Определение № 213 от 05.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 15/2024
- Вид
- Определение № 213
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000015 по описа за 2024 година
Производството е по чл.248ал.1 ГПК.
С молба вх.№4187/15.V.2024год. Г.Ф. гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез пълномощника му юрисконсулт К.
Я., моли съда за измени решение №184/9.V.2024год. по В.т.д.№15/2024год. на ПАС в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К.. Счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, като съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли решението да се измени като се отхвърли претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА над сумата от 540лв.
В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК е подаден отговор на молбата по чл.248 ГПК вх.№4664/31.V.2024год. от адв. П. К., като пълномощник на Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, с възражение за нейната неоснователност.
Сочи, че въззивният съд е уважил възражението на Г.ф. за прекомерност на дължимото минимално адвокатско възнаграждение по Наредба№1/9.VІІ.2004год., в сила от 8.ХІ.2022год., определено съгласно размера на присъдените обезщетения за неимуществените вреди, причинени на ищците Е. С. и Ю. С., като е определил адвокатско възнаграждение в размер на 5 220лв. за всеки един от ищците /общо 10 440лв./, което е под минимума от 25 540лв. с ДДС. Ето защо моли въззивният съд да остави без уважение молбата на Г.ф. за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени по чл.38ал.2 ЗА.
Пловдивският апелативен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- пълномощник на 1 жалбоподателя Г.Ф. гр.С., в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на изменение съдебен акт в частта му за разноските, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция.
В случая с постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, се дължат разноски на адв. П. К., която е осъществила безплатна правна помощ и представителство на ищците Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В.
С., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, в размер на 5 220лв. с ДДС за всеки един от тях, съразмерно на уважената част от исковете. Размера на адвокатското възнаграждение е определен от въззивния съд в намален размер, при съобразяване на направеното от жалбоподателя Г.Ф. гр.С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по действащата редакция на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., решение С438/25.І.2024год. на Съда на ЕС и последвалите актове на ВКС, съгласно старата редакция на Наредбата и според фактическата и правна сложност на делото. Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е в размер на 12 770лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ и представителство на всеки ищец, или общо 25 540лв. с ДДС. А въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищците по 5 220лв. с ДДС, или общо в размер на 10 440лв. с ДДС.
Неоснователно е искането на жалбоподателя Г.Ф. гр.С., защото въззивният съд се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците. Неоснователно е и искането му да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 540лв., тъй като в случая не се прилага редът за определяне на възнаграждението по чл.78ал.8 ГПК във връзка с Наредбата за правната помощ, защото ищците са представлявани от адвокат, а не от юрисконсулт.
На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№4187/15.V.2024год. на Г.Ф. гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., да се измени решение №184/9.V.2024год. по В.т.д.№15/2024год. на ПАС в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., оказала безплатна правна помощ и представителство на ищците Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********.
ГПКГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК- чл.248ал.3 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3