Решение № 12815 от 20.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46120/2022
- Вид
- Решение № 12815
- Подписан
- 20.07.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 81060 от 01.09.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 86803 от 19.09.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 31768 от 23.11.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 33040 от 05.12.2022 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Протокол № 3285 от 23.02.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Протокол № 8034 от 06.04.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Протокол № 12962 от 26.05.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 107286 от 30.08.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 42210 от 24.11.2023 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 321 от 02.01.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 11707 от 22.01.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 77890 от 31.05.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18 · Закон за собствеността
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 12815 гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110146120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против В. В. З. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 378,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 60,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 32,30 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., 5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 12938/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника В. З., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като В. З. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от 1 дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както следва: сумата от 378,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от 60,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 32,30 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок. С тези доводи [фирма] обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. В. З., чрез пълномощника си адв. В. С., оспорва исковите претенции като неоснователни, посочвайки, че ответникът не е собственик и не е ползвател на процесния имот, поради което няма качеството на потребител на топлинна енергия и между страните не съществува твърдяната от ищеца облигационна връзка. Оспорва през разглеждания период имотът да е бил топлоснабден, наличието на необходимата документация във връзка с изграждането на сградната инсталация, както и проектната мощност на радиаторите в сградата. Не се установяват вида, броят и мощността на отоплителните тела в същата. Счита, че не е извършвано заснемане на щранговете и отоплителните тела в имотите от сертифицирано лице, поради което извършените изчисления са необосновани. Навежда довод, че измервателните уреди не са преминали през необходимата проверка и не са сертифицирани.
Оспорва да е извършена реална доставка на топлинна енергия, както и нейната цена, съответно да е налице реално потребление от абоната. В депозирания отговор ответникът З. отрича твърдението на ищеца за съществуващи договорни правоотношения с ФДР за процесния обект. Въвежда възражение за недължимост на част от сумите поради погасяването им по давност. Намира за недължими претендираните лихви за забава, доколкото същите – като противоречащи на ЗЗП са нищожни. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни.
Претендира разноски съгласно списък, обективиран в отговора.
В депозирана по делото писмена молба от 14.02.2023 г. третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] изразява становище за основателност на предявените искови претенции. Излага твърдения, че дяловото разпределение за абонатен № [№] е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Посочва, че през исковия период по отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, удостоверени в същата, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.01.1978 г. съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, Софийски градски народен съвет, Районен народен съвет „В.Л.“, отдел „Държавни имоти и вещни права“, в качеството си на продавач, въз основа на решение на председателя на ИК на РНС, продава на В. С. З., в качеството му на купувач, следния държавен недвижим имот, находящ се в [адрес], представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,69 кв. м., от 264 куб.м., с мазе № 5 и припадащите се 4.162 % идеални части от общите части на сградата и с право на строеж върху мястото. В т. 10 от договора е отразено, че на основание чл. 18 ЗС и чл. 46 от Правилника за държавните имоти, договорът влиза в сила на 11.01.1978 г. и заменя нотариалния акт за правото на собственост по отношение на покупко-продажбата на имота.
Изяснява се също, че в писмен списък на живущите в жилищна сграда на блок 3, вх. Б, 3
[адрес], подписан от председателя на Домсъвета и представляващ приложение към протоколно решение от 10.07.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от процесния адрес за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно счетоводство – чрез индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и за издаване на обща и индивидуални сметки, срещу апартамент № 7 е вписано лицето В. В. З.. Същият е отразил с подписа си, че е живущ в апартамент № 7, ет. 3 с отопляема кубатура /обем/ на жилището от 144,10 м3 .
Данните, следващи от извършената справка по реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни "Население", въз основа на уважено доказателствено искане на ищцовото дружество, сочат, че лицето В. С. З. е баща на ответника по делото В. В. З..
Съгласно представеното и прието по делото Удостоверение за наследници с изх. № РПД23-ТД26-373-(1) от 31.03.2023 г., издадено от Столична община, район Подуяне,В. С. З. е починал на 21.01.1981 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си С.М.З.
(починала на 19.01.2002 г.), дъщеря си М. В.а С.а-Б. и сина си В. В. З. – ответника по делото.
Разпечатката съдържа 26 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/651d3ab7-19ad-4eb4-835d-ff518c1406cf