Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18772 от 15.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69979/2021
Вид
Решение № 18772
Подписан
15.11.2023
Състав
ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18772 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110169979 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.

Ищецът Д. П. Г. е предявил иск за прекратяване на брака с ответника Т. Ю. Герогиева поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49 от СК. Твърди, че бракът на страните е сключен на 11.07.1996г. в гр. София и по време на него имат родени две деца – Габриел Д.ов Г., който е навършил пълнолетие и непълнолетния Никита Д.ов Г., роден на 12.04.2007г. В молбата за развод се твърди, че съпругата му е напуснала семейното жилище и децата преди две години и заживяла с друго лице в гр. Сандански. При напускането изоставила децата, за които до настоящия момент се грижел само бащата. Децата контактували с майката само когато тя идвала в гр. София, а това се случвало рядко. По изложените съображения желае да упражнява родителските права по отношение на непълнолетното дете Никита, майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка и да й бъде определен режим на лични отношения с детето. Ищецът претендира предоставяне ползването на семейното жилище, което твърди, че е апартамент, собственост на неговия баща – П. Г. Тодоров, находящ се в гр. София, ж.к. Студентски град, бл. 61 А. Не претендира разноски, оспорва претенцията за такива на съпругата.

Ответникът по първоначалния иск - ищец по насрещния Т. Ю. Г. също намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване по вина на съпруга. Твърди още, че страните живеят разделени, не споделят взаимно уважение и общи грижи, нямат общи ценности, разбирателство помежду им изобщо липсва. Съпругата твърди, че отношенията им били прекрасни, разбирали се добре и заедно отглеждали двете си деца. През септември месец 2018г. при извършване на ремонтни дейности по къщата им, намираща се в гр. София, кв. Симеоново съпругът претърпял инцидент, при който си ударил главата. След възстановяването му характерът му бил променен. Затворил се, престанал да общува, започнал да се асоциализира и да се държи грубо със съпругата си. В един момент съпругът започнал да проявява физическо насилие по отношение на съпругата си, като това се случвало в присъствието на децата. Съпругата твърди, че причина да напусне семейното жилище и извършен акт на домашно насилие от страна на съпруга и 1 неговия баща върху нея на 18.10.2020г. Понеже към тази дата имала издадена заповед за защита съпругът й бил задържан в ареста. След неговото освобождаване отношенията им още повече се влошили. Той бил обиден и настроил и децата срещу нея. В резултат на това и двете деца започнали да се държат много груба с нея и не искали да контактуват по никакъв повод. Понеже се страхувала за живота си заминала за гр. Сандански където си намерила работа. По изложените съображения желае прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на съпруга. Съпругата желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Никита, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. С насрещната искова молба съпругата е направила и искане за предоставяне ползването на семейното жилище, което според нея се намира на адрес гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Академик Димитър Ангелов“ № 14.

Всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови брачни провинения, акцентира върху това, че другият с поведението си е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, пледира за уважаване на исковите му претенции.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Страните Д. П. Г. и Т. Ю. Г., са съпрузи, сключили са граждански брак на 11.07.1996г. в гр. София, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 3177/11.07.1996г. на Столична Община, район Триадица. При сключването на гражданския брак съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – Г..

По време на брака страните имат родени две деца – Габриел Д.ов Г., роден на 28.04.1999г. , който понастоящем е пълнолетен и непълнолетния Никита Д.ов Г., роден на 19.04.2007г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0092/ 19.04.2007 г. в СО – район „Овча купел“.

По време на делото съпругът е трудово ангажиран. Работел в сферата на строителство, занимавал се с монтиране на врати. Декларирал е пред социалните работници месечни доходи около 2000 лв. Съпругата също е трудово ангажирана. По данни заявени пред социални работници от началото на 2022г. се е преместила в гр. Сандански, където работи по проект „Дом за всички“, финансиран от руска НПО Фондация „Ковчег“. Към момента обитава къща, закупена от фондацията и декларира месечни доходи около 2000 лв.

От твърденията на ищеца Г., от социалните доклади и показанията на свидетелите се установява, че семейното жилище по см. на СК е апартамент Семейното жилище е напуснато от съпругата през 2020г. Ползването му се претендира само от ищеца. По делото са представени писмени доказателства, че то представлява апартамент, находящ се в гр.

София, ж.к. Студентски град, бл. 61 А. Същият е собственост на бащата на ищеца – П. Г.

Тодоров. От данните по делото не се установи имотът, находящ се в гр. София, кв.

Симеоново да е семейно жилище по смисъла на СК, още повече че по делото не се спори, че в него към настоящия момент живее по-големият син на страните – Габриел Г..

По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Младост, изготвен след среща със ищеца. Пред социалните работници същият е споделил,че съпругата му го напуснала защото имала връзка с друг мъж и се преместила в гр. Сандански. Децата заедно с баща си живеели в имот, собственост на дядото в Студентски град в гр. София, който бил по-близо до училището на детето Никита. Бащата сам отглеждал двете деца с подкрепата на разширеното си семейство. Бащата е споделил, че майката винаги е предпочитала личния си живот и връзки пред децата. Заявява желание сам да отглежда децата и да се грижи за тях, така както го и правил и до настоящия момент. Съветът на социалните с работници е родителите да решат противоречията помежду си без да въвличат детето в конфликтна лоялност.

