Решение № 14096 от 18.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46978/2021
- Вид
- Решение № 14096
- Подписан
- 18.08.2023
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 13373 от 29.08.2021 · ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ЙОРДАНОВА
- Определение № 3228 от 06.02.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Протокол № 3894 от 30.03.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Протокол № 6852 от 19.05.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Протокол № 10472 от 07.07.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 116269 от 21.09.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 125214 от 10.10.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 138064 от 05.11.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 184776 от 04.12.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 350, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 361 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 364, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 364, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 365, ал. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 365, ал. 1 и 2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14096 гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110146978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищецът ФИРМА, е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника ФИРМА, установителен иск с правно основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2712 лева, представляваща неплатено възнаграждение за организиран и извършен превоз на товар от Полша до склада на ответника в София, възложен му от последния със заявка от 07.02.2020 г., за която сума е издадена фактура № 82187 от 20.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 156,69 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.03.2020 г. до 15.10.2020 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 50042/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът е заявил възражение за прихващане с негови неликвидни вземания срещу ищеца за сумата в общ размер на 2586,48 лева, представляваща сбор от 1064,48 лева без ДДС за повреда на стоката по транспортна щета № 3173927 от 07.02.2020 г., 1200 лева без ДДС – разходи за аварийно спасяване на стоката и 322 лева - цената на транспорта на повредената стока по щети 13.01.2020 г., 12.02.2020 г. и 17.02.2020 г., което възражение е допустимо (Решение № 215 от 28.08.2012 г. по гр. дело № 895/2010 г. на II ТО на ВКС, т. 11в от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС) и прието за разглеждане с определението на съда от 28.03.2022 г., в което е обективиран доклада по делото.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Н. М. твърди, че на 1
07.02.2020 г. между него и ответното дружество е сключен договор за спедиция за организиране на превоз на товар от Полша с адрес на товарене PL 41-208 Sosnowiec, ... до склада на възложителя в гр. София, ***. За транспорта е изготвена CMR товарителница, а стоката е получена от възложителя на 17.02.2020 г., след което спедиторът е издал фактура № № ... от 20.02.2020 с падеж 21.03.2020 г., която не е платена, поради което ответникът му дължи главницата ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за сочения период. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява за прекомерност разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника чрез адв. Д. Р. и адв. Н. П., в който не оспорва претенциите по основание и размер.
Възразява, че са налице три транспортни щети, като последната № 3173927 от 07.02.2021 г.
(както е посочено на лист 27 от делото) за повреда на стоката е на стойност 1064,48 лева с ДДС и не е платена, освен това е направен разход за спасяване на стока – 4 аварийни бригади, който възлиза на 1200 лева с вкл. ДДС. Освен това сочи, че цената на транспорта на повредената стока по щети от 13.01.2020 г. (номер 3157008/09.01.2020 г.), 12.02.2020 г.
(номер 3173927/07.02.2020 г.) и 17.02.2020 г. (номер 3177514/12.02.2020 г.) е в размер на 322 лева без ДДС. Ето защо дружеството е претърпяло имуществени вреди от неизпълнението на договорни задължения на ищеца, на обща стойност 2586,48 лева, с която сума прави евентуално възражение за прихващане с неликвидно вземане. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява срещу разноските на ищеца.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 15.10.2020 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 500042/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 29.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба за описаните в нея периоди и възникнали на посочените там основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал възражение по образец.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал.
2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже сключването на спедиционен 2 договор със съдържанието, посочено в исковата молба и че е изпълнил задълженията си по договора. По акцесорната претенция за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на претендираното обезщетение, като последното не е спорно между страните.
В тежест на ответника при установяване на обстоятелствата, които са в доказателствена тежест на ищеца, е да докаже, че е погасил задълженията си за заплащане на възнаграждение.
В настоящия случай, в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът е заявил и евентуално възражение за прихващане със вземане по чл. 82, изр. първо от ЗЗД, по което в тежест на ответника е да докаже, че в причинна връзка с твърдяното договорно неизпълнение на ищеца, ответникът е реализирал разходи в сочения размер, с който желае да прихваща, като вредите за които иска компенсация са установени със щети от 13.01.2020 г. (номер 3157008/09.01.2020 г.), 12.02.2020 г. (номер 3173927/07.02.2020 г.) и 17.02.2020 г. (номер 3177514/12.02.2020 г.).
Предпоставките за уважаване на първоначално предявените исковете съдът счита за установени по делото.
Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, е обстоятелството, че е сключен договор с описаното от ищеца в исковата молба съдържание, обективирано и в заявка за транспорт № 7/2020 г. от 07.02.2020 г., съгласно който ответникът ФИРМА, в качеството му на доверител, е възложил на ищеца ФИРМА, действащ като спедитор, да организира вътрешнообщностен превоз от Полша до България на 4359 кг/бруто блатове за торта с товарен пункт Полша – Sosnowiec, ... до разтоварен пункт България, ..., с дата на товарене 12.02.2020 г. и указания за укрепване при транспортирането и получаване на 14.02.2020 г.
