Решение № 88 от 15.04.2024, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 267/2023
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. гр.Мадан, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100267 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от В. Д. К. против В. Д. К., с която е предявен установителен иск за собственост по чл. 124 ,ал. 1 от ГПК да бъде установено спрямо ответника, че В. Д. К. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство, извършена неформална делба и давностно владение, продължило повече от 13 години, на следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., община Мадан, а именно: ЖИЛИЩЕ със застроена площ 81 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня , коридор и две тераси, находящо се на втори жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етаж, ведно със ½ идеална част от сутерена, състоящ се от гараж и две стаи, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот пл. № 32 с площ 1607кв,м., за който е отреден УПИ II32, кв. 11 по ЗРП на с. Б. при граници на имота: изток - път и поземлен имот пл. № 31, запад поземлен имот пл. № 39 и поземлен имот пл. 196, на север поземлен имот пл. № 33 и на юг - пл. № 40 и 1/2 идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв., построен в същия имот.
При условията на евентуалност ищецът моли да бъде установено спрямо ответника В. Д. К., че В. Д. К. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от родителите Е. М. К. (Д. С. К.) и съпругата му Ф. С. К., на следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., община Мадан, а именно: 1/2 идеална част от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 73 кв.м., се състояща се от приземен и два жилищни етаж и 1/2 идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв., ведно с правото на строеж върху поземлен имот пл. № 32 с площ 1607кв.м., за който е отреден УПИ II-32, кв. 11 по ЗРП на с. Б. при граници на имота: изток - път и поземлен имот пл. № 31, запад поземлен имот пл. № 39 и поземлен имот пл.
196, на север - поземлен имот пл. № 33 и на юг - пл. № 40.
1
Моли да бъде отменен Нот. акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот акт. № *** г., като издаден без да са налице посочените в него основания.
В исковата молба се твърди, че ищцата В. Д. К. и ответника В. Д. К. са брат и сестра, наследници на Е. М. К. (Д. С. К.) б.ж. на с. Б., община Мадан, област Смолян, починал на 14.05.2017г. и Ф. С. К. (Ф. С. К.), б.ж. на с. Б., община Мадан, област Смолян, починала на 18.02.2016г.
През 1987г., по време на брака си с Ф. С. К., с нот. акт № ** г. на PC Мадан, Д. С. К. бил признат за собственик на основание давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: Празно дворно място от 1697кв.м., съставляващо имот пл. № 32 (тридесет и две) по кадастралния план на с. Б., Пловдивска област, неурегулирано в парцел при граници на мястото: А. С., Р.
С. , Д. К., улица и собствено място. С нотариален акт № ** г. Д. С. К. и съпругата му Ф. С. К. даряват на сина си В. Д. К. „Празно дворно място от 1697кв.м., съставляващо имот пл. № 32 (тридесет и две) по кадастралния план на с. Б., Маданска община, Пловдивска област, неурегулирано в парцел при граници на мястото: А. С., Р. С., Д. К., улица и собствено място. Съгласно Удостоверение № 300 от 09.08.2001 г., „Общинска администрация гр. Мадан, Дирекция „ТР и С“ удостоверява, че жилищна сграда на 3 етажа - /изба и два жилищни етажа/със застроена площ 80 кв.м. е построена в п. (парцел) п. 1132, кв. 11 по ЗРП на с. Б., община Мадан. Строителството на жилищната сграда било започнало през 1980г. и било завършено през 1985г. Жилищната сграда била собственост на Д. С. К. от с. Б.. За имот пл. № 32 по ЗРП на с. Б., лицето притежавало Нотариален акт № **г. Съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № 7106006618 от 12.05.2023г., издадено от Община Мадан, собственици на жилищната сграда и гаража при равни права за двамата - по 1/2 идеална част били В. Д. К. и В. Д. К.. До 2017г. имотът бил деклариран от бащата на страните Е. М. К. (Д. С. К.). След смъртта му имотът бил предеклариран от ищцата и до 2023 г. данъците били заплащани от двамата при посочените квоти. С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот акт № **г., ответника В. Д. К. бил признат за собственик на недвижими имоти - лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК, придобити на основание приращение по чл. 92 от Закона за собствеността, чрез строителство в собствен поземлен имот, придобит на основание дарение, находящи се в с Б., община Мадан на Триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. със статут на търпим строеж и Едноетажна масивна сграда гараж със застроена площ 24 кв.м. със статут на търпим строеж, построени в поземлен имот пл. № 32 с площ 1607кв.м., за който е отреден УПИ II-32, кв. 11 по ЗРП на с. Б..
В исковата молба се сочи, че отразените в нот. акт № **г. на PC Мадан факти били неверни. Към датата на издаване на нотариалния акт имотът бил застроен, в имота е имало построени от молителите жилищна сграда и сграда гараж, които не били отразени в кадастралния план. Предполагало се, че поради ненанасянето на сградата в кадастралния план, общинската администрация издала скица за имота като незастроен и въз основа на нея е издаден неверен нотариален акт. Изложеното по-горе се отасяло и за 2 нотариален акт № **г. на PC Мадан, с който Д. С. К. и съпругата му Ф. С. К. даряват на сина си В. Д. К. „Празно дворно място“. До 2017г. жилищната сграда и гаража били декларирани от бащата на страните Е. М. К. (Д. С. К.).
