Определение № 609 от 16.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Благоевград, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500216 по описа за 2026 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от И. К. Д., ЕГН **********, срещу Решение № 327 от 23.10.2025 г. по гр. д. № 138/2023 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявен от И. К. Д., ЕГН **********, против М. Г. Д., ЕГН **********, Я. К.

П., ЕГН **********, Б. Г. Л., ЕГН **********, Д. Р. Ш., ЕГН **********, К.

А. Ш., ЕГН **********, К. А. Ш., ЕГН **********, К. Й. Х., ЕГН **********,

С. Б. Х., ЕГН **********, Х. Б. Д., ЕГН **********, Б. М. К., ЕГН

**********, Й. М. Ц., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН **********, Г. Н. Д.,

ЕГН **********, М. С. А., ЕГН **********, М. Й. Л., ЕГН **********, Ю. А.

Ч., ЕГН **********, Г. А. Ч., ЕГН **********, И. Б. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 149, том IV, peг. № 6810, дело № 698 от 2022 г. по описа на нотариус М.

К., вписан като Акт № *** г. в Служба по вписванията - град Разлог, поради привидност (относителна симулация), прикриваща договор за покупкопродажба. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил И. К. Д. да заплати на И. Б. В. сумата от 4000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС Разлог.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Жалбоподателят счита, че съдът е постановил решението си при неправилно изяснена фактическа обстановка, поради което и неправилно е приложил закона и е приел, че не са основателни исковете. Оспорва изводите на съда, че не е доказана симулацията на сделката, сключена между Д. и В.. Счита, че са в противоречие с доказателствата по делото изводите на съда, че е било налице дарствено намерение. Намира, че неправилно са били оценени показанията на Ф. П.. Счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани с оглед на родствената му връзка с Я. П. и противоречието им с останалите доказателства по делото. Сочи, че според 1 удостоверение за наследници синът на Д. е починал пред тя да се запознае с В.. Счита, че от доказателствата не се установява съществуването на мотив за дарствено разпореждане, понеже поддържа, че не са доказани обстоятелства относно отношенията между ответниците, които да обусловят такъв извод.

Жалбоподателят навежда доводите, че в предходен момент всички ответници са изразили желание да продадат идеалните си части на трето за съсобствеността лице. Въз основа на отправените до него покани счита, че ответницата Д. е искала да продаде своите ид. ч., а не да ги дари. Сочи, че два дни след като тя е дарила своите ид. ч., останалите съсобственици са продали своите. Позовава се на решение № 188 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 274/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС. Твърди, че последвалите продажби са били именно за цената, за която му е бил обявено, че се водят преговори с трето лице – 110 лв./кв. м. Оспорва извода на съда за липсата на предварителни уговорки между страните. Сочи, че скицата и удостоверението за данъчна оценка са били издадени 4-5 месеца преди постигането на съгласие за сключването на сделката. Навежда, че доказателствата сочат, че са били провеждани преговори с И. В. и че именно по този повод са му били изпращани покани като съсобственик. Сочи, че останалите съсобственици не са се съгласили на предложението на ищеца да закупи идеалните им части на посочената цена, поради което той счита, че те само формално са се опитвали да спазват разпоредбата на чл. 33 ЗС и че след това са заобиколили забраната в нея.

Счита, че доказателство за предварителната уговорка са и пълномощните от С. Б. Х. и Х. Б. Х.а, с които те са упълномощили К. Й. Х.. Оспорва извода на съда, че ищецът не е имал желание да закупи идеалните части на останалите съсобственици и че той не е бил предприел съответните действия по заплащането на цената в срок. Сочи, че в нотариалната покана бил посочен срок, в чийто рамки ищецът е следвало да изрази желание да изкупи идеалните части, но в нея не се указвало на ищеца, че в този срок той следва да заплати продажната цена, нито цената и начина, по който е следвало тя да се плати. Твърди и че при получаването на втората покана е констатирал разминаване в подателите и в продажната цена. Поддържа, че след това не е успял да се свърже с останалите съсобственици за да се уточнят тези неща въпреки, че е предприел редица действия за това. Навежда, че посочените неясноти са го поставили в невъзможност да прецени каква цена следва да заплати на отделните съсобственици. Оспорва възприетото от съда възражение на ответницата В., че поканата има действие занапред от всички съсобственици до изричното й оттеглянето от някой от тях. Счита, че посоченото в отговора на исковата молба решение № 351 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС касае чл. 31, ал. 1 ЗС, а не чл. 33, ал. 2 ЗС, както и че посочените решение № 242 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС и решение № 265 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 912/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС касаят ползването на съсобствен имот. Поддържа, че съдът не е обсъдил поведението на останалите съсобственици, с което те са възпрепятствали ищеца от това да оползотвори предоставената от самите тях възможност. Жалбоподателят поддържа, че районният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 146 ГПК, като неправилно е разпределил доказателствената тежест. Сочи, че според чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственика следва и писмено да декларира, че никой от останалите съсобственици не е приел предложението му. Твърди и че съдът не е посочил по кои от спорните факти не са представени доказателства. Навежда нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Счита, че съдът е основал решението си само върху част от 2 доказателствата. Намира и че съдът не е обсъдил надлежно противоречията в свидетелските показания и в писмените доказателства и че не е посочил защо кредитира част от тях, а друга – не. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Поддържа, че ответницата Й. Ц. е била разпитана по искане на процесуален представител на друг ответник, като счита, че това е довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от И. Б. В., подаден чрез адв. В. М., в който е изразено становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за неоснователност на подадената жалба. Въззиваемата оспорва доводите на жалбоподателя относно мотива и намерението на договора за дарение. Навежда, че според съдебната практика ищецът носи доказателствената тежест за разкрИ.ето на симулацията. Счита, че тя не се доказва от свидетелските показания. Поддържа, че искът за разкрИ.е на привидността не е доказан, че ищецът не е представил обратно писмо, както и че не са допустими свидетелските показания за доказването на тези факти. Счита, че не се е сбъднало условието за разглеждането на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Твърди, че ищецът не се е опитал да се свърже с другите съсобственици. Поддържа, че ищецът е получил втората нотариална покана на 18.10.2022 г., както и че той е следвало да внесе цената до 16:30 ч. на 17.11.2022 г. Оспорва твърденията на ищеца, че от поканите не ставало ясно колко ид. ч. се предлагат за продажба. Счита, че не е доказано ищецът да се е опитвал да осъществи връзка и да води преговори с някой от съсобствениците.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Преписи от жалбата по чл. 261, т. 1 ГПК са връчени и на останалите ответници по делото /М. Г. Д., Я. К. П., Б. Г. Л., Д. Р. Ш., К. А. Ш., К. А. Ш., К.

