Решение № 7534 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7534 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110144263 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕООД срещу „*********“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за следните суми: 1 091.61 евро /евровата равностойност на 2 135 лв./ – неплатена цена по договор за доставка, смяна и баланс на 4 бр. автомобилни гуми, за което е издадена Фактура № 0000008538/07.05.2024 г.;

126.32 евро /евровата равностойност на 247.06 лв./ – мораторна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 07.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14332/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за доставка, смяна и баланс на 4 бр. автомобилни гуми размер 235/40 R 19, марка „Континентал Спорт Контакт – 7 96Y TL XL“, за което е издадена Фактура № 0000008538/07.05.2024 г. Излага, че е изпълнил задълженията си по договора, а представител на ответното дружество е получил стоката и е приел резултата от възложената услуга, но въпреки това не е заплатил дължимата цена в размер на 2 135 лв. нито на падежа – 07.05.2024 г., нито след това.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че ищецът му е доставил и е извършил монтаж на процесните гуми. Възразява, че не е приемал действията на ищеца по доставка и монтаж на гумите. Твърди, че е налице некачествено изпълнение от страна на ищеца, защото гумите са проявили дефект след няколкодневна експлоатация, което наложило да бъдат балансирани три пъти, два от които – в сервиза на 1 ищеца, а впоследствие – да бъдат сменени с други. Излага, че е канил многократно ищеца да замени дефектните гуми с други или да сторнира издадената фактура, но това не било направено. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14332/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

С оглед изложените от ищеца фактически твърдения и формулираното искане съдът приема, че е сезиран със следните обективно кумулативно съединени установителни искове: главен иск с правно основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: 1) наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор от 07.05.2024 г. за доставка, смяна и баланс на 4 бр. автомобилни гуми и неговото съдържание; 2) точно изпълнение /включително в качествено отношение/ от ищеца на задълженията му по договора; 3) приемане на изпълнението от ответника.

Договорът за търговска продажба и за извършването на услуги, какъвто ищецът твърди, че е сключил с ответника, е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между страните относно съществените елементи на договора – вида и количеството на стоките и услугите и тяхната цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Договорът може да бъде сключен както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия, като при сключването на сделката страните може да действат лично или да бъдат представлявани.

В случая с обективирания в Определение № 7482/23.02.2026 г. проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши доставка, смяна и баланс на 4 бр. автомобилни гуми размер 235/40 R 19, марка „Континентал Спорт Контакт – 7 96Y TL XL“, а ответникът поел задължение да заплати на 07.05.2024 г. цена в размер на 2 135 лв., за която е издадена от ищеца Фактура № 0000008538/07.05.2024 г.; доставка от ищеца на ответника на процесните гуми и извършване на монтаж и баланс на същите; липсата на плащане от ответника на уговорената цена.

Следователно спорът между страните се концентрира около това дали са налице 2 надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора, включително в качествено отношение, и приемане на изпълнението от възложителя, респ. дали за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.

В случая по делото е представена издадена от ищеца – в качеството на доставчик, на ответника – в качеството на получател, Фактура № 0000008538/07.05.2024 г., за която е безспорно между страните, че е съставена във връзка с процесния договор между тях.

Съгласно трайната практика на ВКС фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Ето защо фактурата е годно доказателство да отрази възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването й от търговското дружество – ответник, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече – дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за получател, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит /в този смисъл са:

Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, I ГО, и много други/.

