Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 172077 от 07.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44263/2025
Вид
Разпореждане № 172077
Подписан
07.11.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 172077 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110144263 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „..............“ ЕООД срещу „..............“ ЕООД. Със същата са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за вземания за главница и мораторна лихва, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14332/2025 г., но е предявена осъдителна претенция за законна лихва до окончателното плащане.

С Разпореждане № 133936/27.08.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от него да посочи вида на претенцията си за законна лихва до окончателното плащане – установителна или осъдителна, и началния момент на периода, за който се отнася тази претенция – от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК или от датата на постановяване на съдебното решение, като съобрази издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С молба с вх. № 309171/23.09.2025 г. ищецът е поискал длъжникът да бъде осъден да заплати обезщетение за забавено плащане за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

С Разпореждане № 149039/26.09.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да обоснове правния си интерес от осъдителна претенция за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, като съобрази, че тази претенция е включена в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в частта относно претенцията за законна лихва и заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена в тази част. Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 01.10.2025 г.

В указания от съда срок не е подадена молба от ищеца в отговор на указанията, дадени с Разпореждане № 149039/26.09.2025 г., а на основание чл. 101, ал. 3 ГПК молба с вх.

№ 324064/06.10.2025 г. и молба с вх. № 344190/22.10.2025 г. следва да се считат неподадени, тъй като сами по себе си представляват нередовни процесуални действия и нередовностите в тях не са отстранени въпреки дадените от съда указания за това. Същевременно с молба с вх. № 361002/04.11.2025 г., подадена значително време след изтичане на срока за отстраняване на указаната от съда нередовност в исковата молба, ищецът заявява, че поддържа именно осъдителна претенция за законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, отново без да обоснове правния си интерес от осъдителна /а не установителна/ претенция за законната лихва. Следователно указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК не са изпълнени не само в предоставения на ищеца срок, но и към настоящия момент.

Предвид изложеното и доколкото вземанията – предмет на издадена заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК, сред които в случая е и претенцията за законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, могат да бъдат предмет само на установителни, но не и на осъдителни искове /арг. от чл. 415, ал. 3 ГПК/, и след като възможностите за отстраняване на нередовността в исковата молба относно претенцията за законната лихва са изчерпани, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната в тази част.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен да стори това е исковият съд. В случая заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване единствено в частта относно законната лихва за периода от 12.03.2025 г. до окончателното плащане.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частично исковата молба, подадена от „..............“ ЕООД срещу „..............“ ЕООД, въз основа на която е образувано гр. д. 44263/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта относно осъдителната претенция за законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.03.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 14332/2025 г. по описа на СРС, 85 състав – в частта относно законната лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2