2

За целите на настоящото производство е изготвен социален доклад от ДСП Сандански.

Социалните работници са се срещнали с ответника Г.. Установено е, че същата е жилищно устроена, живее в жилище на фондацията към която работи. В него има условия за отглеждане на дете. Съпругата е споделила, че причина за напускане на семейното жилище в гр. София е поведението на съпруга й, който я подлагал на домашно насилие. Пред социалните работници е споделила, че поддържа връзка с по-големия си син. С по - малкия – Никита, няма никакъв контакт и тъгува много за това. Желае да възстанови връзката си с него, защото много й липсва.

По делото е прието заключение на комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, което съдът напълно кредитира. Целта на изследването е родителския капацитет на двамата съпрузи и начина, по който комуникират с непълнолетния си син Никита.

Според заключението на вещите лица при поведението на бащата е установено Вещите лица са установили при изследването процес на идентификация на Никита с неговия баща и процес на отчуждаване от неговата майка. Според тях Причини за този процес на отчуждаване на майката се откриват както в поведението на бащата, така и в поведението на самата майка (наблюдаваната по време на интеракциите между майката и Никита тенденция да се вменява вина у детето, но също така и споделени от Никита обстоятелства, индикативни за прекалено строг родителски стил, практикуван от майката, налагане на прекомерни санкции, изисквания, които са били преживявани като тормоз и незачитане). В заключението, което съдът напълно кредитира е отразено, че непълнолетният син на страните Никита преживява сложна смесица от негативни чувства, част от които са идентични с тези на бащата (враждебност, гняв, обвинения спрямо майката), но от друга страна преживява загуба, която провокира тъга (изтласкана и непризнавана). На моменти психическите му защити се пропукват и се прокрадва преживяване за жалост към майка му, израз на което е компромисното му решение да се чува понякога по телефона с нея „само от жал към нея, не защото аз имам нужда”. Никита се намира в психологическа криза, като за излизането от нея по добър начин се нуждае от психологическа подкрепа, каквато бащата не е в състояние да му предложи поради обстоятелството, че сам той продължава да е в криза, която мотивира поведението му, придавайки му невротични характеристики. В същото време е установено, че в момента Никита изпитва спокойствие и сигурност в отношенията с баща си, като постига това чрез процес на идентификация с баща си. В същото време Никита е завладян от интензивни негативни преживявания спрямо майка си, доминирани от гняв, обвинения и враждебност, в значителна степен подържани и от идентичните преживявания на баща му към майка му. В заключение вещите лица след извършеното изследване са преценили, че и двете страни имат добър базисен капацитет да полагат грижи за децата, като в същото време се демонстрират дефицити и от двамата в практикуването на родителската роля, особено в ситуация на активен конфликт, активно въвличайки децата в този конфликт, като това е валидно в по-голяма степен за бащата. Заедно с това са налице данни за абнормен родителски стил, практикуван от майката, свързан с прекомерни и неуместни изисквания към децата, обвинения, налагани санкции и други възпитателни методи, преживявани от децата (конкретно от Никита) по травматичен начин. Съдът кредитира напълно заключението на вещите лица и го ползва като изходна точка при определяне на въпросите относно родителската отговорност на страните.

Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание, проведено на 13.12.2022г. Ищецът Д. Г. заявява, че е се занимава с монтиране на врати, сам се грижи за детето Никита и няма представа защо то не желае да се вижда с майка си.

При изслушването по реда на чл. 59, ал.6 от СК съпругата Т. Г. заявява, че живее в гр. Сандански. Живее и работи по проект, в който участва, като при нея са налице подходящи условия за детето. Твърди, че детето Никита го е виждала преди две години и много й липсва. Според нея бащата го е настроил срещу нея и то се страхува да общуват.

По делото са събрани гласни доказателства. По делото е разпитан Габриел Г., пълнолетен син на страните. Същият заяви, че майка му е изоставила семейството от 2020г., когато ги напуснала. И преди това отношенията в семейството не били хармонични.

3

Майката била много деспотична, тормозела всички, в това число и баща му. Често се случвало да вдига скандали без поводи, вземала му пари от портмонето след като започнал работа. Свидетелят разказва, че в основата на всички скандали била майка му. Той в момента живеел в къщата им в кв. Симеоново, а баща му с брат му Никита в апартамент на дядо му. Свидетелят разказва, че познава баба си и дядо си по майчина линия. Поддържа отношения с тях. Посещавал ги е в чужбина.

По делото е дала показания и св. Т. Златкова, приятелка на съпругата. Същата разказва, че познава страните отдавна. Според нея съпругата е добра майка, грижи се добре за синовете си, поддържа домакинството. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Златкова и не ги кредитира, защото самата тя призна, че личните й впечатления са от периода, когато съпругът е паднал от покрива на къщата, а това се е случило през 2018г. По изложените съображения съдът не ги взема предвид при постановяване на решението си .

При условията на чл. 15 на ЗЗдет. е изслушан и непълнолетния син на страните Никита. Същият показа явно нежелание да се вижда и да контактува с майка си. Пред съда разказа,, че майка му винаги е вдигала скандали в тях, била груба с всички , особено с баща му. Винаги ги оставяла без пари, преджобвала ги. В къщи ги карала да говорят на руски език. Случвало се е да пие през нощта и да го буди със скандали. Детето заявява желание да остане при баща си, където се чувства добре и е спокоен. Не желае да контактува с майка си.