Решение № 861 от 11.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 488/2021
- Вид
- Решение № 861
- Подписан
- 11.05.2021
- В сила
- 11.05.2021
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Ивелина Диянова Чавдарова, Мая Недкова
Други актове по делото
- Определение № 1004 от 19.03.2021 · Константин Димитров Иванов, Ивелина Диянова Чавдарова, Мая Недкова
- Протокол № 842 от 21.04.2021
- Разпореждане № 1616 от 18.05.2021 · Константин Димитров Иванов
- Определение № 2248 от 24.06.2021 · Константин Димитров Иванов, Ивелина Диянова Чавдарова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 861 гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500488 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 260067/12.01.2021г., депозирана от „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260051/03.12.2020г., постановено по гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е уважен предявеният от Д. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В.д., обл.Варна, срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата от 4401,12 лева, начислена за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Д., общ.В.д., обл.Варна, с клиентски № 1100236968 и абонатен № 2104108009, за която сума е издадена фактура № 0106264954/22.07.2020г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 726,05 лв., представляващи направени от последния съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответника, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Сочи, че ответното дружество няма задължение, когато извършва корекцията, да издирва действителния период на неотчитане от СТИ. Твърди се, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел 1 изразходваната електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 24 545 кВтч, на стойност 4401,12 лева. Застъпва се, че в случай, че се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за двете инстанции.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Д. М., чрез пълномощника си адв. М.Т., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на РС Девня е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от адв. Х. И., който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият Д.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адв. М.Т. е депозирал молба вх. № 7352/19.04.2021г., с която моли делото да се гледа в негово отсъствие и изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 544/2020г. по описа на Районен съд – Девня е образувано по предявен от Д. Д. М., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4401,12 лева, начислена за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Д., общ.В.д., обл.Варна, с клиентски № 1100236968 и абонатен № 2104108009, за която сума е издадена фактура № 0106264954/22.07.2020г.
Ищецът твърди, че стопанисва недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Варна, който е обект на потребление на ел. енергия с абонатен № 2104108009 и клиентски № 1100236968, заведени при ответното дружество. В резултат на извършена от служители на последното техническа проверка и съставен констативен протокол е била извършена корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия, като е начислена процесната сума. Оспорва се начинът и основанието за начисляване на сумата по процесната фактура. Твърди се, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, посоченото количество ел. енергия не е доставено реално от ответното дружество и не е консумирано реално от ищеца, а начисленията са извършени произволно.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез адв. Н.Г., с който се застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът е потребител на електроенергия, както и че при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. По-конкретно се сочи, че при техническа проверка за изправността на СТИ, извършена на 10.07.2020г. в присъствието на абоната и обективирана в констативен протокол № 5100463, е установено натрупано количество електроенергия в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен е в индивидуална опаковка и е изпратен за експертиза в БИМ. При метрологичната 2 експертиза е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На 21.07.2020г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. и е конкретизиран размерът на процесното вземане. На 22.07.2020г. е издадена и фактурата, остойностяваща така начисленото количество ел. енергия. Поддържа се, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната, поради което процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.
От приложения по делото Протокол № М1035297/15.02.2016г. за монтаж на електромер се установява, че на посочената дата, на обект на потребление в с. Д. и клиент Д.
Д. М., от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0216 6612 4500. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 5100463/10.07.2020г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, на обект на потребление в с. Д., в присъствието на абоната Д. Д. М., при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 003717 кВтч; по дневна тарифа – 008346 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 024545 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560778 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на ответното дружество, извършили проверката и от абоната Д. Д.
М..
От приетия като писмено доказателство Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 443/15.07.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Варна се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, но действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 024545,8 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 21.07.2020г. е издадено становище от специалист „ЕК”, одобрено от Директор „ЕК” при „Електроразпределение Север“ АД, за начисление на електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на общо 24545 кВтч за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № 0106264954/22.07.2020г. за сумата от 4401,12 лева.
С писмо изх. № 58876_КП5100463_2/22.07.2020г. от „Електроразпределение Север“ АД, с приложени Констативен протокол № 5100463/10.07.2020г. и фактура № 0106264954/22.07.2020г., ищецът е уведомен за извършената корекция на ел. енергия.
Писмото е връчено лично на ищеца на 27.07.2020г.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че доколкото процесният електромер е бил нов при монтирането му (произведен е през 2016г. и монтиран на обекта 3 на потребление на 15.02.2016г.) и при показания на тарифи Т1 и Т2 „нули”, следва всички оставали тарифи да са също нулеви. Отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия в размер на 24545 кВтч е доставено, преминало през процесното СТИ и регистрирано, но в тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея. Извършените изчисления по процесната фактура са аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f8e44d1-60d8-458c-8c8f-669be318a04a