Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1167 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1334/2025
Вид
Решение № 1167
Подписан
12.11.2025
В сила
13.01.2026
Състав
Ирена Николова Петкова, Цвета Боянова Борисова, Ивелина Владова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 362 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от А. П. А. и М. К. К. против Решение № 260000 от 16.01.2025г., постановено по гражданско дело № 1891/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от А. П. А., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** срещу Г. Ж. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 19.11.2020 г. между ищците и наследодателя на ответника – Ж. Р. П., за окончателен.

Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Оспорва се изводът на съда за липса на подробно описание на постройките. Твърди се, че цената по договора е не само установима, но е установена - поравно за недвижимите вещи и обща за всички движими вещи. Поддържа се, че за да е налице противоречие с добрите нрави, следва насрещната престация да е практически незначителна. Според жалбоподателите процесният случай не попада в тази хипотеза, в която релевантна е данъчната оценка, а не пазарната. Сочи се, че въпросът за собствеността на ответника не е бил спорен в производството. Твърди се, че не е налице нито правна, нито фактическа невъзможност на предмета на договора. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.

Ответникът по жалбата Г. Ж. Р. заявява становище, с което оспорва 1 същата като неоснователна. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че в договора е посочено, че цената на всеки недвижим имот е от по 5 000 лв.

Поддържа се, че не са налице доказателства за заплащането на сумата от 1 000 лв. от ищците, доколкото в договора не пише, че същият служи като разписка за плащане на задатък. Сочи се, че в предварителния договор уговорката за сключване на окончателен такъв е за срок от една седмица от подготовката на необходимите документи, а не е двуседмичен. Искането е за оставянето на въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от А. П. А. и М. К. К. срещу Г. Ж. Р., с искане за обявяване на сключения между ищците и Ж. Р. П. предварителен договор от 19.11.2020 г. за окончателен. Твърди се, че по силата на предварителния договор Ж. Р. П. се задължил да им прехвърли чрез договор за покупко-продажба собствеността върху следните недвижими имоти и движими вещи:

- сграда с идентификатор ***.6 по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със Заповед № КД-14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 8 2 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ***;

- постройка, представляваща масивна едноетажна рибарска сграда, състояща се от входно антре, баня-тоалет, хол и кухненски бокс, две стаи и склад, с неправилна /приблизително правоъгълна/ форма, с дълга страна около 17 м, ориентирана в посока север-юг, и средна ширина около 5 м, ориентирана в посока запад-изток, ведно с прилежащата към нея лодкостоянка, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Осеново, общ.

Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна, адрес: с. Осеново, в. з. Кранево, местност Канайол, площ: 16 661 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, номер по предходен план: 166, кв. 0, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, като постройката е разположена на морския бряг в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, до обособената лодкостоянка на буната, на 1.50 м южно от пътя към същата буна, на около 1.50 м източно от съществуващия асфалтов път покрай морския бряг, на 370 м източно от пътя Варна-Кранево, на 1.5 км от с. Кранево, построена в долната ниска част на рибарското селище, с приблизителни граници на сградата: от север – път към буната, от изток – лодкостоянка и морска граница, от юг – бетонна площадка,част от укрепителното съоръжение на брега, от запад – крайбрежен път;

- лодка с външна марК.ка ВН 8176, знаме – БГ, размери: дължина – 4.50, ширина – 1.65, дълбочина – 0.80, газене – 0.25, двигател 6ЕЗК1018668, марка „Ямаха“, бруто тонаж 0.75, приета за регистрация в Пристанище Варна – том 44, стр. 31, № 876, ведно с оборудването – чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици – размер на окото – 0 – 1 бр., хрилни мрежи с размери 100 Х 0.7 – 2 бр., хрилни мрежи с размери 100 Х 3.6 – 2 бр., гребла – 2 бр.

С предварителния договор била уговорена обща цена от 10 000 лева за двете сгради /по 5000 лева за всяка от тях/, и цена от 2000 лева за движимите вещи. Независимо, че страните по предварителния договор набавили необходимите документи, окончателен договор не бил сключен, тъй като Ж.

П. починал на 12.12.2020 г.

3

Ответникът Г. Ж. Р. – наследник на починалия Ж. П., излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли за оставянето му без уважение.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Представен е предварителен договор за покупко-продажба от 19.11.2020г., сключен между Ж. Р. П. /чийто единствен наследник по закон се явява ответникът, съгласно приложеното на л. 57 от делото удостоверение за наследници/, в качеството на продавач, и А. П. А. и М. К. К., в качеството на купувачи. Съгласно договора, Ж. П. се е задължил да продаде на двамата купувачи собствените си имоти, находящи се в землището на с. Осеново, общ.

Аксаково – рибарско селище „Екрене“ /с. Кранево, общ. Балчик/, представляващи: 1. Постройка масивна на един етаж, построена през 1982 г., състояща се от две стаи, хол с кухня и тоалетна, тераса с мазе под нея, с обща застроена площ около 60 кв. м., с прилежащата към нея земя, парцел /държавна собственост/ от 400 кв.м. с номер 268, по Кадастралния план на водна база „Кранево“, захранен с партиди на ток и вода, при съседи – парцел 267 – на Х.Х. /К.П.Д./, парцел 269 – на И.С.В. и парцел 270 – на Т.Б.С.; 2.

