Решение № 184 от 09.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000015 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260020/4.V.2023год. постановено по т.д.№95/2020год.

Старозагорският окръжен съд е осъдил Г.Ф. гр.С., ЕИК **, представляван заедно от М.Н.К. и С.Г.С. да заплати на Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул.“Б.Ш.“ № * сумата от по 200 000лв. на всеки един от тях, частично от иск от по 250 000лв., за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им В. Ю. С. в резултат на ПТП от 14.Х.2019год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.ІІ.2020год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за законна лихва върху сумите за периода от 21.Х.2019год. до 12.ІІ.2020год., като неоснователен.

Осъдил е Г.Ф. гр.С., ЕИК ** да заплати на адвокат П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 6 636лв. с ДДС, на основание чл.38 ЗА, за оказана безплатна правна помощ на ищцата Е. И. С., ЕГН ********** и адвокатско възнаграждение в размер на 6 636лв. с ДДС, на основание чл.38 1

ЗА, за оказана безплатна правна помощ на ищеца Ю. В. С., ЕГН **********.

Осъдил е Г.Ф. гр.С., ЕИК ** да заплати в полза на държавата, по сметката на Окръжен съд Стара Загора ДТ в размер на 16 000лв. и сумата 530лв. изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица за изготвяне на експертизи.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника В. Ю. А., ЕГН ********** и Ю. О. Д., ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул.“Б.Ш.“ №*.

С определение№260265/8.VІІІ.2023год. постановено по т.д.

№95/2020год. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата на адв. П. К. от САК, действаща като пълномощник на Е. И. С. и Ю. В. С., за изменение на решение №260020/4.V.2023год. по т.д.№95/2020год. на ОССтара Загора в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е постановено при участието та третите лица помагачи В. Ю. А., ЕГН ********** и Ю. О. Д., ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул.“Б.Ш.“ №*.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№261157/1.VІ.2023год. е подадена от Г.Ф. гр.С., ЕИК **, представляван заедно от М.Н.К. и С.Г.С., чрез пълномощника му адв. С. М., против решение №260020/4.V.2023год. по т.д.№95/2020год. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, като постановено в противоречие с ТР№1/9.VІІ.2019год. по тълк.д.№1/2017год. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпреки доказателството за образувано ДП№1303/2019год. по описа на РУКазанлък, пр.пр.№6428/2019год. по описа на ОП - Стара Загора, първоинстанционният съд не е спрял производството по т.д.№95/2020год. на основание чл.229ал.1т.4 и т..5 ГПК, а наличието на обусляващото дело е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и развитието на производството по обусловеното дело. При условие на евентуалност прави оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, което е постановено в противоречие с изискванията на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установени факти, които не са се осъществили, както и не е приел за установени факти, които са се осъществили, като правните му изводи са в противоречие със събраните по 2 делото доказателства. ОС- Стара Загора е постановил решението в нарушение на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по прилагане на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. ОС Стара Загора не е приложил общите и специалните критерии при определяне на дължимото обезщетение за всеки от ищците. Липсват мотиви, от които да е ясно преценката на кои точно общи и специални критерии се позовава първоинстанционния съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като те са определени в изключително завишен размер и с оглед икономическата конюктура в страната към датата на деликта14.Х.2019год. Обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС№1/1953год., тъй като не е мотивирано съгласно указанията, дадени с това постановление. Решението е постановено и в противоречие с чл.51ал.2 ЗЗД, тъй като неправилно ОС Стара Загора е приел за неоснователни заявените от Г.Ф. възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия син на ищците, който е пътувал без поставен предпазен колан, с който автомобилът е бил оборудван и който е направил съзнателен избор да пътува при водач, за който е бил наясно, че е алкохолно повлиян. Прави искане за назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-психологическа експертиза. Моли въззивният съд да обезсили като недопустимо решението на ОС- Стара Загора. Евентуално, да го отмени, като неправилно и постанови ново решение по същество, с което да присъди размери на обезщетенията за причинените на ищците неимуществени вреди в съответствие със събраните по делото доказателства и съгласно задължителната съдебна практика по сходни случаи, касаещи обезщетение за неимуществени вреди към датата на деликта.

