Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 490 от 24.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 204/2025
Вид
Определение № 490
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Лилия Масева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Благоевград, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20251200900204 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх.

№13176/27.08.2025г., подадена от Д. А. С., ЕГН **********, д., чрез адв. М.

Н., против ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: г*********.

По редовността на исковата молба и допустимостта на исковете:

След извършена проверка по реда на чл.374, ал.1 от ГПК съдът преценява подадената искова молба и допълнителна такава за редовни, а предявените с тях искове – за процесуално допустими.

С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, а проектът за доклад по делото е следният:

1.Обстоятелства, от които възражения на страните: произтичат претендираните права и

В исковата молба се сочи, че на 23.03.2025 г. около 21:15 ч. в *********“, водачът на лек автомобил *********, К.Г.Г., при управление на автомобила не е пропуснала Д. А. С., който пресичал по обозначена пешеходна пътека, вследствие на което го блъснала и причинила пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че вследствие на удара пострадалият паднал на пътното платно, ударил главата си и изгубил съзнание. Посочва се, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство.

Излага се, че произшествието е настъпило по изключителна вина на 1 водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е проявил необходимото внимание и предпазливост към пешеходец, не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и виновно е причинил телесните увреждания на пострадалия.

Твърди се, че вследствие на произшествието Д. С. е получил тежка черепно-мозъчна травма, включваща множество фрактури на черепа, субдурални хематоми, разкъсно-контузна рана в областта на челото, пневмоцефалия, минимален пневмоторакс и други травматични увреждания.

Посочва се, че първоначално е бил приет в МБАЛ – Благоевград, а впоследствие, поради тежкото му състояние, е транспортиран за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е лекуван в реанимация и неврологично отделение, след което е изписан с препоръки за домашно лечение, рехабилитация и контролни прегледи.

В исковата молба се сочи още, че вследствие на травмите пострадалият е претърпял значителни физически болки и страдания, силно главоболие, световъртеж, гадене, нарушения на съня, кошмари, затруднения при придвижването и необходимост от продължителна чужда помощ при обслужването му. Поддържа се, че оздравителният процес продължава и към момента на предявяване на иска.

Излагат се твърдения, че произшествието е довело и до сериозни психически последици за пострадалия. Посочва се, че преди инцидента той е бил активен, общителен и отличен ученик, а след него е станал затворен, несигурен, изпитва срам от външния си вид заради останалия белег, избягва контактите с приятелите си, има нарушения в паметта и концентрацията, страхува се да пресича улици сам, преустановил е спортните си занимания и се е социално изолирал.

Твърди се още, че във връзка с лечението са извършени значителни разходи, като представените разходооправдателни документи удостоверяват медицински разноски в размер на 1915,55 лв., а общо направените разходи надхвърлят 5000 лв.

Посочва се, че към датата на произшествието автомобилът е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД. Излага се, че до застрахователя е отправена претенция по реда на Кодекса за застраховането, но в законоустановения срок обезщетение не е 2 изплатено, поради което за пострадалия е възникнал правен интерес да предяви настоящия иск.

С оглед на изложеното се иска съдът да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. А. С. сумата от 120 000 лв., предявена като частичен иск от общо 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ЗД“ БУЛ ИНС“ АД. В отговора си ответникът твърди, че искът следва да бъде изцяло отхвърлен, тъй като не е доказано, че водачът на автомобила „Пежо“ Д. С. е извършил противоправно и виновно деяние, което да е причинило процесното ПТП. Оспорва се механизмът на произшествието и се твърди, че представените доказателства, включително констативният протокол за ПТП, не установяват по безспорен начин как е настъпил инцидентът и кой от участниците е нарушил правилата за движение. Излага се становище, че без доказано противоправно поведение не може да се приеме наличие на деликтна отговорност и вина на водача, както и че събитието е било случайно и непредвидимо за него.

Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като твърди, че то е прекомерно и не съответства на действително претърпените вреди и на икономическите условия в страната. Посочва, че от медицинската документация се установява, че пострадалият е получил сериозна черепномозъчна травма, включваща травматичен субарахноидален кръвоизлив, минимален субдурален хематом, счупване на черепна кост, разкъсно-контузна рана и мозъчна контузия, както и гръдна травма с минимален пневмоторакс.

