Протокол № 583 от 16.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 583 гр. Благоевград, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600459 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Подсъдимият Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. И. П., редовно призована.

Частният тъжител Д. К., редовно призован, не се явява , за него се явява адв.

И. К., редовно призована.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани, от тях не се явява само Д. К., но същият се представлява от повереника и явяването му не е задължително във въззивното производство, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Делото се ДОКЛАДВА от съдията-докладчик:

Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби.

1

Едната е депозирана от адв. П. в качеството й на защитник на подсъдимия Д.

Д. Д., а другата от адв. И. К. в качеството и на повереник на частният тъжител Д. Л. К.. И двете въззивни жалби са насочени срещу присъда по НОХД № 472/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. С въззивната си жалба адв.

П. изразява несъгласие с уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, поради което иска присъдата да бъде отменена в тази й част и предявения граждански иска да бъде отхвърлен изцяло. Във въззивната си жалба адв. К. развива съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради което иска неговата отмяна и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпления по чл.130, ал.1 и по чл. 146, ал.1 от НК, за които да бъдат наложени съответните по закон наказания, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълните им размери,и следващите се от този изход на делото присъждане на направените по делото разноски.

Алтернативно настоява за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради нарушение на чл. 305, ал.2 и ал.3 от НПК – липса на дължим правен анализ на събраните по делото доказателства, поради което неясна е останала волята на съда при постановяването на съдебният акт.

С депозираните въззивни жалби не се правят доказателствени искания.

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, от името на пострадалото лице, което е депозирало и въззивна жалба заявявам, че поддържаме същата. Считаме, че са налице безспорни доказателства подсъдимият да е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2, както и че неправилно и в противоречие на събрания доказателствен материал, първоинстанционния съд е приел, че са налице данни подсъдимият да е действал при условията на чл.12, ал.1 от НК. Същевременно оспорваме депозираната въззивна жалба от адв. П. в качеството й на процесуален представител на подсъдимият в настоящото производство. Считам доводите, изтъкнати в същата за неправилни и некореспондиращи с доказателствения материал.

Към въззивната жалба не сме направили доказателствено искане, но в настоящото съдебно заседание правя такова. Моля да бъде допусната до повторен разпит като свидетел майката на тъжителят пред първата инстанция Г. Д.ова К.а, като същата бъде разпитана единствено допълнително относно обстоятелствата за отправени обиди от страна на подсъдимият спрямо тъжителя и за това какво пред нея са споделили свидетелите-очевидци на инцидента, тъй като има и разминаване между показанията, които тя е дала за това, че част от свидетелите, разпитани пред първата инстанция са разговаряли със същата, които пък пред първата инстанция потвърдиха, че такава среща не е проведена. Това е единственото ни доказателствено искане.

АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми заявявам 2 следното: първо оспорваме изцяло като неоснователна подадената от частният тъжител въззивна жалба срещу постановената от Районен съд – Гоце Делчев оправдателна присъда. Считам, че изложените във въззивната жалба, както и в допълнителните писмени бележки към въззивната жалба основания също са несъстоятелни, поради което считам, че така депозираната въззивна жалба категорично следва да бъде оставена без уважение и присъдата да бъде потвърдена в оправдателната й част.

По отношение на направеното в днешното съдебно заседание искане за допускане разпит, не разбрах допълнителен или повторен разпит, считам, че такова искане е недопустимо. Ще моля съда да го остави без уважение и да не допуска до повторен разпит разпитаната вече в първата инстанция свидетелка К.а. Съображенията са ми две. Първото ми съображение е, че тази свидетелка е разпитана в първоинстанционното производство и каквито въпроси процесуалният представител е имал, е следвало да ги зададе или обстоятелства, с които иска да установява каквото и да било, е следвало да ги зададе и да ги установи в първоинстанционното производство. Да не говорим, че във въззивната жалба доказателствени искания изрично в тази посока не са правени. Правят се единствено в днешното съдебно заседание. Второто ми съображение – считам, че искането е несъстоятелно по простата причина, че въпросната свидетелка, чието допускане до разпит се иска едва сега, не е била очевидец на мястото на инцидента. Така че какво на нея са й казали, какво са й преразказали, дали изобщо тя е чула… Имайте предвид, че тя е майка на частния тъжител и от тази гледна точка считам искането за повторен разпит на тази свидетелка за абсолютно неоснователно и ще Ви моля да го отхвърлите като такова.

В същото време заявявам, че поддържам въззивната жалба, която е подадена от името на подсъдимия. Въззивната жалба сме депозирали най-вече поради принципното ни разбиране, не точно за размера, който е присъдил съдът, но за принципното ни разбиране, че тогава когато има постановена оправдателна присъда и тогава когато подсъдимият е признат за невиновен в извършване на така повдигнато му обвинение, няма как същият да бъде осъден да заплаща каквото и да е било обезщетение на частният тъжител. Сумата е по-скоро символична, не че сме могли да я платим, но просто принципното ни становище беше, че когато има оправдателна присъда, деецът е признат за невиновен, няма как съдът да осъди същото лице да плати обезщетение за претърпени имуществени или неимуществени вреди на пострадалото лице. С въззивната жалба не сме направили доказателствени искания. Такива не правим и в днешното съдебно заседание.

