Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 527 от 10.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 540/2023
Вид
Определение № 527
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Кюстендил, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С решение № 186/22.07.2024г., постановено по гр.д. № 540/2023г. Кюстендилския окръжен съд се е произнесъл по въззивна жалба, подадена от адв. Н. И., като пълномощник на С. С. З., ЕГН **********, гр.София, п.к.1463, ул.“Гургулят„ №31 офис – партер срещу решение № 506/03.11.2023г. по гр.д. № 1249/2023г. постановено от Дупнишкия районен съд.

Обжалваното решение № 506/03.11.2023г. е отменено, в частта, в която се признава за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб„ № 5 дължи на ищеца суми, в общ размер над 4183.74 лв. до 5027.22 лв, т.е за сумата 843.48 лв, представляваща дължима Договорна лихва в размер на 843.48 лв, за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г., по Договор за потребителски кредит №7053228007/25.11.2021г. за което е издадена заповед за изпълнение №160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница, като вместо това отхвърля, като неоснователен, предявеният от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52- 54, иск за признаване за установено, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб“ №5 дължи на ищеца суми, в общ размер над 4183.74 лв. до 5027.22 лв, т.е за сумата 843.48 лв, представляваща дължима Договорна лихва в размер на 843.48 лв, за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г., по Договор за потребителски кредит №7053228007/25.11.2021г. за което е издадена заповед за изпълнение №160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница. Обжалваното решение № 506/03.11.2023г. по гр.д. №1249/2023г. от Дупнишкия районен съд, се потвърждава, в частта, в която се признава за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ 1

ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб„ №5 дължи на ищеца суми до 4183.74 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 7053228007/25.11.2021г., за което е издадена заповед № 160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 се осъжда да заплати на С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб„ №5 разноски за производството, възлизащи на 507.65 лв , припадаща се част спрямо уважения размер от жалбата, за заплатени държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 198/19.03.2025 г. въззивният съд на основание чл. 248 ГПК е изменил постановеното решение № 186/22.07.2024г. по гр.д.№540/2023г. в частта за разноските, допълвайки го, като осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №5254 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** адрес за призоваване: гр.София 1643, ул.“Гургулят“№31 ,ет.1 , в качеството на упълномощен представител на С. С. З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб„ № 5 в производството по гр.д. № 288/2023г. по описа на Районен съд - Дупница, във връзка с изготвено и подадено възражение по чл.414 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Допуснал е поправка на съдържаща се в посоченото решение № 186/22.07.2024г. по гр.д.№540/2023г., очевидна фактическа грешка, в частта обективираща произнасяне по дължимите на С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес: гр.Дупница, ул.“Дъб“ № 5 разноски, където погрешно като част от присъдените разноски е посочено „юрисконсултско“ възнаграждение, като израза “юрисконсултско“ се изключва от текста на решението.

С определение рег.№417/02.07.2025г. е оставена без разглеждане молба с в.

№3615/13.08.2024г., подадена от адв.В. Ф. С., ЕГН **********, като пълн-к на С. С. З., ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗА в производството по гр.д.№1249/2023г. по описа на Дупнишкия районен съд – първоинстанционното производство, съдържаща искане за допълнение и изменение постановеното решение, в частта за разноските, като с оглед уважаване на жалбата, в частта относно твърдяната недължимост възнаградителни лихви и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв на същия да бъде присъдено , следващото се във връзка с това за първоинстанционното производство адв.възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Междувременно е установено и постъпила на 13.08.2024г. в едномесечен от постановяването му, молба по чл.248 ГПК чрез Единния портал за електронно правосъдие, подадена от адв. Н. И. И., ЕГН **********, в лично качество и като процесуален представител на С. С. З. с ЕГН **********, съдържаща искане за изменение и допълване на постановеното по делото Решение №186/22.07.2024 г. в частта за присъдените разноски за въззивното производство. Молителят навежда съображения, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в случая, с оглед предоставената 2 безплатна правна помощ на въззивницата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да бъде присъдено пряко на адвоката, в размер на 400 лв, а в полза на въззивницата – разноски за производството в размер 58,89 лв. съобразно уважената част на въззивната жалба, за отхвърляне на предявения иск за договорна възнаградителна лихва.За дължимостта на адвокатско възнаграждение и определяне на размера му при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв, сочи определения №14134/22.11.2023г. и №146/04.04.2022г. на Върховния касационен съд и определения №50/ 17.01.2023г. ч.гр.д.№4735/2022г., ІІІ г.о , ГК.Изложени са и съображения за доказаност на предпоставките за определяне и присъждане на възнаграждение, в съответствие с предвиденото в чл.38, ал.2 ЗАдв – Договор за правна защита и съдействие и списък на разноски, Договорът за безплатна правна помощ да е представен, като доказателство по делото , да е направено своевременно искане от страна по делото за присъждане на разноски в сроковете, определени в ГПК, в отсъствие на изискване за доказване основанието за безплатна адвокатска помощ – както следва и от постоянната съдебна практика, изразена в решение №368/06.07.2015г. по ч.т.д.№733/2015г. по описа на ВКС, Решение №406/01.08.2016г. постановено по ч.т.д.№3805/2014г. по описа на ВКС, Решение №119/03.04.2015г- постановено по гр.д.№21/2014г. по описа на ВКС, решение №135/17.09.2016г. постановено по гр.д.№1235/2016г. по описа на ВКС.В молбата се съдържа и изчисление за размера на дължимото адв.възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ АД не е депозирала становище по искането.

