Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 133 от 31.07.2026, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 771/2026
Вид
Протокол № 133
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Катерина Георгиева Дедова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 133 гр. Котел, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20262210100771 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Молителят Ф. М. Ч., ред. призована, явява се лично и се представлява от адв. М. Г. от АК Сливен;

Ответникът Х. А. Ч., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв. М. Г. от АК Сливен;

Явява се и лицето Х. М. М., лицензиран преводач от български на турски език и обратно, към фирма ЗЮ-ЕМ-АК ЕООД;

Свидетелят Х. Х. И., ред. призован, явява се лично.

С оглед обстоятелството, че молителката не владее български език и с глед необходимостта молителската да участва пълноценно в производстовото, съдът намира, че следва да назначи явилият се в днешното съдебно заседание преводач Х. М. М., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА Х. М. М. като преводач от български на турски език и обратно на молителката Ф. М. Ч..

Съдът ПРЕМИНАВА към снемане самоличността на преводача:

Х. М. М., на *******, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, омъжена, с поС.ен адрес *******, родена на ******* г., ЕГН **********, без дела и родство със страните.

Съдът предупреждава преводача за наказателната отговорност, която носи по реда чл. 290, ал. 2 от НК, в случай, че даде неверен превод и 1 задължението й да даде верен превод.

Преводачът: Обещавам да превеждам точно и ясно от български на турски език и от турски на български език. Разбирам правата и задълженията си.

По даване ход на делото:

Адв. Г.: Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ПРИСТЪПИ към изясняване на фактическата обстановка:

Съдът ПРЕМИНАВА към снемане на самоличността на явилия се свидетел:

Х. Х. И., български гражданин, на *******, със средно образование, неосъждан, женен, поС.ен адрес: ******* година, ЕГН **********, без дела със страните, внук на молителката, племенник на ответника.

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разясни правото на свидетеля Х. Х. И. да откаже да свидетелства.

Свидетелят Х. Х. И.: Разбирам правата си. Желая да свидетелствам.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля задължението му да говори само истината и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещава да говори само истината, след което го отстрани от съдебна зала.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № СД-02-08-3822/30.07.2026 г., от Ф. М. Ч., ведно с приложените към нея документи.

Съдът ДОКЛАДВА от постъпила молба с вх. № СД-02-083448/09.07.2026 г., от адв. М. Г., ведно с приложените към нея документи.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-3453/10.07.2026 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Регионален център 112“ – Бургас, ведно с приложен към него диск.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-3649/20.07.2026 2 г. от ОД на МВР, РУ Котел, ведно с приложените към него докменти.

Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, държим на разпита на свидетеля. Моля да се приемат по делото всички писма. Запозната съм с документите.

Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, моля да се приемат докладваните документи. Относно разпита на свидетеля, предоставям на съда.

Съдът намира, че докладваните в днешно съдебно заседание писма и молби са относими и допустими към предмета на доказване, с оглед което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото молба с вх. № СД-02-08-3822/30.07.2026 г., от Ф. М. Ч., ведно с приложените към нея документи, молба с вх. № СД-02-08-3448/09.07.2026 г., от адв. М. Г., ведно с приложените към нея документи и писмо с вх. № СД-02-083649/20.07.2026 г. от ОД на МВР, РУ Котел ведно с приложените към него копие от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания.

Във връзка с полученото писмо от 112 и приложеният към него диск, съдът намира че следва да премине към възпроизвеждане на съдържанието на диск с наименование „105840-512/08.07.2026 г.“, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към оглед и възпроизвеждане на диск с наименование „105840-512/08.07.2026 г.“, приложен към писмо с вх. № СД-02-083453/10.07.2026 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Регионален център 112“ – Бургас.

Дискът се постави в компютъра, като след неговото отваряне се визуализира прозорец, съдържащ 1 брой файлове, на който е записан аудиофайл с наименование ***_19042026_1917.

