Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18251 от 29.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51882/2025
Вид
Решение № 18251
Подписан
29.09.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 18251 гр. .., 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110151882 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск, предявен от Е. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр. .., ж.к. ... чрез пълномощника й адв. М. Л. Л., против „Т.. ..” ЕАД, ЕИК ...едалище и адрес на управление в гр. .., район „... ул. ..., представлявано заедно от изпълнителните директори ... Г.а за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 1 535,52 лв., представляваща начислена услуга за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024г., обективирана в обща фактура № ... от месец юни 2024г.

Твърди се в исковата молба, че на името на ищцата в ответното дружество е открита партида с абонатен номер .. и номер на инсталацията ... за апартамент № ... находящ се на адрес ж.к. „.... За месец юни 2024 г. ответникът е начислил задължение на ищца по фактура № ... на стойност от 1 535,52 лв.

Ищцата твърди, че не дължи горепосочената сума. На първо място, сочи, че между нея и ответното дружество не е възникнала облигационна връзка, тъй като не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. На второ място, сочи, че ответникът не е доставял топлинната енергия и услугите, чиято стойност претендира. На последно място, Е.

С. оспорва претендираната от ответника сума по основание и размер.

Като излага тези факти, процесуалният представител на Е. С. обуславя правния интерес от предявяването на иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 535,52 лв. (хиляда петстотин тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща начислени задължения за месец юни 2024 г. по партида с абонатен номер .. и номер на инсталацията ... открита за апартамент № ... находящ се на адрес ж.к. „..., за които е издадена фактура № ....

С исковата молба ищцата не прави доказателствени искания.

С депозирани молби-становища с вх. № 205168/25.06.2026г. и вх. № 205345/26.06.2026г., процесуалния представител на ищцата не възразява да се даде ход на делото, не прави възражения и по доклада по делото, представя писмено доказателство, не прави допълнителни доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.

.. с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се в отговора, че ищцата е ползвател на топлинна енергия, като ответникът излага подробни съображения, че клиенти на топлопреносното дружество са не само собствениците и вещните ползватели на топлоснадени имоти, но и лицата сключили договор с дружеството за доставка на топлинна енергия. Ответникът излага твърдения, че ищцата е наемател на имота, който е общинска собственост, но в разрез с Общите условия на „Т.. ..“ ЕАД не е депозирала заявление за откриване на партида.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Моли за допускането на съдебно – техническа експертиза. Иска да бъде изискан от . препис от сключения дого.......

В срока по чл. 131 от ГПК „Т.. ..“ ЕАД предявява насрещен иск, с който моли да бъде осъдена първоначалната ищца Е. С. да заплати сумата от 1 859,72 лв. (хиляда осемстотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), дължима за доставена топлинна енергия и предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., от която а) 1 565,35 лв. (хиляда петстотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещния иск – 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 269,73 лв.

(двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 12.12.2025 г., в) 19,57 лв. (деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение, предоставена за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и г) 5,07 лв. (пет лева и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 16.07.2023 г. до 12.12.2025 г.

Твърди се в насрещната искова молба, че Е. С. е потребител на топлинна енергия, като наемател на топлоснадения имот, находящ се на административен адрес в гр. .., район .., ж. к. ап. ... абонатен № .. инсталация № ..... Между „Т.. ..“ ЕАД и Е. С. е сключен договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, които са публично известни. Ищецът по насрещния иск е изпълнил задълженията по този договор, като е доставил топлинна енергия, но Е. С. не е заплатила стойността й.

С насрещната доказателства. искова молба първоначалният ответник представя писмени

С определение № 151 от 05.01.2026 г. насрещният иск е допуснат за съвместно разглеждане в настоящето исково производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск депозира отговор, с който оспорва същия като неоснователен. Процесуалният представител на Е. С. оспорва имотът, находящ се на адрес в гр. .., район .., ж. к. ап. ... абонатен № .. инсталация № .....да е топлоснабдяван, а ако е доставяна топлинна енергия, тя не е в претендираните количества и стойност. Сочи, че липсват одобрени строителни книжа за изградена сградна инсталация на топлопреносната мрежа в имота. Твърди, че ответницата по насрещния иск не е собственик на описания имот, нито е в договорни правоотношения с „Т.. ..“ ЕАД за доставка на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на насрещния иск Е. С. моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи всички фактури, касаещи процесните имот и период.

