Определение № 726 от 01.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. Кюстендил, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500540 по описа за 2023 година

Производство по чл.248, ал.1 ГПК .

С решение №186/22.07.2024г., постановено по гр.д.№540/2023г. Кюстендилския окръжен съд, се е произнесъл по въззивна жалба, подадена от адв.Н. И., като пълномощник на С. С. З., ЕГН **********, гр.София, п.к.1463, ул.“Гургулят „№31 офис – партер срещу решение №506/03.11.2023г. по гр.д.№1249/2023г. постановено от Дупнишкия районен съд .Обжалваното решение №506/03.11.2023г. е отменено, в частта, в която се признава за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб „№5 дължи на ищеца суми, в общ размер над 4183.74 лв. до 5027.22 лв, т.е за сумата 843.48 лв, представляваща дължима Договорна лихва в размер на 843.48 лв, за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г. , по Договор за потребителски кредит №7053228007/25.11.2021г. за което е издадена заповед за изпълнение №160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница, като вместо това ,отхвърля, като неоснователен предявеният от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52- 54,иск за признаване за установено, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб „№5 дължи на ищеца суми, в общ размер над 4183.74 лв. до 5027.22 лв, т.е за сумата 843.48 лв, представляваща дължима Договорна лихва в размер на 843.48 лв, за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г. , по Договор за потребителски кредит №7053228007/25.11.2021г. за което е издадена заповед за изпълнение №160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница.Обжалваното решение №506/03.11.2023г. постановено по гр.д. №1249/2023г. от Дупнишкия районен съд, се потвърждава, в частта, в която се признава за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, че С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.“Дъб „№5 дължи на ищеца суми,до 4183.74 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №7053228007/25.11.2021г. за което е издадена заповед №160/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№288/2023г. по описа на Районен съд – Дупница. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 се осъжда да заплати на С. Стойчева З., ЕГН ********** с адрес 1 гр.Дупница, ул.“Дъб „№5 разноски за производството, възлизащи на 507.65 лв , припадаща се част спрямо уважения размер от жалбата, на заплатени държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечен срок от постановяване на решението, на 14.08.2024г. по делото е постъпила молба, подадена от адв.Н. И., ЕГН **********, процесуален представител на С.

С. З., с ЕГН ********** – длъжник в производството по ч.гр.д.№288/2023г., съдържаща искане за допълване и изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски за заповедното производство с №288/2023г., дължимо възнаграждение на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ, в размер на 480.00 лв.

С молба вх.№3615/13.08.2024г. подадена също в 1- месечен срок от постановяване на решението адв.В. Ф. С., ЕГН ********** , като пълномощник на С. С. З., с ЕГН ********** по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗА в производството по гр.д. №1249/2023г. по описа на Дупнишкия районен съд – първоинстанцинното производство, прави искане за допълнение и изменение постановеното по делото решение, като с оглед уважения размер на жалбата бъде присъдено адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лв.,( на едно място в молбата се сочат 480.00 лв) с оглед отхвърляне на иска за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 855.19 лв ( всъщност сумата е 843.48 лвкакто е посочено и в исковата молба),позовавайки се на обстоятелството, че в отговора на исковата молба в първоинстанционното производство е направено искане за заплащане на адвокатски хонорар, определен на 1383.68 лв , на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. и Договор за правна защита и съдействие, за изготвяне на писмен отговор на исковата молба и процесуално представителство пред РС- Дупница, изчислен по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение на материално затруднено лице( попадащо в хипотезата на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА). С подадената въззивна жалба освен Договора за правна помощ е представен и Списък на разноски по чл.80 ГПК, в който изрично е описан характерът на исканите разноски( адвокатски хонорар) на кого да бъдат присъдени, адв. В. Ф. С. – пълномощник на ответника и какъв е техният размер – 1383.68 лв съгласно чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.Счита че с оглед частична отмяна на първоинстанционното решение , въззивният съд е следвало да ревизира дължимите разноски за исковото производство.Дължимият адвокатски хонорар следва да бъде присъден пряко на адв.В. Ф. С., на основание чл.38, ал.2 и ал.3 от ЗАдв и чл.81 ГПК.Позовава се на определение №14134/22.11.2023г. постановено по ч.гр.д.

