Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 80 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2016/2025
Вид
Протокол № 80
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502016 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

--------------------------------------------------------------------------------------Въззивниците Б. Т. Б. и Л. Т. Б., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. А. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата С. Р. Й., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Д. И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите Р. Й. И., Т. О. И. и О. Й. И., редовно призовани, не се явяват, представляват се адв. В. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Ц.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№260982/21.03.2025г., подадена о т Б. Т. Б., ЕГН ********** и Л. Т. Б., ЕГН **********, подадена чрез адвокат А.

Ц., срещу Решение №260005/28.02.2025г., постановено по г.д.№16143/2019г. по описа на ВРС, 46 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение 1

№260023/06.10.2025г., в частта, в която, на основание чл.348 ГПК, е постановено да бъде изнесен на публична продан, допуснатият до делба недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ с идентификатор №*****, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, ул. „М.“ №9, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10м. до 15 м.), с площ, по скица, 322 кв. м., стар номер ****, квартал ***, със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с пазарна стойност 70 400 лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 2/24 идеални части за Р. Й. И., ЕГН **********, 2/24 идеални части за О. Й. И., ЕГН **********, 8/24 идеални части за Т. О. И., ЕГН **********, 6/24 идеални части за С. Р. Й., ЕГН **********, 3/24 идеални части за Б. Т. Б., ЕГН ********** и 3/24 идеални части за Л. Т. Б., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението, в обжалваната му част, е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство са били нарушени принципите за равнопоставеност между съделителите, както и за осигуряване на реален дял за всеки от тях. Изтъква се, че съдът не е изложил мотиви, чрез които да обоснове решението си, неподеляемият поземлен имот да се изнесе на публична продан, вместо да бъдат осигурени реални дялове за всеки от съсобствениците. Конкретизира се, че доколкото въззивниците притежават идеални части единствено от поземления имот, но не и от сградите, построени върху него, то е следвало да се приложи еднакъв способ за всички имоти. Обобщава се, че е следвало поземленият имот да бъде разпределен в общ дял на въззивниците, а не да се достига до неговата принудителна продажба и по този начин да бъдат лишени от възможността да получат реален дял. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№261648/18.06.2025г., подаден от Р. И., Т. И. и О. И., представлявани от адвокат В. Б.. Сочи се, че правилно е постановено поземленият имот да бъде изнесен на публична продан, тъй като същият е неподеляем. Изтъква се, че е недопустимо поземленият имот да бъде разпределян между лица, които нямат права върху сградите, построени върху него.

Постъпила е и въззивна жалба с вх.№261065/31.03.2025г. от С. Р. Й., чрез адвокат Д. И., срещу Решение №260005/28.02.2025г., постановено по г.д.

№16143/2019г. по описа на ВРС, 46 състав, в частта, в която е постановено, на основание чл.348 ГПК, да бъде изнесен на публична продан, допуснатият до делба недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ с идентификатор №*****, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, ул. „М.“ №9, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване /от 10 до 15 м./, с площ /по скица/ 322 кв. м., стар номер ****, квартал ***, със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с пазарна стойност 70 400 лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 2/24 идеални части за Р. Й. И., ЕГН **********, 2/24 идеални части за О. Й. И., ЕГН **********, 8/24 идеални части за Т. О. И., ЕГН 2

**********, 6/24 идеални части за С. Р. Й., ЕГН **********, 3/24 идеални части за Б. Т. Б., ЕГН ********** и 3/24 идеални части за Л. Т. Б., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната му част, решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е приложил погрешно материалния закон и не е изложил мотиви за причината, поради която е възприел, че поземленият имот следва да бъде изнесен на публична продан.

Конкретизира се, че правилното и справедливо решение е същият да бъде разпределен на съделителите, които не получават реален дял от делбеното имущество и да се извърши уравняване, спрямо останалите участници в производството.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор с вх.№261307/25.04.2025г., от Р. И., Т. И. и О. И., представлявани от адвокат В. Б., в който се моли жалбата на С. Й. да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Застъпва се виждане, че единственият приложим способ за прекратяване на съсобствеността е именно изнасяне на поземления имот на публична продан, доколкото същият е неподеляем. Допълва се, че е недопустимо имотът да бъде разпределен само на двама от съделителите.

В срока по чл.263 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх.

№261648/18.06.2025г., подадена от Р. И., Т. И. и О. И., представлявани от адвокат В. Б., срещу Решение №260005/28.02.2025г., постановено по г.д.