Построените от продавача постройки, намиращи се на Първа буна, използвана от Рибарско дружество „Екрене“, а именно – постройки с площ 60 кв. м., захранени с ток и вода.

Уговорено е, че с окончателния договор продавачът ще прехвърли на купувачите собствеността върху имотите срещу заплащане на обща продажна цена в размер на 10 000 лева.

Съгласно текста на предварителния договор, ищците купуват и лодка с № ВН 8176, заедно с лодкостоянките, оборудването и членството в Рибарско дружество „Екрене“, с. Кранево, за сумата от 2000 лева.

Договорено е окончателният договор да бъде изповядан по нотариален ред в едноседмичен срок от подготовката на необходимите документи, вкл. техническа експертиза, заплатена от купувачите.

Приета е покана от А. А. и М. К., с която двамата канят Г. Р. същият да се яви на 25.01.2021г. в 10 ч. в кантората на нотариус Б.В. за сключването на окончателен договор. Представени са писмени доказателства за получаване на поканата и констативен протокол, удостоверяващ неявяването на Г.Р..

4

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза. Съгласно същото, подписът, положен за продавач в предварителния договор от 19.11.2020 г., е изпълнен от Ж. Р. П.. Своя извод вещото лице обосновава с констатираните съвпадения между изследвания подпис и сравнителните образци по общи признаци /транскрипция, строеж, обработеност, форма, посока, размер, свързаност, наклон, разтегнатост и натиск/ и частни признаци /относително разположение на движенията при изпълнение на началната точка на подписа – на средната линия на подписа; форма на движенията при изпълнение началната част на първи елемент – дъговидна; строеж на движенията при изпълнение на началната част на подписа – яйцевидна; форма на движенията при изпълнение връзката на началната със средната част на подписа – примковидна; относително разположение на движенията при изпълнение пресечната точка на примковидния елемент спрямо началната точка – на една линия; относителна форма на движенията при изпълнение на връзката на началната със средната част на подписа – праволинейно-дъговидна/обратен S-образен елемент; относително разположение на движенията по вертикала при изпълнение началния елемент на средната част /у-образния елемент/ - слята примка; форма на движенията при изпълнение връзката на първи с втори елемент на средната наподобяваща буква „у“ – праволинейно-дъговидна; относителна форма на движенията при изпълнение началото на подредовия елемент, наподобяващ буква „у“ – дъговидна; относително разположение на движенията при изпълнение на подредовия елемент, наподобяващ буква „у“ с първи примковиден елемент – успоредно; относителна форма на движенията при изпълнение на връзката на средната парафна част на подписа – праволинейно-дъговидна /обратен S-образен елемент/; относителна посока и форма на движенията при изпълнение заключителната част на подписа – лявоокръжна, слята примка; натиск на движенията при изпълнение на заключителната част на парафа – намален/. Като различия в частните признаци е отчетено относителното разположение на движенията при изпълнение горната точка на началната част на парафа. Според вещото лице А. различието в подписа се дължи вероятно на вариантност в подписа и не се отразява на заключението, като установените съвпадащи признаци са устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни, като някои от тях имат голяма идентификационна стойност, поради което образуват индивидуална 5 съвкупност, достатъчна за извода, че изследваният подпис е изпълнен от Ж. Р..

Заключението е оспорено от ответника.

Съгласно заключението по повторната експертиза, подписът в процесния предварителен договор не е положен от Ж. Р. П., а е имитиран.

Посочено е, че оспореният подпис по строеж и пространствено разположение на щриховите елементи съответства на подписов образец на Ж. Р. П. от 2011 г., но при сравняването му с образци от 2020 г. се установяват различия както в пространствено, така и в структурно отношение относно признаците разтегнатост по хоризонтала, темп и щрихово лъкатушене на възходящия щрих и типа на силата на натиска. Поради изложеното, вещите лица З. и С. достигат до извод, че положеният в предварителния договор подпис е имитиран от образеца от 2011г. Заключението е подписано от вещото лице Ц. с особено мнение. Съгласно последното, отбелязаните в заключението различия в разположението на началната точка, разположението на низходящия парафен щрих спрямо дясната част на подписа и силата на натиска при изпълнение на низходящия щрих на парафа не отчитат силната вариантност в сравнителните образци. Излага, че прекъсванията в целия щрих на подписа се дължат на въртенето на химикалната сачма, което особено често се среща при смяна на посоката на движение. Счита, че прекъсването на щриха, видно на приложените в заключението увеличени снимки, се дължи на прекалената им оконтрастеност, при които по-светлите петна багрило не са видими, като сочи, че при оптично увеличение не се наблюдават прекъсвания на щриха. Изтъква, че наклонът, в който е констатирано различие, е общ неустойчив признак и зависи от положението на пишещия спрямо листа. Оспорва извода, че е налице равномерна плътност и равномерен натиск по цялото протежение на изследвания подпис за разлика от сравнителните образци, като сочи, че при оглед на подписа е виден намален натиск при изписването на средния елемент на буквата „Ж“ и низходящия щрих преди парафа. Отчетените различия в разделите „темпоритмика“ и „скорост на писане“ намира за неясни, като сочи, че те не отчитат състоянието и положението на пишещия, вида на подложката и особеностите на химикалката. Изтъква, че заключението не посочва различието в частни признаци, като сочи, че силата на натиск е общ неустойчив признак, а по отношение на т. нар. „подпрян начален щрих“ изразява становище, че такъв е налице и в изследвания подпис.