Й. Х., С. Б. Х., Х. Б. Д., Б. М. К., Й. М. Ц., Г. Н. Д., Г. Н. Д., М. С. А., М. Й. Л.,

Ю. А. Ч., Г. А. Ч./. Те не са подали въззивна жалба срещу решението, нито са депозирали отговор на въззивната жалба на И. К. Д..

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Въззивният съд следи служебно за допустимостта на исковия процес с оглед на наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и на липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за които съдът следи служебно (виж Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право.

Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 168). При служебна проверка въззивният съд констатира, че на 28.03.2026 г. е починала Б. Г. Л., ЕГН **********. Тя е страна по делото, която в първоинстанционното производство е имала процесуалните качества на ответник по един от субективно съединените искове по чл. 33, ал. 2 ЗС и на необходим другар на другата страна по договор за покупко-продажба – И. Б. В.. Б. Г. Л. е имала и качеството на въззиваема, т.е. на страна във въззивното производство, която е ответник по въззивната 3 жалба.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните. Спиране на делото може да настъпи през всяка фаза на исковия процес (първоинстанционно, въззивно или касационно производство) до влизане на решенията в сила независимо от основанията за спиране (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 468-469). С оглед на това се констатира основание по чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 273 ГПК за спиране на въззивното производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя спиране на производството по силата на закона, поради което спирането не става по силата на определението на съда, понеже определението само прогласява вече настъпилото спиране (в този смисъл мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 20 от 01.07.2013 г. по т. д.

№ 1014/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, решение № 326 от 16.10.2013 г. по гр. д.

№ 4048/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 845 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6062/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 158 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 2469/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение № 39 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 4526/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 454 от 25.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3559/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 4507 от 08.10.2025 г. по к. гр. д. № 3163/2025 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).

Според чл. 230, ал. 2 ГПК при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

В съдебната практика се изразява становище, че е безпредметно да се спира производството, ако наследниците на починалата страна вече са конституирани като страни по делото (в този смисъл виж определение № 199 от 04.05.2010 г. по ч. гр. д. № 180/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение № 325 от 08.12.2025 г. по възз. гр. д. № 586/2025 г. на Окръжен съд - Габрово). В настоящия случай обаче от доказателствата по делото не може да се направи извод относно това кои са конкретните правоприемници на Б. Г. Л., респ. дали те вече са конституирани като страни по делото. Представено е удостоверение за наследници с изх. № 32/08.02.2023 г. за лицето Н. П. Д.. Това удостоверение не е издадено за Б. Г. Л. и е издадено в предходен момент, поради което то не е актуално по отношение на определянето на конкретния кръг на наследниците й по закон, понеже той се определя към момента на смъртта на наследодателката (виж Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д. № 1/1998 г., ОСГК на ВКС). В удостоверение за наследници с изх. № 32/08.02.2023 г. не са посочени лица, които да са деца (чл. 5 ЗН) на Б. Г. Л. или техни низходящи (чл. 10, ал. 1 ЗН) и които да имат качеството на нейни наследници по закон от първи ред. Удостоверението посочва нейните родители, наследници по закон от втори ред (чл. 6 ЗН), които обаче са починали преди нея. Според удостоверението Б. Г. Л. не е оставила други възходящи (чл. 7 ЗН), наследници по закон от трети ред. Наследници по закон от трети ред са и братята и сестрите (чл. 8 ЗН). Според удостоверение за наследници с изх. № 32/08.02.2023 г. Б. Г. Л. е имала брат и сестра, които са починали преди нея. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват от своите деца или внуци.