Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 27.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 459/2025
Вид
Решение № 167
Подписан
27.05.2025
В сила
27.05.2025
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Вили Дацов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600459 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 5 от 31.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от 2023г., РСГоце Делчев е признал подсъдимия Д. Д. Д. ,с адрес село С., ул.“М.“ №7, обл Б.

ЗА НЕВИНЕН в това,че:

- на **** година около 21.30 часа в с. С., област Б., нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Д. Л. К.,ЕГН **********,адрес:с.С.,с което му причинил:**** извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК,

-на **** година около 21.30 часа в с. С., област Б.,в присъствието на Д. Л. К., ЕГН **********,адрес: с. С., казал думи унизителни за честта и достойнството му - „ ****“ - престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.

С присъдата е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на Д. Л. К., сумата от 300 лева, представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане за престъпление по чл.130,ал.1НК-причинен отток, насиняване и болка около дясното око, кръвоизлив по скулата около дясното око,ведно със законната лихва,считано от ****г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска 1 в останалата част над уважения размер.

Поради оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.146,ал.1 от НК не е уважил гражданската претенция за това престъпление като е отхвърлил предявения иск за сумата от 700 лева,представляваща претендирани неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от ****г.

Решил е и въпроса за разноските като е осъдил подсъдимия Д. Д. Д., да заплати на Д. Л. К.,направените разноски от частния тъжител в размер на 300 лева.

Същевременно е осъдил частния тъжител Д. Л. К. да заплати на подсъдимия Д. Д. Д. направените от последния съдебни разноски в размер на 600 лева.

Освен това е осъдил частния тъжител Д. Л. К. да заплати по сметка на РС Гоце Делчев държавна такса в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист.

Същата държавна такса в размер на 50 лева,както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист е възложил и на подсъдимия Д. Д. Д..

Против така постановената присъда, в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни в производството:

-от адв.И. П.,в качеството й на защитник на подсъдимия Д. Д. Д..С въззивната жалба адв.П. изразява несъгласие с уважения размер на гражданския иск за престъпление по чл.130,ал.1 от НК,за което всъщност подсъдимият е признат за невинен,поради което иска присъдата да бъде отменена в тази й част и предявения граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.Претендира присъждане на разноските,направени пред районния съд в пълен размер.

-от адв.И. К.,в качеството й на повереник на частния тъжител Д. Л. К..Във въззивната жалба на адв.К. се съдържа становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт,поради което се иска неговата отмяна и постановяването на нова присъда,с която подсъдимият Д. Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпления по чл.130,ал.1 от НК и чл.146,ал.1 от НК,за които да му бъде бъдат наложени съответните наказания,както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълните им размери и следващите се от този изход на делото присъждане на направените по делото

2 разноски.Алтернативно,настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд,поради нарушение на чл.305,ал.2 и ал.3 от НПК-липса на дължим правен анализ на събраните по делото доказателства,поради което неясна оставала волята на съда в постановения съдебен акт.

В жалбите не се сочи необходимост от събиране на доказателства.

В съдебното производство през въззивния съд не се явява частният тъжител Д. Л. К..Представлява се от повереника си адв.К.,която поддържа въззивната жалба като счита постановената от първоинстанционния съд присъда за неправилна,тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства,от които следва да бъде изведен единствено възможния извод за извършване и на двете престъпления: по чл.130,ал.1 от НК и по чл.146,ал.1 от НК.По отношение на престъплението по чл.146,ал.1 от НК насочва,че подсъдимият преди срещата с пострадалия е отправял обиди и подигравки спрямо тъжителя чрез социалната мрежа Инстаграм,които майката на частния тъжител лично видяла и за което депозирала своите показания пред районния съд.

Излага съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, довело до погрешно възприета от контролирания съд фактическа обстановка,а оттук и до неправилния извод на съда за действия на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана.В този смисъл представя своя подход към фактите:частният тъжител К. запитал подсъдимия Д. защо го обижда и псува.Подсъдимият тръгнал към него и с цел да се предпази, тъжителят протегнал ръка, при което изблъскал подсъдимия,който паднал на земята.Последният се изправил и с юмрук,на който според тъжителят имал поставен метален бокс, е нанесъл удар в областта на лицето/ в областта на дясното око/. При повторното замахване от страна на Д., останалите момчета от компанията издърпали подсъдимия, за да спре да нанася удари. Критикува се избрания подход на районния съд да приложи разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК,тъй като деянието,което е осъществено от страна на пострадалия не съответства на степента на нападение,от страна на тъжителя спрямо подсъдимия няма отправени със същият интензитет наранявания.

В заключение,пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и 3 постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен.Пледира и за уважаване на предявените за двете престъпления граждански искове в пълен размер.Прави искане за заплащане на сторените разноски.

Подсъдимият Д. Д. Д. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд и с договорен защитник-адв.П.. Адв.П. пледира за отмяна на присъдата единствено в частта,с която е уважен предявения граждански иск за престъплението по чл.130,ал.1 от НК като счита ,че в останалата си част присъдата като правилна следва да бъде потвърдена.Счита,че обвинението срещу подзащитния й за престъпление по чл.146,ал.1 от НК не е доказано,тъй като в производството липсват каквито и да било доказателства за отправени от подсъдимия обиди към частния тъжител.Съгласява се с извода на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл.12 от НК,приемайки че действията,извършени от подсъдимия са в хипотезата на неизбежна отбрана.Но приемайки,че подсъдимият не е имал противоправно деяние,погрешно е присъдил обезщетение за причинената на частния тъжител телесна повреда,причинена именно при условията на неизбежна отбрана.Пледира за направените по делото разноски от подзащитния й пред двете съдебни инстанции.