Съдът като взе предвид, че с въззивните жалби не са направени доказателствени искания, такова искане се прави в днешното съдебно заседание от адв. К., повереник на частният тъжител, да бъде разпитана повторно майката на същия, съдът намира това искане за неоснователно, предвид на обстоятелствата, че свидетелка е разпитана пред първата инстанция и че тя не е очевидец. Съдът не намира, че се налага повторен неин 3 разпит за изясняване на обстоятелствата, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за допускане до повторен разпит на свидетелката на Г. К.а.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля с постановения от Вас съдебен акт да бъде уважена депозираната от Д. Л. К. чрез неговият процесуален представител въззивна жалба, като същевременно бъде отхвърлена въззивната жалба, подадена от подсъдимият чрез неговият процесуален представител адв.

П.. Считам, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е правилна и не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Единствено правилно посочено в мотивите на първоинстанционния съдебен акт е това, че страните по делото са се движили в обща приятелска среда. На посочената в частната жалба дата и час страните заедно с техни приятели са се намирали в местността Т. беседка край с. С..

Това се установи от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Преди срещата обаче, подсъдимият отправял обиди и подигравки чрез социалните мрежи Инстраграм спрямо тъжителят. Изпращал съобщения с такива отправени обиди, които подсъдимият е получил. За тези обиди разказваше неговата майка, свидетелката К.а, която заяви, че лично е видяла отправените обиди, така както са изписани чрез Инстраграм в телефона на синът й и е възприела именно от кое лице са отправени същите. Когато тъжителят се срещнал с подсъдимият на беседката, било около 21:00 часа на посочения в тъжбата ден, Д. Д. именно е бил запитан от К. защо е отправял обиди, псувни. С цел именно да се предпази, тъжителят протегнал ръка, когато подсъдимият тръгнал към него, при което изблъскал подсъдимият и той паднал на земята. Д. се изправил и с юмрук, на който според тъжителят имал поставен метален бокс, е нанесъл удар в областта на лицето, а именно в областта на дясното око. При повторното замахване от страна на Д., останалите момчета от компанията издърпали подсъдимият, за да спре да нанася удари. Аз ще акцентирам върху две изречения, които бяха посочени от разпитаните пред първата инстанция свидетели. И това е свидетелят К., който казва: „Ние се намесихме, за да ги разтървем. Раздърпахме ги да не се закачат“. А свидетелят Е.А. сочи: „Тогава Д. удари с юмрук Д. в областта на окото, мисля около дясното око го удари Д.. Аз застанах пред Д. и му казах:

Стига! До тук!“, след като се е обърнал към Д. и е видял, че последният се е държал за разкървавеното си око.

Районният съд обаче е възприел коренно различна фактическа обстановка, като е посочил, че тъжителя е започнал да псува и обижда подсъдимият, че К. хванал за дрехите подсъдимият и го блъснал, че К. отново се нахвърлил върху 4 него, но Д. се изправил и не му дал възможност да го хване отново, като го ударил с юмрук по главата от дясно. Всичко това говори за едно изкривено обсъждане на събраните пред първата инстанция писмени доказателства. За това какви наранявания са причинени на тъжителят пред първата инстанция и жалбоподател в настоящата, говорят редица писмени документи, които са представени и приети като доказателства по делото. Това са фиш за спешна медицинска помощ, медицинска бележка от д-р С., амбулаторен лист от 30.10.2023г., епикирза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“, медицинско свидетелство от д-р К. и етапна епикриза. Анализът на тези доказателства установява вида на нараняванията и това,ч е тъжителят е потърсил първа помощ в Център за спешна медицинска помощ. От анализът на тези доказателства безспорно се установява, че 2-3 дни по-късно, а именно на 05.09.2023г. тъжителя е постъпил за лечение в психиатрично отделение, като е изписан на 17.10.2023г. в стабилизирано състояние на фона на нервно-липтично лечение. Сочи се, че след изписването, пострадалият е без значима симптоматика, освен лека психомоторна забавеност и степенно нарушение. Всичко това оборва доводите, които бяха изтъкнати пред първата инстанция, а именно, че наказателния процес е иницииран единствено от родителите на пострадалия, което не е така, защото и самите свидетели, приятели на страните по делото, потвърдиха че веднага след нанесените удари, тъжителят е заявил, че ще потърси правата си по съдебен ред. В настоящият случай считам, че решаващия състав не е процедирал правилно, следвайки и анализирайки медицинската документация относно медико-биологичния характер на телесната увреда, последващите усложнения, които са настъпили по отношение на здравето на пострадалия, дори и влошеното му психическо състояние в резултат на е което е постъпил за едно над 40 дневно лечение в медицинско заведение и метода на житейската логика говорят за това, че на тъжителят се нанесени травми, такива за които споменаха довените от него свидетели и които се претендират в тъжбата, която е отправена до Районен съд – Гоце Делчев. Всички доказателства, взаимно допълващи се от логичната връзка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност установяват именно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, конкретните телесни увреждания на пострадалият К. от страна на подсъдимият. Още повече, че самият подсъдим не отрича нанасянето на такива удари. Изпълнителното деяние на типичното престъпление телесна повреда се характеризира с въздействие върху организма от друго лице. Считам, че от обективна и субективна страна деянието е изяснено конкретно и считам, че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимият с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, защото същият е съзнавал, че действията си ще причини на пострадалия телесна увреда, предвид насочеността на удара, който е отправил.