Съдът пристъпи към изслушване на аудиофайла с продължителност 2:02 минути. На записа се чува мъжки глас, които казва, че се обажда от *******, като посочва, че там има син и баща, които се бият на адрес ******* и иска да бъде изпратена полиция. Чува се женски глас на оператор на телефон 112, който пита лицето къде се бият хората, като мъжкият глас заявява, че баща и син си бият и че има един луд, който е избягал от лудницата и моли да бъде изпратен екип. Операторът запитва какъв е този луд, който е избягал от 3 лудницата. Мъжкият глас казва, че не че е избягал от лудницата, а просто е луд човек. Операторът запитва кой е лудия човек, като мъжкия глас отговаря, че лицето е сина на баща му. Операторът запитва къде се бият лицата. Отговорът на лицето е, че те се бият в къщата. На въпрос на оператора дали има деца мъжът отговаря, че има деца. Операторът запитва колко деца има, като мъжът отговаря, че едното дете е на 6 годинки, а другото на 2 годинки. Операторът запитва дали пред тях се бият. Мъжът отговаря, че се бият точно пред тях, като посочва, че лицето е искало да удуши баща си и го е ударило по главата и моли да бъде посетен от екип. Операторът запитва дали някой има нужда от линейка. Мъжът отговаря, че не трябва линейка. Операторът запитва дали са употребили алкохол или наркотици. Мъжът отговаря, че няма алкохол и наркотици и просто трябва да се посети от екип. На въпрос на оператора той какъв е на лицето, мъжът отговаря, че му е внук. Операторът запитва дали има хора с увреждания на адреса. Мъжът отговоря, че няма хора с увреждания. На въпрос на оператора дали имат оръжие, отговорът е че няма оръжие.

Операторът запитва за неговите имена. Мъжът отговаря, че се казва Х. И.. На въпрос на опретора коя е улицата, отговорът е *******. Операторът заявява, че е прието, а лицето от мъжки пол, че ще чака.

Съдът приключи с възпроизвеждането на аудиозаписа.

Съдът намира, че изслушания в днешно съдебно заседание диск с наименование „105840-512/08.07.2026 г.“, приложен към писмо с вх. № СД02-08-3453/10.07.2026 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Регионален център 112“ – Бургас е относим и допустим към предмета на доказване, с оглед което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото писмо с вх. № СД-02-08-3453/10.07.2026 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Регионален център 112“ – Бургас и диск с наименование „105840-512/08.07.2026 г.“, приложен към него.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпита на свидетеля, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪВЕДЕ в съдебна зала свидетеля Х. Х. И. и пристъпва към неговия разпит.

4

Разпитаният по делото свидетел Х. Х. И., КАЗА: Обещавам да говоря истината. Знам за какво съм днес тук. Разбирам правата и задълженията си.

На 19.04.2026 г., на деня на изборите, вечерта след 7 часа, някъде към 7:107:15 часа, мисля че беше, бяхме на игрището в *******, тъй като има футболно игрище и ходихме там със семейството ми, с децата. Чух един глас и чух, че бабата ревеше. Това игрище се намира на 200 м. от къщите на адрес *******, в която живеем всички. На този адрес живеят дядо ми, баба ми и вуйчо ми с буля ми. Като казвам буля ми имам предвид жената на вуйчо ми. Аз също имам къща там. Живеем в един двор, но аз имам отделна къща и имам отделен вход, а те имат един вход към къщата, като отзад има голям вход за кола, откъдето също може да се влиза. Чух бабата да плаче и да вика „Комшии елате, синът ни ни убива“. Тя викаше на турски език. Аз разпознах гласа й, защото тя няколко пъти крещеше. Тогава аз тръгнах от игрището да видя какво става. Отидох и видях, че дядо ми и вуйчо ми се карат. През това време бабата лежеше на земята върху корените на розите. Видях, че дядото има рана на челото, а на гърлото имаше белези, тъй като вуйчо ми се е опитвал да го души с клони от лозата. Аз не съм бил там и не видях и това ми го каза дядо ми, но аз видях на земята клонки от асмата. Баба ми плачеше. Аз я вдигнах и я сложих да седне на пейката пред къщата. След това отидох да разтърва вуйчо ми и дядо ми. Бабата плачеше и крещеше, че синът им иска да ги убие. След като разделих двамата - дядо ми и вуйчо ми, видях раните на баба ми по двата крака. Тя беше с панталон, но мисля, че вдигна панталона, за да ми покаже раните и тогава ги видях. Тя имаше рани по двата крака, като мисля че са от корените, от розите, защото панталоните й не бяха скъсани, но имаха дупки от бодлите. Когато отидох, видях дядо ми, че държи телефона си, за да се обади на 112, но той беше много разтревожен, целия трепереше и не можеше да говори. Аз взех телефона и подадох сигнал на телефон 112. Те ме попитаха дали има тежко ранени, тъй като искаха да ни изпратят екип линейка. Аз им отговорих, че няма. Казах им, че няма нужда от линейка, тъй като се бият баща и син. Когато отидох, дядото не можеше да говори, трепереше и му беше изсъхнала устата и аз му дадох вода. Бабата и дядото бяха уплашени и се страхуваха. Аз, когато пристигнах дядо ми и вуйчо ми не се биеха, вече бяха разделени. Те се караха отново, но само с думи и аз гледах да ги разделя да не се карат, защото това не е за първи път, вече колко пъти се случва това.

