Протокол № 545 от 01.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Варна, 01.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900150 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:40 часа се явиха:

При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното повикване в 14:40 часа, на второ четене се явиха:

Ищецът Н.М. Х.-Б., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещото лице Р. Хр. Ст. , редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила по факс, по имейл и по пощата молбастановище с вх.№21414 на 22.10.2021г. от юрисконсулт А.Ч., пълномощник на ответната страна, в частта, в която сочи, че няма възможност да присъства в съдебно заседание и моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

СЪДЪТ връчва препис на процесуалния представител на ищеца.

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 1273 от разпоредително заседание на 30.09.2021 година, както следва:

Производството по делото е образувано по общия ред след прекратяване на гр.д. № 391/2021 г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти състав и изпращането му по подсъдност на ВОС. Приети са за разглеждане искове, предявени от Н.М.

Х.-Б.,

ЕГН

**********, с адрес в

*****************************************, чрез процесуален представител адв. С.А. М. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от М.В. и Д.Ш., действащи чрез юриск. А.Ч., като обективно съединени претенции на кредитополучател по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., както следва:

1/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х., изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 34 083,16 евро, от която лихва в размер на 33 002,21 евро, за периода от 08.01.2016 до 08.01.2021 г., такси в размер на 739,47 евро и застраховки в размер на 341,49 евро, представляваща платена при начална липса на основание сума във връзка с Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит 2

HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М.

Х., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 15 986 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и

4/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 23 913 евро, платени без основание по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Насрещните страни претендират и за присъждане на разноски по делото.

По твърденията на страните и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване:

Страните сключили договор за потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове на 08.04.2008 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сума в размер на равностойността на швейцарски франкове на 52 300 евро по курс купува за швейцарски франк към евро на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в деня на усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към договора.

За обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит, в това число главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, кредитополучателят се задължил да осигури учредяването на договорна ипотека в полза на банката, върху недвижим имот, представляващ Офис, 3 находящ се в

******************************, изграден след преустройство на бивши гараж № 1 и гараж № 2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ № VII-1882, кв.41 по плана на 21 микрорайон на гр. Варна, собственост на ипотекарния длъжник ЕТ „ТСТ - Н.

Х.“.

Ищцата поела задължение да върне кредита по погасителен план, какъвто твърди, че не й е бил предоставян при сключването на договора. Сочи се още, че процесният договор или отделни клаузи от него не са предоставяни на ищцата от подаването на искането за отпускане на кредит до подписването на договора, като по този начин не могла да влияе върху съдържанието на договора, а всички уговорки в него били предварително разработени от ответното дружество без възможност за промяна. Твърди, че с оглед липсата на добросъвестност от страна на банката при сключването на договора, както и наличието на неравноправни клаузи, договорът е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП. Ищцата сочи, че в договора по отношение на отпуснатата сума била посочена единствено равностойността й в евро, но не и равностойността на кредита в швейцарски франкове. Твърди се още, че от договора не се установява и дата на усвояване на кредита и приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на банката, тъй като такава информация не е посочена в Приложение № 1 към договора от 08.04.2008 г., макар и страните да са положили подписите си.

Твърди се, че ищцата е усвоила предоставената като кредит сума в евро, тъй като откритата й сметка в швейцарски франка е блокирана, като сочи, че усвояването в швейцарски франка е формално, поради невъзможността за разпоредителни действия от сметката в тази валута. Твърди, че по този начин се постига неравноправие, доколкото в договора не е предвидено приложението на обективен курс или индекс, съобразно който размерът на задължението да е обективно определяем. Ищцата твърди, че в договора липсва и формула, съобразно която се изчислява базовия лихвен процент, както и че не е предвиден механизъм за едностранно увеличение на лихвения процент. Сочи се, че единствената възможност на кредитополучателя да ограничи вредите от реализирания валутен риск е чрез уговореното в чл. 21 от договора право на превалутиране на кредита, упражняването на което е 4 обусловено от съгласието на банката. Излага се, че тази уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, предвид различното ниво на информираност на субектите по правоотношението, тяхната професионална подготовка и възможност на ищцата да прецени икономическите последици от сключването на договора към момента на сключването му. Твърди се нарушение на специалните изисквания на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, като не е предвидена възможност за кредитополучателя за прекратяване на договора без значителна санкция. Излага се още, че в чл. 7, ал. 1 от договора липсва уговорка за конкретна падежна дата, поради което и не може да се установи падежът на всяка дължима погасителна вноска, като по този начин неоснователно ищцата се поставя в опасност от забава. С уговорки в чл. 14, ал. 3 - 5 и чл.17 кредитополучателят дал своето неотменимо и безусловно съгласие банката да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение недвижим имот, да подновява сключена застраховка, както и служебно банката да събира своите изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с договора от всички сметки на кредитополучателя в банката. Страните са уговорили и право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло, като не се изисква волеизявление за упражняване на това право, а в случаите на неиздължаване на три последователни вноски предсрочната изискуемост да настъпва автоматично от падежа на последната просрочена вноска. В общите условия, включени в договора е предвидено и право на банката да прехвърли вземанията си по договора на дружества или институции от групата Eurobank EFG Group, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С Договор за цесия от.12.06.2008 г. банката прехвърлила всички свои вземания по процесния договор на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, а то от своя страна ги прехвърлило обратно на банката с Договор за цесия от 07.03.2018 г. Излага, че сключените с ответника допълнителни споразумения са с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като преуреждането на първоначално договорените условия по съществуващ кредит - месечните вноски, определяне на лихвата и БЛП в съответната валута, представляват предупреждение на първоначално уговорените условия по кредита, за което като банкова дейност се изисква лиценз, какъвто „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД няма. Ищцата излага, че при подписването на всяко допълнително споразумение размер на главницата 5 в швейцарски франкове не е бил посочен в съдържанието им.

Сочи се противоречие с разпоредбите на ЗПК (отм.), както и че при сключването на допълнителните споразумения с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, приложимите погасителни планове са изпращани на ищцата впоследствие чрез имейл без възможност да се запознае със съдържанието им, както и да предвиди икономическите последици от сключването на допълнителни споразумения за преструктуриране на кредита. Ответницата твърди, че уговарянето на отделни клаузи от договора за потребителски кредит и допълнителните споразумения към него противоречат на нормативната уредба на потребителско кредитиране. Излага, че право на банката да променя лихвен процент, съответно вноска по погасителен план без предизвестие и по неясно определени критерии, включително и по методика, която съдържа необективен компонент, определян изцяло по волята и в интерес на кредитора, без потребителя да може да съобрази поведението си с промяната, противоречат на закона и на добрите нрави.

С отговора на исковата молба ответникът изразява становище по допустимостта на предявените искове и по тяхната неоснователност, като оспорва твърденията на ищцата. Сочи, че не е налице неопределеност на задължението, не е извършвано едностранно изменение на съдържанието на договора по отношение на валутата на кредита и преобразуването на задължение, поето в една валута, в задължение в друга валута. Твърди се, че клаузите на договора и на допълнителните споразумения са ясни и разбираеми за кредитополучателя. Страните са изразили своето съгласие за извършване на превалутиране на кредита по курс „купува“ на банката към датата на усвояването. Твърди се, че курс „купува“ на банката е бил оповестен публично, поради което и кредитополучателят може да прецени точният размер на кредита в швейцарски франкове. Сочи, че сключването на договори при определяне на променлива лихва е абсолютно допустимо, съобразно чл.