От заявката за транспорт, която не се оспорва от страните, се установява, че пратката е с номер 634243 (3177514).
Между страните не е спорно и се установява по делото и че уговореното възнаграждение за организиране на транспорта по пратка с номер 3177514 е в размер на 2712,00 лева с вкл. ДДС, за което ищецът е издал на ответника фактура № ... от 20.02.2020 г., със срок на плащане 21.03.2020 г.
От представената и приета по делото като писмено доказателство международна товарителница CMR, издадена по чл. 4, във вр. с чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, се установява, че между Dan Cake Polonia, Полша, в качеството му на изпращач и „АЛФА КАР 1“ ООД, Варна, в качеството му на превозвач, е сключен договор за превоз на 18 европалета стока - 4340 кг. бруто, с получател ФИРМА, които стоки са натоварени при изпращача на 13.02.2020 г. (според отбелязването в графа 3-4 и посочено в графа 21 погрешно 13.03.). При товаренето на стоката превозвачът е направил резерви, отразени в графа 8, касаещи недостатъчно подсилена опаковка. От международната 3 товарителница се установява, че стоката е получена от ФИРМА на 17.02.2020 г. с възражения по опаковката – в графа 24 е отбелязано, че са налице смачкани кашони.
От представената и приета по делото електронна кореспонденция на лист 37 във връзка с възражението за прихващане, се установява, че ответното дружество е заявило претенции пред ищеца по три броя щети съответно от 13.01.2020 г. по номер на пратка 3157008/09.01.2020 г., 12.02.2020 г. по номер на пратка 3173927/07.02.2020 г. и 17.02.2020 г. по номер на пратка 3177514/12.02.2020 г., относима към процесния договор за превоз, обективиран в CMR от 13.02.2020 г., по които не се установява ищецът да е отговорил.
От представените и прието по делото като писмено доказателства претенция от 08.05.2020 г. ведно с фактури и CMR, както и от показанията на разпитания по делото свидетел В. З. И., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като последователни и кореспондиращи с писмените документи, чиято доказателствена стойност не се оборва, се установява, че товар, представляващ гофрети и кейкове 9080 кг. бруто, получен на 12.02.2020 г. по пратка номер 3173927 07.02.2020 г., за която е издадена CMR товарителница от 08.02.2020 г., е бил повреден. От показанията на свидетеля се установява, че камионът, който е трябвало да дойде от Германия е бил „брезент“, а не фургон, както и че не е бил укрепен, поради което част от палетата са били смачкани и се е наложило част от превозваната стока – кекс „Мрамор“, кекс „Шоколад“ и кекс „Плод“, да бъде бракувана.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно оценителна експертиза, което не е оспорено в срока по чл. 200 от ГПК, се установява, че с протокол за бракуване на материални запаси от 18.08.2020 г. са бракувани 108 броя опаковки от шоколадов кейк 400 гр., 282 броя опаковки от мраморен кейк 400 гр. и 174 броя опаковки от плодов кейк 400 гр.
Според заключението средната стойност на повредената стока, която е бракувана е 0,9650 евро или 1,8874 лева за един брой.
По делото не се установява, че организатор на вътрешнообщностни превоз, за който е издадена CMR товарителница от 08.02.2020 г., в качеството му на спедитор е ищцовото дружество, доколкото страните по превозния договор, посочени в товарителницата, са други лица, а липсва представено потвърждение на заявката за транспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 361 от ТЗ, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
При същинския спедиционен договор спедиторът става страна по превозния договор в качеството на изпращач, а при несъщинския спедиционен договор тези действия се извършват от името на доверителя, по силата на изрично упълномощаване като той става страна по превозния договор в качеството си на товародател. Когато в спедиционния договор се включва упълномощителна клауза, която снабдява спедитора с представителна власт да действа директно от името на доверителя, тогава всъщност се сключва възмезден договор за поръчка с упълномощаване на довереника. Понеже неговият предмет е същия сключване на превозен договор, но се използва друг правен способ за ангажиране правната сфера на доверителя, този договор може да се означи като несъщински спедиционен 4 договор, за разлика от същинския, при който спедиторът действа от свое име. Във всички случаи, обаче, превозният договор се сключва за сметка на доверителя. (така Решение № 163 от 08.02.2001 г. по гр. д. № 1455/2000 г. на ВКС и решение № 163 от 08.02.2001 г. по гр. д. № 1445/2000 г. на V ГО на ВКС).
В настоящия случай между страните не се спори, че са били обвързани от договор за несъщинска спедиция, със съществено съдържание, обективирано в заявка за транспорт № 7/2020 г. от 07.02.2020 г. , по който ищцовото дружество е действало като пълномощник на ответника.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6eb996c9-34e0-42d6-8f72-2ebf955ab9b9