Омръзна ми да ги разделям. Аз живея там и виждам всичко. Виждам, че дядо 5 ми и вуйчо ми се карат, като и двамата се псуват и обиждат, а баба ми плаче.

Казва им, че й е омръзнало да се карат като куче и котка, и плаче. Когато отидох бабата поиска само да й дам вода. Тя казваше „Господи, какво ще правим ние. На какво дередже, на какво съС.ие, дойдохме“. Това го казваше само на турски език. Когато отидох на мястото, в двора бяха вуйчо ми, булята, бабата и дядото. Аз бях с жена ми и двете деца. Аз пристигнах първи на място, а след мен дойде жена ми с децата. След това дойде екип от полицията.

Дойде Ш. Б.. Той е полицай и беше сам. Нямаше друг с него. Когато той дойде, аз бях там, на място. Той започна да пита какво става, какво се е случило. Питаше дядо ми и вуйчо ми на турски език. След това каза на дядо ми да си изтрие кръвта от челото, защото камерата снима. Аз му казах „Чакай, нали си полицай. Нали дойде да видиш какво е положението. Защо така казваш на дядо ми“. След това попита какво е станало. Той пита дядо ми и вуйчо ми, а баба не я е питал нищо, само на вуйчо и на дядо ми задаваше въпроси. Дядо ми започна да му обяснява какво е станало. След това вуйчо ми дойде й му каза, че ще се разберат и няма да има проблем, и полицая си тръгна. Той дойде към 7:20-7:30 ч. След като си тръгна, те продължаваха да се карат. Ние ги разделяхме, те пак се разправяха, до към 8 часа, мисля че беше.

След това им казах да се приберат в дома си и да не се карат. Аз дръпнах бабата и дядото вътре в къщата и им казах всеки да се прибира и да си гледа работата. Те живеят в една къща. Баба ми и дядо ми живеят на долния етаж, а вуйчо ми на горния етаж, но те влизат от отделни врати. Всеки си има отделен вход към етажа. Входната врата на двора е една, като отзад има една голяма врата за кола, от където също може да се влиза. След това майка ми дойде, т.к. дядото й се е обадил докато се случваше случката, а тя живее в с. Малко село.

Тя пристигна, когато влизахме вътре в къщата. Те пристигнаха - майка ми и баща ми, питаха какво се е случило. Баба ми и дядо ми разказаха, че става въпрос за едни земи, за едни ниви, т.к. дядото е продал някакви ниви и за това е станал проблема. Бабата плачеше. Дядото беше разтревожен какво ще правят. Ние бяхме там до към 10 ч. След това ние си тръгнахме. Към 10:30 ч. – 11:00 ч., аз закарах родителите си в с. Малко село. На следващия ден, сутринта, падаше се понеделник, щях да карам бабата и дядото на лекар в гр.