№16143/2019г. по описа на ВРС, 46 състав, в частта, в която, на основание чл.353 ГПК, са поставени в общ дял на Р. Й. И., ЕГН **********, О. Й. И., ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН ********** следните допуснати до делба недвижими имоти на обща стойност 26 990,70 лева, а именно: 1.Сграда с идентификатор №*****.2, находяща се в град Варна, община Варна, област Варна, ул. „М.“ №9, със застроена площ от 27 /двадесет и седем/ кв. м. на първия етаж и 35 /тридесет и пет/ кв. м. на таванския етаж, като на партерния етаж са разположени: входно антре, две преходни стаи, баня – тоалет и изолационно антре, а на таванския етаж: коридор и две тавански стаи, чиято пазарна стойност възлиза на сумата 2851,20 лева и 2.Сграда с идентификатор №*****.3, находяща се в град Варна, община Варна, област Варна, ул. „М.“ №9, със застроена площ на партерния етаж от 33 /тридесет и три/ кв. м. и 30 /тридесет/ кв. м. на втория етаж, като на партерния етаж са разположени: гараж и склад /работилница/, а на втория: стая с обособено входно антре и кухненски тракт, баня – тоалетна, чиято пазарна стойност възлиза на сумата 24139,50 лева, както и в частта, в която на основание чл.353 ГПК е поставен в дял на С. Р. Й., ЕГН **********, следният допуснат до делба недвижим имот, а именно: Сграда с идентификатор №*****.1, находяща се в град Варна, община Варна, област Варна, ул. „М.“ №9, със застроена площ от 79 /седемдесет и девет/ кв.м., състояща се от две жилища със самостоятелни входове от двора, като първото жилище се състои от: входно антре, коридор, кухненски бокс и стая, а второто жилище: входно антре, кухненски бокс, две преходни стаи и баня – тоалет, чиято пазарна стойност възлиза на сумата 30501,90 лева и С. Р. Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Р. Й. И., ЕГН **********, О. Й. И., ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН ********** сумата в размер на 1755,00 лева за уравняване на дялове.

В насрещната въззивна жалба се отбелязва, че е недопустимо да бъдат 3 съчетани два способа за прекратяване на съсобствеността. Поради което и молят решението да бъде отменено в тази част и процесните имоти също да бъдат изнесени на публична продан, на основание чл.348 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивната жалба с вх.№261964/12.08.2025г., от С. Р. Й., чрез адвокат Д. И., в който се възприема становище, че насрещната въззивна жалба е нередовна, а в условията на евентуалност неоснователна. Сочи се, че целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и оставяне на наследствените имоти в патримониума на наследниците. А изнасянето на сградите на публична продан би противоречало на закона. Поддържа се, че решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба с вх.№262094/10.09.2025г., от Б. Б. и Л. Б., подаден чрез адвокат А. Ц., в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че искането да бъдат изнесени всички имоти на публична продан е необосновано и цели единствено да лиши Б. Б. и Л. Б. от възможността да получат реален дял от съсобствеността. Сочи се, че двете делбени маси са с различен състав на съделители, поради което и е допустимо да се подходи индивидуално спрямо всяка от тях. Поддържат се подадената от тях въззивна жалба и изложените в нея доводи за възлагане на поземления имот в техен общ дял.

АДВ. Ц.: Поддържам въззивната жалба.

АДВ.Б.: Поддържам отговора на насрещната въззивна жалба.

АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба и поддържам подадения отговор срещу нея.

АДВ. Ц.: Не е възможна спогодба между страните.

АДВ. Б.: Имаше медиация още в началото, но не е възможна спогодба.

АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ.Б.: Представям списък с разноски. Нямам доказателствени искания.

АДВ. И.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските, договори за правна защита и съдействие, фактура.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени 4 доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ц.: Моля да отмените обжалваното решение в частта му, с която УПИ е изнесен на публична продан.

Считаме решението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и необосновано. Допуснати са нарушения на двата основни принципа залегнали в чл. 353 от ГПК, при които следва да се извърши делбата, а именно, принципът за осигуряване на реален дял за всеки съделител и принципът на равноправие на съделителите. В този смисъл са нарушени и постановките на задължителното Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. по т.д. № 2 на ВКС.

Съдът не е изложил конкретни изводи защо изнасяна УПИ на публична продан. Като цяло мотивите му в тази част на решението са вътрешно противоречиви, тъй като по отношение на извършване на делбата съдът е изложил доводи, че целта при извършване на делбата е всеки съделител при възможност да получи реален дял в натура. В същото време при тези мотиви ВРС е приел, че по отношение на УПИ въпреки, че същият е можело да бъде възложен в общ дял на съделителите ми е приел, че той трябва да бъде изнесен на публична продан. По този начин е нарушен принципа на равнопоставеност, тъй като са използвани два различни начина на подход на съда за един общ делбен имот, различни по отношение на сградите и по отношение на земята.

По отношение на въззивната жалба на ответната страна по иска за делба считам, че не са налице основания за изнасяне на целия имот – на сградите и УПИ на публична продан, тъй като както е приел ВРС в обжалваното решение, е налице възможност за обособяване на реални дялове, макар и чрез групиране на съсобствениците. По същия начин поземления имот също би могъл да бъде възложен в дял, каквото искане правят моите доверители, да им се възложи в общ дял. В случая не намира приложение тълкуванието на въззивника по насрещната въззивна жалба, че тъй като УПИ е неподеляем, то същият следва задължително да бъде изнесен на публична продан, още помалко това се отнася за сградите.