В производството пред окръжния съд въззивницата /ответница в първоинстанционното производство/ е била представлявана от процесуален представител – адв. Н. И..

В подадената въззивна жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за въззивното производство. В Списък на разноски, обективиран във въззивната жалба са посочени разноски както следва: 101.00 лв. - държавна такса, платена по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, и претендирани разноски на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 т.2 Закона за адвокатурата, както следва: 862.04 лв.- адвокатски хонорар по иска за главница, за предоставена безплатна правна помощ, на основание Закона за адвокатурата и Договор за правна помощ и съдействие , определен съгласно чл.7, ал.2 т.1 във вр. с чл.2, ал.5 Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 400.00 лв, адвокатски хонорар по иска за договорна възнаградителна лихва, за предоставена безплатна правна помощ, на основание Закона за адвокатурата и Договор за правна помощ и съдействие, определен, съгласно чл.7, ал.2 т.1 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – общо 1262.04 лв.

Представен е договор за правна защита и съдействие, между жалбоподателката С. С. З. и адв.Н. И. И., за оказване на правна консултация и съдействие при изготвяне и депозиране на въззивна жалба срещу решение № 506/03.11.2023г., постановено по гр.д.№ 1249/2023г. и процесуално представителство включващо извършване на всички необходими действия, в това число но не само: справки, получаване на преписи и извадки от книжа по делото и 3 други действия в съдебното производство, процесуално представителство на клиента в открити заседания по делото пред РС-Дупница и ОС-Кюстендил,в условията на безплатни услуги на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В Договора се съдържа и декларация, че клиента е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В представеното пълномощно е обективирано заявление на С. С. З. за представляването й от адв.Н. И. И. във връзка с изготвяне и депозиране на въззивна жалба срещу решение №506/03.11.2023г. ,постановено по гр.д.№1249/2023г.,както и за последвалото производство, да предприема всички правни и фактически действия.

До приключване на съдебното дирене е представен и допълнителен списък на разноски, с различно от посоченото съдържание, изключая Списък по чл.80 ГПК, обективиран в молба с вх.№1579/02.04.2024г. в който като дължима е посочена и сума 250.00 лв. - за платен депозит за вещо лице.

В подадения отговор на въззвината жалба се прави възражение за прекомерност на търсените от насрещната страна разноски. В молба с вх. №1641/08.04.2024г. възражението за прекомерност на разноските е обосновано с необходимостта от преценка за фактическата и правна сложност на делото , а по отношение на евентуално претендиране на възнаграждение на процесуалния представител за заповедното производство е становището, че формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника, тъй като възражението не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита, като приложение към заповедта за изпълнение.Също така е изразено становище, че при предявени с исковата молба няколко обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове( определение №29 от 20.01.2020г. на ВКС по ч.т.д.№2982/2019г, ІІ т.о), като с оглед постановените Решение СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, С - 438/22 установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от определяне на разноски по всеки един от предявените искове не следва да се прилагат.

Установява се, че по делото въззивницата е направила разноски в общ размер 351 лв.

– 101 лв. за държавна такса /л. 5/ и 250 лв. заплатен депозит за вещо лице /л. 75/.

С оглед на изложеното съдът прецени подадената от адв.Н. И. молба за допустима постъпила е в определения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. В хода на въззивното производство, с което е свързано искането за определяне и заплащане на разноски, е представен списък на разноски, т.е спазено е и второто условие за допустимост на искането за преразглеждане на въпроса за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. По аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК вземането включва всички заплатени от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв, при получена безплатна адвокатска помощ, като 4 материално затруднено лице (чл.38, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК), на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, при направено възражение за прекомерност на разноските, съдът може да присъди по – нисък размер на разноските, ако с оглед фактическата и правна сложност на делото намери възражението за основателно.