Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 182 от 13.10.2023, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 267/2023
Вид
Протокол № 182
Подписан
13.10.2023
В сила
13.10.2023
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. гр.Мадан, 11.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100267 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ В. Д. К. – редовно призована, явява се лично и чрез АДВ.М.

Ш.-М. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ В. Д. К. – редовно призован, явява се лично и чрез АДВ.Н. М. – с пълномощно по делото и АДВ.Б. М. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – Желая адв.М. и адв.М. да ме представляват в настоящото производство.

АДВ.М. – Няма пречки да се даде ход на делото.

АДВ.М. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се постъпилото с молба на 14.09.2023 г. нотариално дело № 110 на нотариус Несибе Дервишева с молител В. Д. К., съдържащо 42 листа.

Докладва се постъпилата молба вх. № 2097/04.10.2023 г. от ищцата, чрез пълномощника адв. М. М., с която уточнява, че искът с правно 1 основание чл. 124 от ГПК за установяване спрямо ответника В. Д. К., че В. Д.

К. е собственик на ½ идеална част от триетажна масивна сграда, със застроена площ 73 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа и ½ идеална част от гараж със застроена площ 24 кв., ведно с правото на строеж върху поземлен имот пл. № 32 с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ II-32, кв.

11 по ЗРП на с. Б. е предявен като евентуален иск. Препис от молбата се предостави на ответната страна.

Докладва се постъпилата молба вх. № 2144/09.10.2023 г. от адв. Н. М.

– пълномощник на ответника В. Д. К., с която заявява, че препис от исковата молба и приложенията й е бил връчен на 11.09.2023 г. На 28.08.2023г. адв. Б.

М., който също е упълномощен от ответника, е поискал да му бъдат изпратени исковата молба и приложенията към нея, като на 30.08.2023 г. в съда бил постъпил отговор на исковата молба от адв. Б. М., въз основа на който е изготвен проекта за доклад по делото. Към молбата е приложен отговор на исковата молба от адв. Н. М., към който са представени писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания. Моли за бъде допълнен проекта за доклад с посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, а при условията на евентуалност моли на осн. чл. 143 от ГПК да бъде прието, че допълва твърденията на адв. М. и представя доказателства, с които той не е могъл да се снабди. Сочи, че ответникът е планирал идването си от САЩ в България за датата на насроченото съдебно заседание.

Докладва се постъпил отговор на исковата молба от В. Д. К., чрез пълномощника адв. Н. М., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че страните са наследници на Е.

М. К. и Ф. С. К.. Оспорва твърдението, че жилищната сграда и гаража, построени в имот № 32 с площ 1697 кв.м. са наследствени, не било вярно, че описаната жилищна сграда е построена в периода 1980 – 1985 г. Оспорва по съдържание удостоверение № 300/09.02.2001 г. издадено от Общинска администрация гр. Мадан и моли да се открие производство по оспорването му. Оспорва и отразеното в удостоверението обстоятелство, че жилищната сграда е собственост на Д. С. К., невярно било и посочването в удостоверението за данъчна оценка, че собственик на ½ ид.ч. от жилищната сграда и гаража, построени в имот пл. № 32 от 1990 г. е ищцата. Ответникът твърди, че в периода 1984-85 г. не било възможно да извършва строителна дейност в имот с номер 32, тъй като се водели дела за подяла между баща му 2 и неговите братя и сестри. Строителството започнало след приключване на делата през 1987 г., когато вече работил като учител в с. Б. в периода 01.09.1987 г. до 31.08.1988 г., като в периода 10.09.1991 г. – 15.09.1997 г. в свободното си време участвал с личен труд в строителството и имал доходи, които влагал в строежа. Строежа на жилищната сграда и гаража се извършвал от ответника. През 1988 г. срещу ответника било заведено дело, в което било споменато, че деянието е извършено на едноетажна сграда в имот 32, което доказвало, че там не е имало къща в завършен вид. Едва след този случай довършил строителството на къщата, като в периода 1988 – 1990 г. работил като оператор в Планетариума в гр. Смолян и реализирал доходи, които влагал в строежа на къщата. След това с баща му на два пъти ходили да работят в Украйна и доходите им от работата там влагали в строежа. През 1994 г. ответникът заживял на съпружески начала със С.Б., а на 22.02.1995 г. се родил синът им К.. След това сключили брак и тъй като новата жилищна сграда не била завършена, заживели в старата жилищна сграда в парцел първи – 33, кв. 11. През 1997 г. се преместили със семейството му да работят в гр.