С молба с вх. № 184349/09.06.2026г., „Т.. ..“ ЕАД представя заверени преписи на всички фактури, издадени за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. за топлоснаден имот, находящ се на административен адрес в гр. .., район .., ж. к. ап. ... абонатен № ..инсталация № .....

С писмо с вх. № 215631/07.07.2026г.от .. – зам.-кмет на район „..“ към . е предоставен заверен препис от Договор за наем ДГ66РИС18-РД66-57/16.07.2018г., както и Допълнително 2 споразумение от 16.07.2018г., към последния, сключени между ., район .. и Е. Л. С., ЕГН ********** за имот, находящ се на административен адрес в гр. .., ж. к. .....

В съдебно заседание ответното дружество представлявано от процесуалния си представител оспорва предявения иск.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като е приета и съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковите молби по първоначалните и насрещните искове са редовни и предявените с тях искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищцата по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно, че ответното дружество е начислило вземания за доставена топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение, задължено лице, по които е Е. С., датите на падежите на тези задължения и изтичането на срок, подълъг от три години от датите на падежите до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето производство.

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен е да установи следните обстоятелства: ищцата е ползвател (наемател) на топлоснабдения имот, за който са начислени задълженията, предмет на отрицателния установителен иск и е сключила договор с „Т.. ..“ ЕАД за доставка на топлинна енергия; ответникът е доставял топлинна енергия до топлоснабдения имот, собственост на ищцата в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., чиято обща стойност възлиза на сумата от 1 565,35 лв.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно основание: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е да установи следните обстоятелства: а) качеството потребител- собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; б) точно изпълнение на задълженията на ищеца- доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответницата, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена; в) размерът на законната лихва от датата на падежа на задълженията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим – за ищцата е налице правен интерес от отричането на процесното задължение, тъй като видно от представените счетоводни документи „Т.. ..“ ЕАД е начислило задължения на Е. С. за стойността на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. Нещо повече, първоначалният ответник е предявил насрещен иск (допуснат за разглеждане в настоящето производство), с който претендира заплащането на именно на сумите, които първоначалната ищца отрича да дължи.

Разгледан по същество, отрицателният установителен иск е основателен, а насрещната искова претенция следва да бъде отхвърлена, предвид следните фактически и правни съображения:

Ищецът по насрещния иск основава претенциите си към ответницата по него Е. С. на твърдението, че е ползвател на топлоснабден имот - като наемател на общинско жилище, в която връзка представя Договор за наем . г., както и допълнително споразумение от 16.07.2018 г., към последния, сключени между ., район .. и Е. Л. С., ЕГН ********** за имот, 3 находящ се на административен адрес в гр. .., ж. к. .....– роцесния топлоснабден имот.

Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице - ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор (чл. 149 ЗЕ), явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия (чл. 8 и чл. 9 ЗЗД) е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение (клиент, потребител) има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на ищцата по първоначални иск и ответница по насрещния такъв Е. С. оспорва възникването на облигационно правоотношение, чийто предмет е доставка на топлинна енергия за периода от от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. в топлоснаден имот, находящ се на административен адрес в гр. .., ж. к. ..... Ето защо и съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на „Т.. ..“ ЕАД е да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено. Безспорно е между страните, че Е. С. не е собственик или вещен ползвател на процесния имот през исковия период, доколкото е наемател на общинско жилище, чийто собственик е ., поради което и единственото основание за възникването на облигационно отношение с нея би било наличието на писмен договор, какъвто по делото не е представен, като липсват твърдения и подкрепящи ги доказателства да е подала молба - декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия при топлопреносно предприятие.