Претендира за направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.№261478/2.VІІІ.2023год. от Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. П. К. от САК, с възражения за неоснователност на жалбата. Изрично посочват, че са необосновани твърденията на Г.Ф., за недопустимост на обжалваното решение, тъй като е налице висящо обуславящо делоДП№1303/2019год. по описа на РУ-Казанлък, пр.пр. №6428/2019год. по описа на ОП- Стара Загора. Сочат, че досъдебното производство е прекратено 3 поради настъпила смърт на дееца Ю. В. А.. Правят възражение срещу искането за назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза, тъй като не са налице предпоставките на чл.266ал.3 ГПК- налице е настъпила процесуална преклузия и въпреки, че пълномощника на ответника е оспорил заключението на СПЕ пред първоинстанционния съд, той не е поискал назначаване на повторна СПЕ в това съдебно заседание.

ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ В. Ю. А., ЕГН ********** и Ю.

О. Д., ЕГН **********, чрез особения им представител адв. И. П. от АКСтара Загора подават отговор на въззивната жалба вх.

№261424/20.VІІ.2023год., с която твърдят основателност на жалбата.

.

Подадена е частна жалба вх.№261674/14.ІХ.2023год . от Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. П.

К. от САК, срещу определение №260265/8.VІІІ.2023год. постановено по т.д.

№95/2020год. на ОС Стара Загора, с оплаквания за незаконосъобразността му.

Считат, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимите адвокатски възнаграждения на адв. П. К., като е приложил редакцията на чл.7ал.2 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението и с ДВ бр.88/4.Х.2022год., а не в новата редакция, която е била в сила към датата на приключването на съдебното дирене.

Подаден е отговор на частната жалба вх.№261808/19.Х.2023год. от Г.Ф. гр.С., БУЛСТАТ **, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С.С., чрез пълномощника му адв. С. М. от АК- П., с възражение за нейната неоснователност.

Въззивната и частната жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановените срокове по чл.259ал.1 ГПК и чл.275ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваните съдебни актове, прие за установено следното:

4

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Решението на първоинстанционния съд е и допустимо, постановено по предявените от ищците искове и при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на Г.Ф. за недопустимост на решението на ОС- Стара Загора, което е постановено при образувано ДП№1303/2019год. по описа на РУКазанлък, пр.пр.№6428/2019год. по описа на ОС Стара Загора, и това наказателно производство било абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване право на иск и законосъобразното развитие на производството по настоящето дело. Като доказателство по т.д.

№95/2020год. по описа на ОС- Стара Загора е приложено Постановление от 26.ІІ.2021год. на прокурор при ОП- Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП№1303/2019год. по описа на РУ- Казанлък, пр.пр. №6428/2019год. по описа на ОП- Стара Загора, поради настъпилата смърт на дееца Ю. В. А.. Или още в хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че наказателното производство, което било образувано за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ във връзка с ал.1 б.“в“ НК във връзка с чл.342 ал.1 НК е било прекратено, поради което и не е била налице отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск на ищците. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на ТР№1/9.VІІ.2017год. по тълк.д.№1/2017год. на ОСГТК на ВКС, като не е спрял производството по т.д.№95/2020год. на основание чл.229ал.1т.4 и 5 ГПК. Съгласно чл.229ал.1т.4 ГПК производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Т.е. следва да има висящ преюдициален спор пред съд, от значение за правилното решаване на спора, докато в случая е било образувано ДП№1303/2019год. по описа на РУ- Казанлък, което е досъдебно производство, а не съдебно такова. А съгласно разпоредбата на чл.229ал.1т.5 ГПК когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, съдът спира производството по 5 гражданското дело. Или основанието за спиране на производството ще е налице САМО ако тези престъпни обстоятелства са елементи от фактическия състав, обуславящ пораждането на спорното право и подлежат на установяване единствено в наказателното производство, т.е. тяхното установяване в гражданското производство е невъзможно или недопустимо. В настоящия случай отговорността на извършителя на деликта не е обусловена от това дали извършеното от него деяние е престъпление или не.

Наказателното производство не е преюдициално за гражданското, доколкото предявените искове по чл.557ал.1т.2 КЗ са насочени към реализиране отговорността на Г.Ф. за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причинената смърт на В. Ю. С. при реализираното ПТП. Доколкото отговорността на Г.Ф. е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването и са установяване на факта на деликта от страна на деликвента, както и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тези случаи, всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на деликвента, дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждество между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически състави.