Определение № 1004 от 19.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. Варна , 19.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500488 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 260067/12.01.2021г., депозирана от „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260051/03.12.2020г., постановено по гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е уважен предявеният от Д. Д.

М., ЕГН **********, с адрес: с.Добротич, общ.Вълчи Дол, обл.Варна, срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата от 4401,12 лева, начислена за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Добротич, общ.Вълчи Дол, обл.Варна, с клиентски № 1100236968 и абонатен № 2104108009, за която сума е издадена фактура № 0106264954/22.07.2020г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 726,05 лв., представляващи направени от последния съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответника, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, 1 законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Сочи, че ответното дружество няма задължение, когато извършва корекцията, да издирва действителния период на неотчитане от СТИ. Твърди се, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 24 545 кВтч, на стойност 4401,12 лева. Застъпва се, че в случай, че се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.

Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Д. М., чрез пълномощника си адв. М.Т., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на РС Девня е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260067/12.01.2021г., депозирана от „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260051/03.12.2020г., постановено по гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е уважен предявеният от Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с.Добротич, общ.Вълчи Дол, обл.Варна, срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата от 4401,12 лева, начислена за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Добротич, общ.Вълчи Дол, обл.Варна, с клиентски № 1100236968 и абонатен № 2104108009, за която сума е издадена фактура № 0106264954/22.07.2020г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 726,05 лв., представляващи направени от последния съдебно-деловодни разноски.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 488/2021г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2021г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3