Мадан, където си закупили жилище, но почивните дни ходили в с. Б. и отсядали в новата вече завършена жилищна сграда в имот № 32. През 2006 г. със семейството му решили да заминат за САЩ, където да работят, и продали апартамента си в гр. Мадан, като покъщнината от този апартамент нанесли в новопостроената жилищна сграда във всички нейни етажи. През лятото се връщали и отсядали в къщата си в Б.. През 2008 г. до 2010 г. съпругата му С.Б. се върнала в България заедно с К. и всяка събота и неделя били в с. Б..

След 2015 г. съпругата му започнала да ходи поне 2 пъти годишно в България за зъболечение, което продължавало и до момента. През 2020 г. съпругата и синът му за 5-6 седмици пак били там. Жилищната сграда била 3 етажна.

Родителите му заживели в неговата жилищна сграда през 2012 г. През 2013 г. ищцата заминала за Германия, тъй като била затънала за заеми, даже искала да се самоубива и оставила дъщеря си Ива – родена през 1999 г., на болните им родители. Когато родителите им починали сестра му помолила ответника да остане да живее в третия етаж, защото нямало къде да отиде, и ищецът се съгласил. До 2001 г. имотът не бил електрифициран. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Препис от отговора на исковата молба и приложенията се предостави на ищеца.

АДВ.М. – Аз считам, че срокът за този отговор е преклудиран. Видно 3 от доказателствата по делото ищецът е бил информиран още преди 30.08.2023 г. за постъпилата искова молба, адв.М. е внесъл отговор към 31.08.2023 г., т.е. срокът за отговор на исковата молба е изтекъл най-късно на 30.09.2023 г.

Този отговор, който ми връчвате в днешно с.з. освен, че съдържа много факти и обстоятелства, които аз не мога да асимилирам само от прочитането, както и да се запозная с доказателствата, които са приложени към отговора, считам, че не е допустим.

АДВ.М. – Уважаеми г-н Съдия, считам оспорването от страна на колежката М. за абсолютно неоснователно. Съдебната практика е категорична, че документите и книжата се връчват на адреса, който е посочен по делото. В този смисъл е Решение № 249 от 24.03.2010 г. на 3-то ГО на ВКС по гр.д. 397/2009 г. В същият смисъл е едно определение на Варненски окръжен съд, Решение № 529/21.06.2010 г. на 3-то ГО по гр.д. 645/2010 г. При тази ситуация при условие, че самия законодател изрично е казал, което се сочи в цитираните решения, че установения в чл.38 от ГПК общ принцип е, че съобщението следва да се връчи на адреса, който е посочен по делото. В случая посоченият по делото адрес на В. Д. К. е с.Б., общ.Мадан. Именно на мен са връчени документите и книжата, които са изпратени в с.Б..

Обстоятелството, че на електронен адрес, посочен от колегата М. са връчени документите и книжа, не може да отмени този основен принцип в ГПК, в какъвто смисъл са решенията, които Ви посочих. Освен това следва да се има предвид, че всъщност връчването не е един обикновен акт. С връчването на практика се дава възможност на ответника по делото в случая, да ангажира доказателства. Не е възможно в еднодневния срок, който е имал колегата М., когато е получил на 29-ти, и на 30-ти да събере многото доказателства, като в момента имаме и други доказателства. Отделно от това, след като клиентът ми се върна от САЩ, аз и в молбата си соча разпоредбата на чл.143 ГПК, която е категорична, че ищецът може да допълни, ответникът може също да вземе становище и да представи допълнително доказателства. Ако уважите искането на колежката М., това значи да бъде накърнено едно основно право, което има нашия клиент, а това е правото на защита, което е регламентирано в Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека.

АДВ.М. – В този случай аз бих искала срок да взема отношение по исканията, които са направени в днешно с.з., както и по представените 4 доказателства.

АДВ.М. – Нямам нищо против. Днеска, след завръщане на клиента ми от САЩ, се снабдих с много доказателства, които току-що ми бяха представени. Имам копия от тези доказателства, които предоставям на колежката М..