№7995/23г.СГС, VІ г., определение №146/04.04.2023г. постановено по ч.т.д.№358/2022г.

ВКС, ІІ т.о, определение №404/26.10.2020г. и определение №50 от 17.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№4735/2022г. , ІІІ г.о , ГК съдържащи решения по аналогичен казус с което се признава и приема дължимост на адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на посочената Наредба, както е налице и положителен извод за определяне на отделно възнаграждение за всеки иск при обективно съединяване на искове, при условията на чл.2, ал.5 във вр. с чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2024.Изложени са твърденията относно наличието на предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение – адвокатът и неговият доверител да са сключили в писмена форма Договор за правна помощ и представителство, в който изрично е записано, че адвокатът поема задължение да оказва безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1 ЗА, Договорът за безплатна правно помощ е представен, като доказателство по делото, своевременно е направено искане от страна по делото за присъждане на разноските, в рамките на преклузивните срокове, уредени в ГПК, страната направила искането да има право на такива, с оглед изхода на делото.Акцентира се на обстоятелството, че не се налага доказване на обстоятелствата, обосноваващи безплатната услуга- посочена е съдебна практика, касаеща определянето и изплащане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв включително и относно начина на определяне на възнаграждението при обективно кумулативно съединяване на искове.

Преписи от молбите са връчени на насрещната страна –„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, гр.София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54Подаден е отговор от юк Даниел Иванов по първата от посочените 2 молби.В отговора е изразено становище за неоснователност на молбата. Писмен отговор по молба, подадена от адв.В. Ф. С., ЕГН ********** по делото не е представен.

С определение №198/19.03.2025г. съдът се е произнесъл по подадената от адв.Н. И. молба, определяйки и присъждайки на същия адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, дължимо за заповедното производство. Във връзка с подадената от адв.Филип Димитров молба съдът е указал на молителя, в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението да представи пълномощно, легитимиращо го за надлежен представител на С. С. З., ЕГН ********** във въззивното производство респ. подадената молба да бъде потвърдена от подателя С. С. З..Определението е връчено на адв.Димитров на 29.05.2025г.В същия ден на С. С. З. е връчено съобщение, съдържащо указания за потвърждаване на подадената молба с вх.№3615/13.08.2024г. както и препис от същата молба. В определения 1 – седмичен срок по делото е постъпила молба, подадена от адв.В. Ф. С., ЕГН **********, процесуален представител на С. С. З., ЕГН ********** в която потвърждава искането си и уточнява, че молбата по чл.248 ГПК касае разноски, които не са присъдени на процесуалния представител на ответника в исковото, първоинстанционното производство, тъй като не се касае за произнасяне по същество, той счита, че не е необходимо изрично пълномощно за производството пред Окръжния съд.Позовава се на определение №103 от 23.02.2017г. по ч.гр.д.№626/2017г. ВКС, четвърто ГО, според което правото на адвокатско възнаграждение на което кореспондира задължението на неоснователно предизвикалата правния спор страна е притезателно, субективно право, което може да бъде предявено само от титуляра( чл.26, ал.2 ГПК)., тъй като ЗА не предвижда изключение от общата забрана да се търси защита на чужди права.Счита, че това следва ясно от съдържанието на цитирания законов текст, което е недвусмислено, сочещо, че в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя.Следователно адвокатът, а не страната , която го е упълномощила е легитимирана да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза( арг. определение №3747/11.09.2017г. ч.гр.д. №4731/2016г. САС).

С определение рег.№417/02.07.2025г. подадената от адв.В. Ф. С. подадената по реда на чл.248 ГПК молба е оставена без разглеждане.

