълнително възникналия пожар в съседния имот, на 08.08.2025 г. актосъставителят И. в присъствието на свидетелите П. и Г. и на жалбоподателя му съставил АУАН за нарушение чл. 20, вр.чл.5, т.1 от Наредба № 8121з–645 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Въз основа на този акт било издадено обжалваното НП с което за посоченото по – горе нарушение на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на нея изведе следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, 2 имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства и показанията на служителите на РСПБЗН се установява, че в имота на жалбоподателя е имало струпване на огромни количества на автомобилни гуми. Гумите са били разположени в целия имот и са довели до допълнително усложняване на възникналия в съседния имот пожар. Съгласно чл. 20 от Наредба № 8121 з – 647 от 01.10.2014 г. по време на експлоатация не се разрешава да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разС.ие, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като минималните разС.ия от открити складове до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 45 към чл. 497 от тази Наредба и за складирани материали от видовете хартия, текстил, пластмаса, каучук, талаш, стърготини, изрезки, дървен и пластмасов амбалаж; негорими материали в горима опаковка; открити площадки за груб фураж – сено, слама, царевичак, разС.ието е 10 метра. В този смисъл разполагайки материали от вида каучук / автомобилни гуми/ в целия имот без да се спазва необходимото по Наредбата разС.ие от 10 метра до съседния имот с посочените по – горе клас на пожарна опасност и категория по пожарна опасност, жалбоподателят е нарушил разпоредбите на Наредба 8121 з – 647 от 01.10.2014 г. и доколкото съгласно чл. 5 собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на пожарна безопасност в обектите и спазване на изискванията на тази наредба, то същият е извършил нарушение за което му е съставен АУАН и за което следва да понесе предвидената административно наказателна отговорност Съдът не прие доводите на жалбоподателя подкрепени с показанията на свидетелката Р. Н. И.а, че складираните там гуми са били изхвърлени от лица от ромски произход занимаващи се с разкомплектоване на автомобили. Нейните показания не бяха подкрепени с каквито и да е доказателства, които да оборят констатациите по акта и макар, че същата твърди, че многократно е сезирала различни институции за това, небяха представени доказателства за подадени жалби, нито до кмета на селото нито до РИОСВ – Стара Загора. Нелогично звучи и твърдението, че цялото село 3 изхвърля гумите си точно в техния имот. Не са констатирани гуми нито в имота в който е възникнал пожара, нито в множеството съседни до имота на жалбоподателя имоти. Отделно от това след справка в търговския регистър съдът констатира, че свидетелката И.а е собственик на „Дистарциклинг“ ЕООД което дружество е било с основен предмет на дейност, именно откриване на автоморга и всички дейности свързани с разкомплектоване, рециклиране, събиране, транспортиране и временно съхранение на отпаднал материал.
При съставянето на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. И АУАН и НП съдържат всички необходими реквиити посочено е ясно и точно извършеното нарушение, като не е налице разминаване в описанието му между акта и НП. Посочени са и съответните законови текстове които са нарушени, посочена е и санкционната разпоредба, а именно чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и гражданите, които не са изпълнили такива задължения, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв. Извършеното нарушение е по Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а самата Наредба се издава на основание чл. 125, ал. 2 ЗМВР . В този смисъл правилно е посочена и санкционната правна норма.
Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения, но е определен максималния такъв, като не е отчетено, че нарушението е извършено за първи път или поне не са посочени каквито и да е основания за да се наложи глоба в максимален размер. Поради това и съобразявайки, че действително е нарушението е за първи път, както и че все пак пожарът не е възникнал конкретно в имота на жалбоподателя, съдът намира, че следва да измени обжалваното НП, като намали този размер до 255,65 евро 500 лева, съобразявайки все пак обстоятелството, че усложнението на пожара от складираните в имота на жалбоподателя гуми е довело до използване на 5 автомобила и екипа на РСПБЗН.
4
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № НП-ПБЗН1-20 от 05.09.2025 г., издадено от ВПД Началник районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. Сливен, с което на С. И. С. ЕГН: ********** за нарушение на чл. 20, вр.чл.5, т.1 от Наредба № 8121з–645 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, на основание чл. 265, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 1022,58 евро /2 000 лева/ на 255,65 евро /500 лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5