АДВ.М. – Искам да допълня във връзка с казаното, да, така е, книжата се връчват на посочения от нас адрес. В случая това е извършено чрез адв.М..

Факт е, че той е бил запознат със ситуацията, той не е бил длъжен да отговори за един ден, той е имал едномесечен срок, в т.ч. да събира доказателства, бил е упълномощен надлежно от ответника, имал е възможност да контактува с него, негово е решението да представи отговора на исковата молба в този си срок.

АДВ.М. – Единствените правни последици от неподаване на отговор е невъзможността да се искат по делото събиране на доказателства. Срокът по чл.143 предоставя възможност на страните в първото по делото заседание да вземат становище и да направят доказателствени искания.

Съдът намира следното:

На 09.08.2023 г. е разпоредено препис от искова молба от В. Д. К. да се връчи на ответника В. Д. К. на осн.чл.131 ГПК. На 28.08.2023 г. е постъпила молба от адв.Б. М. – пълномощник на В. Д. К., с който е помолил книжата по делото да му бъдат изпратени за отговор. На адв.Б. М. са изпратени за връчване документите по гр.д. 267/2023 г., чрез ССЕВ на 29.08.2023 г. На 30.08.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощника адв.Б. М., както и молба-уточнение към отговора от 01.09.2023 г. С оглед изложеното и връчването на книжата по делото на упълномощен процесуален представител на ответника на 29.08.2023 г. чрез ССЕВ, съдът намира, че срокът на отговор на искова молба е започнал да тече именно от тази дата – 29.08.2023 г., и е изтекъл на 30.09.2023 г., поради което депозираният в съда на 09.10.2023 г. отговор на исковата молба от адв. Н. М., който е изпратен с пощенско клеймо от 06.10.2023 г., е извън срока по чл.131 ГПК. Независимо от горното обаче съдът намира, че формулираните от процесуалния представител на ответника - адв. Н. М. доказателствени искания не са преклудирани, доколкото към настоящия момент не е приет окончателен доклад по делото, поради което съдът ще цени 5 доказателствените искания съобразно тяхната относимост, допустимост и необходимост по отношение на предмета на делото.

Докладва се делото съобразно изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 200/11.09.2023 г. по гражданско дело № 267/2023 г. по описа на Районен съд-Мадан.

АДВ.М. – Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по проекта за доклад. Във връзка с представените в днешно с.з. толкова много доказателства аз Ви моля да ми дадете възможност в следващо с.з. да взема отношение по тях, тъй като това е невъзможно за времето, в което Вие прочетохте определението, да се запозная с тях сега. Също така и във връзка с тях да направя нови доказателствени искания. Тъй като явно тези доказателства могат да бъдат оспорени, аз не мога всичките да ги преценя в момента. Тука виждам множество епикризи за сина на ответника, които считам, че нямат отношение, това, че са били в България не значи, че са били в Б.. Затова Ви моля да ми дадете възможност всички тези доказателства, които са представени с втория отговор на исковата молба и в днешно с.з., да взема отношение в следващо с.з., както и да направя доказателствени искания във връзка с тях. По отношение на исканията, направени в постъпилия втори отговор на искова молба, относно искането за назначаване на СТЕ, ние не спорим, че до 2023 г. в плана на с.Б. в имот пл.№ 32 кв.11 тази жилищна сграда фигурираше като строеж, още повече, че са представени доказателства кога е заснета и нанесена сградата. Така, че за това няма спор, няма смисъл от съдебно-техническа експертиза. Относно удостоверение за раждане на И. Й., мисля, че сме представили копие от личната карта на И.. Разполагаме с копие от акта за раждане на И., ще го представя заедно с другите доказателства, които ще представим след малко. Специално за решенията е нямало пречка да се снабдят с тях, всъщност не мога да взема отношение дали са допустими или относими, тъй като нямам представа за какво става въпрос, дали делото се е водило за тези имоти или за други имоти. Също така представям въз основа на издаденото ни съдебно удостоверение, декларация за притежавани недвижими имоти от Д. С. К. /Е. М. К./, В. Д. К., В. Д. К. и В. Д. К. чрез Ю. Г.