Определението е обжалвано и отменено с определение рег.№2841/31.10.2025г. постановено по ч.гр.д.№2811/2025г. от Софийския апелативен съд , делото се връща на Окръжен съд – Кюстендил за разглеждане по същество на подадената молба.

С оглед на изложеното, и като взе предвид, че:

„Ти БИ Ай Банк „ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. С. З., за суми, както следва 4183.74 лв- главница и 855.19 лв лихви – за периода от 25.08.2022г. до 31.01.2023г., както и за мораторни лихви в размер на 58.29 лв, дължими за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г. Издадена е заповед за изпълнение №160/24.02.2023г. за сумите, както следва -4183.74 лв – главница, 855.19 лв -договорна, възнаградителна лихва от 25.08.2022г. до 31.01.2023г., 58.29 лв – обезщетение за забава, за периода от 25.08.2022г. до 15.02.2023г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски възлизащи на 101.94 лв за държавна такса и 50.00 лв за юрисконсултско възнаграждение.

На 12.05.2023г. С. З. е получила препис от заповедта за незабавно изпълнение. На 31.05.2023г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК , подадено от молителя адв.Н. И., съдържащо оспорване на всяко едно от исканията както и възражение за давност,във връзка с което и представените списък на разноски, Договор за правна защита и съдействие на адв.И. е присъдено адвокатско възнаграждение с определение от 19.03.2025г. В образуваното след подаденото възражение исково производство С. С. З. е представлявана от адв.В. Ф. С., който в отговора на исковата молба прави искане на ответника да бъдат присъдени разноски за исковото производство, както и адвокатски хонорари за заповедното и исковото производство, пряко в полза на адвокатите , които са представлявали длъжника ответник 3 безплатно, на основание приложени в двете фази на производството договори за правна защита и съдействие.С отговора е представен Договор за правна помощ и съдействие със страни С. С. З. и адв.В. Ф. С., ЕГН ********** с предмет- оказване на правна консултация и съдействие при изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба по гр.д. №1249/2023г. при Районен съд – Дупница и в последващо производство, в това число действия по подаване, преглеждане, изискване, получаване, заверяване, подписване, в т.ч. и чрез електронен подпис, всякакви книжа, документи и материали, които по някакъв начин са свързани с образуваното гражданско производство пред РС- Дупница.Изрично е договорено, че уговорените правни услуги се предоставят безплатно от Адвоката на клиента на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАДв, както и декларация ,че З. е материално затруднено лице.По делото е представено пълномощно от С. С. З. в полза на адв.В. Ф. С. за представляването й пред Районен съд – Дупница, по гр.д.№1249/2023г., като изготви и депозира отговор на исковата молба и да я представлява в откритите заседания пред РС- Дупница, всички правни и фактически действия, като са изброени такива, както и представителство в откритите заседания по делото образувано в РС Дупница,да прави справки, да получава преписи и извлечения от книжа по делото , както и всякакви други действия, които счете за необходими във връзка с гореописаното производство;.да подава, преглежда, изисква, получава, заверява, подписва в т.ч. и чрез електронен подпис всякакви книжа, документи и материали, които по някакъв начин са свързани с образуваното гражданско производство.Да признава част или в цялост задължения , да намалява, оттегля или прави отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, както и други действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.Предвидено е клаузите в пълномощното да се тълкуват в полза на упълномощеното лице, което не е ограничено със срок при наличие на възможност упълномощеният да преупълномощава и други адвокати с правата по него.Съгласно Списък на разноски, молба становище с вх.№8793/28.09.2023,л.56 от д, претендирани са суми, както следва: 862.04 лвадвокатски хонорар по иска за главница за предоставена безплатна правна помощ , на основание Закона за адвокатурата и Договор за правна защита и съдействие определен, съгласно чл.7, ал.2 т.1 вр. с чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 400.00 лв по иска за договорна възнаградителна лихва, за предоставена безплатна правна помощ, на основание Закона за адвокатурата и Договор за правна помощ и съдействие , определен, съгласно чл.7, ал.2 т.1 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- общо 1262.04 лв.