Подсъдимият Д. поддържа становището на защитника си и сочи,че ако не е бил ударен от частния тъжител,той не би го ударил,както и не го е ударил и през деня.

В последната си дума подсъдимият Д. Д. иска да бъде оправдан.

БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,поради което намира същата за изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, макар и аналитичната дейност на районната инстанция да търпи критика,предвид на лаконичното обсъждане на гласната доказателствена съвкупност.Но въз основа на 4 достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия Д. Д.,поради което правилно е признал подсъдимия за невинен в извършването и на двете престъпления,в които е обвинен-по чл.146,ал.1 НК и по чл.130,ал.1 от НК.При преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промени във фактическата обстановка по основните факти по делото,но намира,че следва да бъде допълнена,поради което я прие за установена следната:

Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на ****г. в гр. Г.Д.,живее в с. С., ул.“М.“ №7,със ****

Частният тъжител Д. Л. К. е роден на ****г,живее в с.С.,ул.“Д.“ №1,със ****Живее с родителите си и по-големия си брат.

Д. и К. били приятели и се движили в един и същи приятелски кръг.

В деня на инцидента/****г/ поведението на тъжителя станало непредвидимо и агресивно спрямо подсъдимия като между тях били осъществени две срещи,инициирани от частния тъжител,докато се стигне до последната/трета/вечерта на беседката в м.“ТТ.“,когато е бил нанесен удара спрямо частния тъжител.Предшестващите този удар събития са следните:

Частният тъжител К.,подсъдимият Д. и свидетелите по делото са приятели,от едно село са,познават се,поради съвместното им израстване,някои от свидетелите са по-близки с частния тъжител,а други с подсъдимия,но е факт,че са били в обща компания.

Свид.Е.Х.А. сутринта на ****г установил конфронтация между частния тъжител и подсъдимия,произтичаща от съобщения в обща група между приятелите,в която взаимно си пишели в чата.Конфронтацията произхождала от Д. К.,който обвинявал Д. Д., че той е виновен за всичко, че той настройвал приятелите един срещу друг.Това притеснило свид.А. и той позвънил на частния тъжител ,за да го попита какво се случва.Двамата се срещнали и частният тъжител започнал да му обяснява,че не е наясно какъв човек е Д., че „върти разни неща зад гърбовете им“, че „Д. се е молил да почине майката на Д.“ като в тази връзка дори му казал,че някакъв навес,който паднал у тях е по вина на Д. Д..Чувайки всички тези обвинения,свид.Е. А. предложил на частния тъжител да отидат при подсъдимия и да разговарят ,за да се 5 разберат.Д. К. се съгласил и с колата на свидетеля се придвижили до трафопоста в селото,където ги чакал подсъдимият в своя автомобил. Частният тъжител още при слизането от автомобила,веднага се насочил към автомобила на подсъдимия и хващайки го за яката,го извадил с дърпане от колата,през което време го псувал: „****“.В този момент се обърнал към приятеля си свид.А. и му казал „дай ми ножа“,при което свидетелят му отговорил,че „няма нож“.Частният тъжител изблъскал подсъдимия,при което последният паднал на земята,но се изправил.Всичко това било съпроводено с псувни и обиди.Подсъдимият се молил на Д. К. да му обясни какво е направил, при което частният тъжител го пуснал, облегнал се на колата и се разплакал.За момент се успокоил,но след това пак агресирал и пак хванал Д. Д. за яката разтърсвайки го.Подсъдимият се спънал в камъни,паднал и при това падане изпуснал телефона си,при което му се счупил протектора.Тъй като свид.Е. А. видял, че тази среща няма да завърши добре и няма да се разберат,започнал да увещава Д. К. да тръгват.Последният се качил в колата и го закарал до работното му място.В автомобила частният тъжител настоявал вечерта да се срещнат всички приятели „за да им отвори очите по отношение на подсъдимия“.

Преди срещата вечерта обаче,в следобедните часове на същия ден/16-17ч/ свид.Е. А. се намирал с подсъдимия Д. на велоалеята. Частният тъжител пристигнал при тях и започнал да крещи към подсъдимия Д. Д.– „айде, къде си, ****, къде ти е колата“. Двамата го помолили да се успокои,тъй като на мястото имало доста хора. След това той седнал при тях и започнал да говори същите неща-подсъдимият Д. искал да почине майката на Д.,никой не познава подсъдимият колко лош човек е.И отново настоял за среща вечерта,на която всички приятели да се съберат,за да говори с тях какъв е Д. Д..След тази случка се разделили.

По заръка на частния тъжител Д. К. около 09.30ч на ****г се събрали момчетата от компанията/около 7 човека-свид.Е. А.,подсъдимият Д. Д., М.С.,свид. О.К.,А.Д.свид.Ю.Д./ на т.наречената беседка ТТ.ата. Д. пристигнал с А.Д.всички си поговорили около 2 минути,при което частният тъжител започнал да говори същите неща за подсъдимия ,които говорил и през деня.