Решение № 383 от 14.07.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 216/2026
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев
Други актове по делото
- Определение № 609 от 16.04.2026 · Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
- Определение № 726 от 12.05.2026 · Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
- Протокол № 561 от 02.07.2026 · Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
В. Ковачев
Полина Дянкова при участието на секретаря Г. Ангушев като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500216 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. К. Д., ЕГН **********, срещу Решение № 327 от 23.10.2025 г. по гр. д. № 138/2023 г. по описа на Районен съд - Разлог.
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявени от И. К. Д., ЕГН **********, срещу М. Г. Д., ЕГН **********, Я. К. П., ЕГН **********, Б. Г. Л., ЕГН **********, Д. Р.
Ш., ЕГН **********, К. А. Ш., ЕГН **********, К. А. Ш., ЕГН **********, К. Й. Х., ЕГН
**********, С. Б. Х., ЕГН **********, Х. Б. Д., ЕГН **********, Б. М. К., ЕГН **********,
Й. М. Ц., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН **********, М. С. А.,
ЕГН **********, М. Й. Л., ЕГН **********, Ю. А. Ч., ЕГН **********, Г. А. Ч., ЕГН
**********, И. Б. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт № *** г. по описа на нотариус М. К., вписан като Акт № *** г. в Служба по вписванията - град Разлог, поради привидност (относителна симулация), прикриваща договор за покупко-продажба при цена на имота - 2 915 лева (две хиляди деветстотин и петнадесет лева) и последващото прилагане на правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, е осъдил И. К. Д. да заплати на И. Б. В. сумата от 4 000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС Разлог.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Жалбоподателят счита, че съдът е постановил решението си при неправилно изяснена фактическа обстановка, поради което и неправилно е приложил закона и е приел, че не са основателни исковете. Оспорват се изводите на съда, че не е доказана симулативността на сделката, сключена между Д. и В.. Въззивникът счита, че изводите на съда, че е било налице дарствено намерение, са в противоречие с доказателствата по делото.
1
Намира, че неправилно са били оценени показанията на Ф. П.. Счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, с оглед на родствената му връзка с Я. П. и противоречието им с останалите доказателства по делото. Сочи, че според удостоверението за наследници синът на Д. е починал, преди тя да се запознае с В.. Счита, че от доказателствата не се установява съществуването на мотив за дарствено намерение, тъй като не са доказани обстоятелства относно отношенията между ответниците, които да обусловят такъв извод. Жалбоподателят навежда доводи, че в предходен момент всички ответници са изразили желание да продадат идеалните си части на трето за съсобствеността лице. Въз основа на отправените до него покани счита, че ответницата Д. е искала да продаде своите ид.ч., а не да ги дари. Сочи, че два дни след като тя е дарила своите ид.ч., останалите съсобственици са продали своите.
Твърди, че последвалите продажби са били именно за цената, за която му е било обявено, че се водят преговори с трето лице – 110 лв./кв. м.
Жалбоподателят оспорва извода на съда за липсата на предварителни уговорки между страните. Според него, доказателствата сочат, че са били провеждани преговори с И.
В. и че именно по този повод са му били изпращани покани като съсобственик. Сочи, че останалите съсобственици не са се съгласили на предложението на ищеца да закупи идеалните им части на посочената цена, поради което той счита, че те само формално са се опитвали да спазят разпоредбата на чл. 33 от ЗС и че след това са заобиколили забраната в нея. Оспорва се и извода на съда, че ищецът не е имал желание да закупи идеалните части на останалите съсобственици и че той не е предприел съответните действия по заплащането на цената в срок. Твърди и че при получаването на втората покана е констатирал разминаване в подателите и в продажната цена. Поддържа, че след това не е успял да се свърже с останалите съсобственици, за да се уточнят клаузите по сделката, въпреки, че е предприел редица действия за това. Навежда, че посочените неясноти са го поставили в невъзможност да прецени, каква цена следва да заплати на отделните съсобственици.
Оспорва възприетото от съда възражение на ответницата В., че поканата от всички съсобственици има действие занапред до изричното й оттеглянето от някой от тях. Счита, че районният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 146 от ГПК, като неправилно е разпределил доказателствената тежест. Сочи, че според чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственикът следва и писмено да декларира, че никой от останалите съсобственици не е приел предложението му. Твърди и че съдът не е посочил по кои от спорните факти не са представени доказателства. Навежда нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Счита, че съдът е основал решението си само върху част от доказателствата. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Поддържа, че ответницата Й. Ц. е била разпитана по искане на процесуален представител на друг ответник, като счита, че това е довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от И. Б. В., подаден чрез адв. В. М., в който е изразено становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за неоснователност на подадената жалба. Въззиваемата страна оспорва доводите на жалбоподателя относно мотива и намерението на договора за дарение. Навежда, че според съдебната практика ищецът носи доказателствената тежест за разкрИ.ето на симулацията.
Счита, че тя не се доказва от свидетелските показания. Поддържа, че искът за разкрИ.е на привидността не е доказан, че ищецът не е представил обратно писмо, както и че не са допустими свидетелските показания за доказването на тези факти. Счита, че не се е сбъднало условието за разглеждането на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Твърди, че ищецът не се е опитал да се свърже с другите съсобственици. Поддържа, че ищецът е получил втората нотариална покана на 18.10.2022 г., както и че той е следвало да внесе цената до 16:30 ч. на 17.11.2022 г. Оспорва твърденията на ищеца, че от поканите не ставало ясно, колко ид. ч. се предлагат за продажба. Счита, че не е доказано ищецът да се е опитвал да осъществи връзка и да води преговори с някой от съсобствениците. Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и разноски.
2
С Определение № 609 от 16.04.2026 г. по в. гр. д. № 216/2026 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, на осн. чл. 229, ал.1, т. 2 от ГПК,е било спряно производството по делото, поради смъртта на Б. Г. Л. с ЕГН ********** – ответник и необходим другар по иск по чл.
33, ал. 2 от ЗС и на осн. чл. 230, ал. 2 от ГПК е било указано на ищеца И. К. Д., ЕГН **********, че в шестмесечен срок, считано от връчването на определенитое, трябва да посочи правоприемниците на Б. Г. Л., ЕГН **********, и адресите им, или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство. С молба от 05.05.2026 г. ищецът е представил удостоверение за наследници относно лицето Н. П. Д., роден на *** г.
С Определение № 726/12.05.2026 г, въззивният съд е конституирал В. И. Л., ЕГН ********** и С. И. Й., ЕГН **********, като страни по делото, в качеството им на в качеството им на наследници по закон на починалата Б. Г. Л., ЕГН ********** като ОСБлагоевград е възобновил по тази причина производството по в. гр. д. № 216/2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК с Определение № 609 от 16.04.2026 г. по в. гр. д. № 216/2026 г. по описа на същия съд.
Съдът, като разгледа жалбата и съобрази доводите на страните от една страна, а на следващо място и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В практиката на ВКС (напр. Решение № 149/28.12.2017 г. по т. д. № 1604/2016 г. на ВКС, II т. о.), вкл. и задължителната такава, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, когато страните спорят относно конкретни факти и доказателства и пред въззивната инстанция, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и изложените в отговора на въззивната жалба съображения всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от представените в първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК.
С Решение № 30/13.04.2020 г.по гр. дело № 2378/2019 г. на ВКС, IV г. о. по правния въпрос е прието, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични 3 задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това, трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/760fc426-3a39-4786-9cc0-3beb69e61edd