Определение № 340 от 04.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 15/2024
- Вид
- Определение № 340
- Подписан
- 04.10.2024
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 167 от 09.04.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
- Решение № 184 от 09.05.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
- Разпореждане № 700 от 14.05.2024 · Меденка Минчева Недкова
- Определение № 213 от 05.06.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000015 по описа за 2024 година
Производството е по чл.248ал.1 ГПК.
С молба вх.№5603/1.VІІ.2024год. адв. П. К., действаща като пълномощник на Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, и двамата от гр.К, ул."Б.Ш." №*, моли съда за „отмени решение №184/9.V.2024год. по В.т.д.№15/2024год. на ПАС в частта му за разноските, присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К.“, като постанови определение, с което осъди ответника Г.ф. гр.С. да заплати на адв. П. К. допълнително още 12 330лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция. Счита, че решението в тази част е неправилно, като съдът неправилно е изчислил и присъдил дължимия размер на адвокатското възнаграждение по чл.38ал.2 ЗА, не съгласно действащите разпоредби на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК е подаден отговор на молбата вх.№6142/17.VІІ.2024год. от адв. С. М., като пълномощник на Г.ф. гр.С., ЕИК **, с възражение за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че молбата е процесуално недопустима, тъй като до приключване на съдебното дирене ищците не са представили списък на разноските по чл.80 ГПК, съгласно т.9 от ТР№6/2012год. на ОСГТК на ВКС.
Молбата е неоснователна, защото до приключване на съдебното дирене не е представен договор за правна защита и съдействие, дори той да е такъв по смисъла на чл.38 ЗА. Самата адв. П. К. в молбата признава, че няма договор с клиентите си по смисъла на чл.38 ЗА, затова на практика няма подписан договор за правна защита и съдействие, който да определя размера на адвокатското възнаграждение и начина на неговото заплащане. Освен това 1 производството по делото е започнало през 2020год., което обстоятелство е индиция за постигане към онзи момент на договореност между адвоката и клиентите му за предоставяне на правна защита и съдействие, т.е. преди изменението на Наредба№1/2004год. в сила от 8.ХІ.2022год. Ето защо счита, че въззивният съд правилно е определил размера на дължимото на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по отменената редакция на Наредбата. Моли въззивният съд да остави без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, като недопустима или евентуално- да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени по чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- пълномощник на жалбоподателите Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********- адв. П. К., в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на изменение съдебен акт в частта му за разноските, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция. Тъй като в настоящия случай се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на жалбоподателите пред въззивната инстанция, списък на разноските по чл.80 ГПК не се изготвя. Поради което съдът счита за неоснователно направеното възражение от страна на Г.ф. гр.С. за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК.
В случая с постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, се дължат разноски на адв. П. К., която е осъществила безплатна правна помощ и представителство на ищците Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В.
С., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, в размер на 5 220лв. с ДДС за всеки един от тях, съразмерно на уважената част от исковете. Размера на адвокатското възнаграждение е определен от въззивния съд в намален размер, при съобразяване на направеното от жалбоподателя Г.ф. гр.С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по действащата редакция на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., решение С438/25.І.2024год. на Съда на ЕС и последвалите актове на ВКС, съгласно старата редакция на Наредбата и според фактическата и правна сложност на делото. Дължимото адвокатско 2 възнаграждение по чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е в размер на 12 780лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ и представителство на всеки ищец, или общо 25 560лв. с ДДС / а не 30 360лв. с ДДС както неправилно сочи молителката/. А въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищците по 5 220лв. с ДДС, или общо в размер на 10 440лв. с ДДС в намален размер, като в решението е изложил подробни мотиви за това намаление на адвокатското възнаграждение. Ето защо счита, че не са налице предпоставки за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. П.
К. за оказаното безплатно представителство и правна помощ на жалбоподателите Е. С. и Ю.
С. и допълнително присъждане на сумата от 12 330лв. с ДДС.
На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5603/1.VІІ.2024год. на адв. П. К., както пълномощник на Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, и двамата от гр.К, ул."Б.Ш." №*, за изменение на Решение №184/9.V.2024год. постановено по В.т.д.
№15/2024год. на Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., оказала безплатна правна помощ и представителство на ищците Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПКчл.248ал.3 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3