Разпореждане № 3104 от 03.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 150/2021
- Вид
- Разпореждане № 3104
- Подписан
- 03.08.2021
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Определение № 667 от 04.06.2021
- Определение № 860 от 14.07.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 3021 от 29.07.2021 · Мария Кирилова Терзийска
- Определение № 1273 от 30.09.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 4573 от 22.10.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 4574 от 22.10.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Протокол № 545 от 01.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 4821 от 04.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 5066 от 17.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 5081 от 17.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Протокол № 615 от 24.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 5271 от 26.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 5272 от 26.11.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 5655 от 16.12.2021 · Марин Георгиев Маринов
- Протокол № 54 от 27.01.2022 · Марин Георгиев Маринов
- Определение № 213 от 08.02.2022 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 642 от 08.02.2022 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 643 от 08.02.2022 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 1074 от 28.02.2022 · Марин Георгиев Маринов
- Разпореждане № 1397 от 16.03.2022 · Марин Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3104 гр. Варна , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900150 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след прекратяване на гр.д. № 391/2021 г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти състав и изпращането му по подсъдност на ВОС.
Подадена е искова молба с вх. № 263306/12.01.2021 г. от Н.М. Х.Б., ЕГН **********, с адрес в В. Г.Б. ****, чрез процесуален представител адв. С.А. М. срещу „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ***, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителни искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х..
В условията на евентуалност ищецът е предявил искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Договора за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., а именно: чл. 1, ал. 1; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 3; чл. 3, ал. 1 и ал. 5; чл. 6, ал. 2 и ал. 3; чл. 7, ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 17; чл. 18, ал. 1; чл. 20; чл. 23, ал. 1 и ал. 2; чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 2. Предявени са като евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Допълнителните споразумения към договора – клаузи по т. I, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, XI от Допълнително споразумение от 13.10.2009 г.; чл. 2, ал. 1 и ал.2, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 8, чл. 9, чл.
10, чл. 12 от Допълнително споразумение от 23.11.2010 г.; чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, чл. 4, ал.
2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12 от Допълнително споразумение от 1
30.12.2011 г.; чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3 , ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, ал. 2, ал. 3, чл. 5, чл. 6, ал. 2, 1 чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Допълнително споразумение от 06.02.2013 г.; чл.
2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, ал. 3, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл.12 от Допълнително споразумение от 27.02.2014 г. /искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП/.
Ищецът е предявил и осъдителни искове срещу ответника, като същите са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно: иск за сумата от 15 986 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание сума Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск за сумата от 23 913 евро, платени без основание по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Делото е било заведено пред Софийски градски съд, който с определение № 261930 от 01.02.2021 г. е прекратил производството по гр. д. № 391/2021 г. по описа на СГС поради местна неподсъдност на спора пред същия и на осн. чл.113 от ГПК го е изпратил по подсъдност на ОС-Варна.
След запознаване с депозираните уточняващи молби с вх. №№:№ 7392/19.04.2021 г., № 9773/25.05.2021 г. и № 12277/2306.2021 г., съдът намира, че липсва правен интерес за ищеца от едновременното водене на посочените като главни установителни искове по т. 1 и т. 2 от петитума на исковата при условията на обективно кумулативно съединяване.
Допълнителните споразумения имат характера на акцесорно съглашение между страните, което се явява неразделна част от главния договор. Същите не съдържат задължителните елементи на договора, поради което и не могат да съществуват самостоятелно от главния договор, а преуреждат първоначалните уговорки между страните. Доколкото главният договор е предмет на спора по главния иск, то съдът намира, че е сезиран с един установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х..
По същите съображения липсва правен интерес за ищеца от едновременното водене на евентуално предявени установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит 2
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., наред с предявените евентуални искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х.. Доколкото споразуменията като неразделна част от договора са предмет на разглеждане по предявения установителен иск за нищожност главния договор, в т.ч. и на отделни клаузи от него.
С оглед на горното предявените установителни искове за прогласяване нищожността на допълнителни споразумения, както и по отношение на евентуално предявения установителен иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от допълнителните споразумения, следва да бъдат разгледани в рамките главния иск.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ следните искови претенции, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване:
1/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х., изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.;
2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 34 083,16 евро, от която лихва в размер на 33 002,21 евро, такси в размер на 739,47 евро и застраховки в размер на 341,49 евро, представляваща платена при начална липса на основание сума във връзка с Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
3/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 15 986 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 4/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за иск за сумата от 23 913 евро, платени без основание по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
3
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, както и че исковата претенция е допустима.
Съдът, след като съобрази, че предмет на спора е правоотношение, в което ищцата има качеството на потребител, както и разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съобразно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния, както и че образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, намира, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред.
Мотивиран от изложеното и съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника препис от исковата молба и приложенията, ведно с всички уточнителните молби, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността му да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане, който трябва да съдържа:
- посочване на съда и номера на делото,
- името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител по чл. 38 ал. 2 от ГПК,
- становище по допустимостта и основателността на иска,
- становище по обстоятелствата, на които се основава искът,
- възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
- подпис на лицето, което подава отговора.
В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Към отговора на исковата молба се представят:
- пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
- преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
4
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок същия не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си за предявяване на насрещен иск съгласно чл. 211, ал.1 ГПК, за предявяване на инцидентен установителен иск съгласно чл. 212 ГПК и за привличане на трето лице съгласно чл.219 ГПК, губи възможността да направи това покъсно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ /безплатна адвокатска защита/, ако има необходимост и право на това, при условията на глава Х от ГПК и наличие на предпоставките по чл.23, ал.4 ГПК /ако страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за която преценка се вземат предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства/.
УКАЗВА на ответника, че: съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а според ал.2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а според ал.2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d62777d-d7d8-49e1-8739-884fd220ff1a