В случая процесната фактура съдържа съществените елементи на договора, но не е подписана за получател. Същевременно според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без оспорвания на страните, тя е осчетоводена от ищеца със съответните счетоводни операции, включена е в дневника за продажби на „*********“ ЕООД и е подадена със справка-декларация в ТД на НАП – София през м. 05.2024 г., а освен това е включена в дневника за покупки на „*********“ ЕООД, подадена е със справкадекларация в ТД на НАП – София през м. 11.2024 г. и е ползван данъчен кредит от ответника по нея. Във връзка с поставения му въпрос дали счетоводството на ответника е водено редовно касателно отношенията му с ищеца вещото лице посочва, че въпреки установения контакт по телефона ответникът не му е предоставил поисканите документи.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от ищеца по делото счетоводни документи /Дневник за продажбите, Аналитична оборотна ведомост сметка 411 Клиенти, Хронологичен опис – сечение Сметка 411 Клиенти/ по отношение на отговора на задача № 1, която единствено е получила отговор в него. Същевременно съдът съобрази, че с Определение № 7482/23.02.2026 г. изрично е указал на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за извършване на експертизата чрез предоставяне на достъп до счетоводството си и предоставяне на всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, по отношение на които ответникът е създал пречки за събирането на допуснати доказателства, но въпреки това ответникът не е 3 съдействал на вещото лице. Ето защо на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказани фактите относно осчетоводяването от ответника на задължението му по процесната фактура /в който смисъл е и заключението на вещото лице/ и редовното водене на счетоводството му във връзка с отношенията му с „*********“ ЕООД.

Осчетоводяването от ответника на процесната фактура представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договора, така и за спорния по делото факт – осъществено от ищеца надлежно изпълнение, което е прието от ответника. В случая с представянето на фактурата и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза тези факти са доказани от ищеца пълно и главно.

Ответникът релевира възражение, че доставените от ищеца стоки са проявили дефект след кратка експлоатация, т.е. навежда възражение за скрити недостатъци – такива, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. Твърди, че е канил многократно ищеца да замени закупените гуми с други или да сторнира издадената фактура, т.е. че е упражнил правото си по чл. 195, ал. 3, пр. 2 ЗЗД да иска предаване на вещи без недостатъци и правото си по чл. 195, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД да иска разваляне на договора.

Упражняването от купувача на посочените права е предпоставено от изпълнение на задължението му за преглед на стоката в течение на времето, което е обичайно необходимо в такива случаи, и незабавно уведомяване на продавача за забелязаните недостатъци, вкл. скрити такива. Формирана е константна практика на ВКС /напр. Решение № 10/07.03.2011 г. по т. д. № 475/2010 г. на ВКС, I ТО/ по прилагането на чл. 194 ЗЗД и чл. 324 ТЗ за необходимостта от своевременно уведомяване на продавача от страна на купувача за явните недостатъци след проверка на стоката, а за скритите недостатъци – веднага след установяването им. Съгласно практиката на ВКС при всички случаи след откриване на недостатъците – явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях.

Няма значение кога са открити недостатъците – веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба.

Ето защо с доклада е указано на ответника във връзка с възражението му, че в негова тежест е да докаже следните факти: 1) наличието на недостатъци в доставените му гуми, които са се проявили след тяхното приемане; 2) незабавно уведомяване на ищеца за откритите недостатъци или знание у ищеца за недостатъците; 3) че е поискал от ищеца предаване на вещи без недостатъци или е развалил договора. Наред с това му е указано, че за втората и за третата група факти не сочи доказателства и му е допуснат един свидетел при режим на довеждане за обстоятелствата по отговора на исковата молба. Поради неизвинително недовеждане на свидетеля определението за неговото допускане е отменено.

Същевременно други доказателствени искания не са направени от ответника. Следователно поради процесуалното му поведение доказателства за намиращите се в негова доказателствена тежест факти не са събрани, респ. възражението му е останало недоказано.

4

От друга страна, прави впечатление, че в случая ответникът е осчетоводил процесната фактура едва през м. 11.2024 г., т.е. няколко месеца след сключването на договора и изпълнението от страна на ищеца. Съдът намира, че дори и по делото да бяха установени твърденията на ответника, че доставените гуми са проявили скрити недостатъци след няколкодневна експлоатация, поради което той е поискал замяната им или е предприел действия по разваляне на договора, с факта на осчетоводяването на фактурата от него и ползването на данъчен кредит по нея, макар и тези действия да са извършени по-късно, той в крайна сметка конклудентно е признал, че изпълнението е било надлежно в качествено отношение.