След смъртта му имотите били предекларирани от ищцата въз основа на издадено удостоверение за наследници и до 2023г. в присъствието на съпругата на ответника С. Б.. Данъците били заплащани от двамата при посочените квоти. Ответникът не бил декларирал на свое име имотите и не само той бил заплащал данъци за тях до 2017г., а до 2023г. не бил демонстрирал собственически права изцяло върху двете сгради, поради което и владението и ползването продължило както било разпределено от бащата.
Строителството на сградите започнало, когато ответника бил на 16 години и завършило, когато бил на 21 години и нямал финансови възможности да извърши строителство. До смъртта на майката посочените сгради били собственост на родителите в режим на семейна имуществена общност. Нот.
Акт за собственост на ответника бил издаден за недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 92 от Закона за собствеността съгласно която, че „Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго“. Счита, че в настоящия случай това „друго“ било, че жилищната сграда и гаража са построени от родителите на страните в периода 1980г.-1985г. , че с нотариален акт № **г. било прехвърлено само празното дворно място от имота, но не и сградите, защото до смъртта си те са плащали данъците за тях, че въз основа на извършената от бащата приживе неформална делба жилищата в жилищната сграда са разпределени и от 2009г. до настоящия момент ответникът владее жилището на първия етаж, а ищцата - жилището на втория етаж, а първия приземен етаж се ползва общо, че до смъртта си единствено бащата на страните е ползвал построения в имота гараж (защото е притежавал автомобил), който ответникът нито е строил, нито някога е владял и ползвал, поради което нотариалният акт е издаден без да са налице посочените в него основания. До 2023 година спорове за собственост на сградите не е имало. Ключ от външната врата към жилищната част на жилищната сграда имали и двете страни. В приземния етаж имало стари вещи, останали от родителите, но дървата и зимнината на ищцата се съхранява там. Гаража се ползва от дъщерята на ищцата, която живеела постоянно в село Б.. Ищцата разбрала, че нещо не е наред, когато през м. май т.г. ответникът заявил на дъщеря й, че тук всичко е негово и че няма право да ползва гаража, където било вързано кучето й и написал жалба до Полицията да го махне от имота. След справка в имотния регистър се установило, че ответникът се снабдил с нот. акт за наследствените имоти по приращение, което мотивирало и предявяване на настоящия иск. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Д. К., с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че родителите на страните Д. С. К. и Ф. С. К. са придобили и притежавали два имота констатирано в нот акт. № ** на РС Мадан, като единия от тях : Празно дворно място от 1697кв м , съставляващо имот пл. № 32 (тридесет и две) по кадастралния план на с. Б., Пловдивска област, неурегулирано в парцел при граници на мястото: А. С., Р. С. , Д. К., 3 улица и собствено място бил прехвърлен върху ответника по делото.Това било извършено с нотариален акт № **г.по описа на нотариалната служба при Маданския районен съд.Към този момент в имота имаше започнат строеж на жилищна сграда на етап първи етаж в груб строеж. В периода 1984- 85 и 86г. не е извършвана строителна дейност в имот номер 32, тъй като се водеха дела за подялба между баща ми и неговите братя и сестри. След 1988 година баща му решил да се довърши жилищната сграда и заедно с него с общи усилия завършили строежа. Ответникът тогава работех като учител в с. Б. и участвал в строителството на къщата със труд, материали и средства. Сестра му не била участвала в изграждането на тази къща. Другият имот на родителите им бил с пл. № 33 и бил в съседство на процесния имот пл. № 32.Този имот също бил констатиран като собственост на баща им в горепосочения нотариален акт и за него бил отреден УПИ I-33 в кв.11 по плана на с. Б.. Видно от представената скица към исковата молба в този имот имало изградени двуетажна жилищна сграда и две стопански постройки. Това била наследствената им и съсобствена жилищна сграда със сестра им. Когато извършвали строежа на сградата в имот 32 баща им казвал, "сине тази къща ще бъде твоя,а на сестра ще бъде вторият етаж от жилищната сграда в другия имот № 33,тъй като той е по- голям и оправен добре,а първия етаж за теб".
Влагането на средства и труд от страна на баща на ответника при изграждането на жилищната сграда в имот пл. № 32,който му бил прехвърлен приживе от него и майка му не означавало, че е възникнала съсобственост със сестра му по силата на наследяване. Родителите му известно време се преместили да живеят от къщата в имот 33 в новопостроената къща в имот 32 при ответника на третия етаж защото майка му там се чувствала по добре и такова било желанието й. До смъртта си през 2017 г. баща му живял при него в тази къща. В един период от 2013 г. племенничката му, дъщерята на сестра му - ищцата по делото, също дошла в тази къща за да се грижат за нея. След смъртта на родителите тя останала да живее в къщата, но това било съизволително действие от тяхна страна, а не владение. Последните обстоятелства не обосновавали и не пораждали права за сестрата на ответника относно право на собственост, тъй като не било налице от нейна страна нито давностно владение, нито наследяване. Това ,че работил в чужбина и не живеел постоянно в с. Б., не означавало, че няма нужда от къщата, и че не бил придобил собственост върху нея. Съгласно нотариален акт ** г. било констатирано правото на собственост на ответната страна по делото върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот на Триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв м. и Едноетажна масивна сграда гараж със застроена площ 24 кв.м , построени в поземлен имот пл. № 32 с площ 1607кв.м., за който е отреден УПИ 11-32, кв. 11 по ЗРП на с. Б.. Счита, че с факта на построяването на сградата върху собствена земя възниква и правото на собственост върху сградата в полза на собственик на земята. Ищцата не била собственик на земята УПИ 11-32, кв. 11 по ЗРП на с. Б. .Тя не била придобила и права върху построените сгради в този имот на никакво друго основаниенаследство или давностно владение. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.