Въпреки това ответникът поддържа, че възстановяването е протекло благоприятно, без доказани трайни усложнения или остатъчни увреждания, поради което счита, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде в диапазона от 85 000 до 90 000 лв.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът като пешеходец не е проявил необходимата грижа за собствената си безопасност, тъй като не се е съобразил с приближаващото превозно средство, неговата скорост и посока на движение.

Според ответника пострадалият е нарушил задълженията си по Закона за 3 движението по пътищата, като с поведението си е увеличил риска от настъпване на произшествието и е допринесъл за настъпването на вредите.

Поради това се иска евентуално намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва, като твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като след уведомяването му не са били представени всички необходими документи за установяване на основанието и размера на претенцията. Посочва се, че не е постановяван отказ за плащане, а липсват достатъчно доказателства за механизма на ПТП, поради което не са налице предпоставките за начисляване на лихва от датата на уведомяване на застрахователя.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора на застрахователното дружество твърдения и поддържа изцяло първоначално предявения иск и направените с него доказателствени искания.

Ищецът оспорва твърдението на ответника, че произшествието представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и че за водача било невъзможно да предвиди и предотврати настъпването на удара с пешеходеца.

Поддържа се, че вредите са настъпили вследствие на неправомерно поведение на застрахования водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а не поради непредвидимо или непредотвратимо събитие.

Оспорва се и възражението на ответника, че претендираното обезщетение е прекомерно. Ищецът твърди, че се касае за тежко политравматично увреждане, което е причинило множество травми, продължителни и интензивни болки и страдания, като са били засегнати черепът, мозъчната дейност и дихателната функция. Посочва се, че травмите са довели до временно опасно за живота състояние и последиците от тях следва да бъдат оценени при определяне на справедлив размер на обезщетението.

Ищецът оспорва направеното от ответника възражение за съпричиняване, като твърди, че то е неприложимо в случая поради разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Ищецът посочва, че застрахователната претенция е била надлежно предявена пред ответното дружество, като от приложеното известие за доставяне се установява, че пратката е получена на 23.05.2025 г. В тази връзка 4 се иска съдът да задължи застрахователя по реда на чл. 190 ГПК да представи екземпляра от застрахователната претенция на Д. А. С. с отбелязан входящ номер и дата на завеждане.

Твърди се, че при подаване на претенцията са били представени всички необходими документи съгласно КЗ, включително констативният протокол за ПТП. Ищецът поддържа, че застрахователят няма право да изисква документи, чието набавяне е затруднено за пострадалото лице, като например влязъл в сила съдебен или административен акт относно вината на водача.

Според ищеца застрахователят е разполагал с достатъчен срок и възможност сам да извърши необходимите проверки и да събере информация за обстоятелствата около произшествието по реда на Кодекса за застраховането.

2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на ответника:

Предявените искове за обезщетение са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /ДВ бр.102/2015 г./, при действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната застраховка „ГО“ и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Възражението на ответника за съпричиняване намира правното си основание в разпоредбата чл.51, ал.2 ЗЗД.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения (чл.154, ал.1 от ГПК). Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон (чл.154, ал.2 от ГПК).

Съдът, след като обсъди направените доказателствени искания на страните, намира следното:

По искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане съдът намира същото за относимо и допустимо, доколкото чрез свидетелските показания се цели установяване на обстоятелства, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания, състоянието му след настъпване на процесното ПТП, периода на възстановяване и последиците от уврежданията.

5

Поради това искането следва да бъде уважено.

По искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска експертиза съдът намира, че същото е относимо към предмета на доказване, доколкото по делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а установяването на характера, тежестта и последиците от получените увреждания изисква специални знания. Ето защо искането следва да бъде уважено, като вещото лице следва да отговори на поставените от ищеца въпроси.

По искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза съдът намира, че същото е относимо и необходимо за изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП, включително траекторията на движение на участниците, мястото и начина на удара и причините за настъпване на произшествието. Поради това искането следва да бъде уважено.

По искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/124002894944 съдът намира, че същото е относимо към предмета на делото, доколкото следва да бъде установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила. Поради това искането следва да бъде уважено, като ответникът бъде задължен да представи посочения документ.

По допълнително направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-психологическа експертиза съдът намира, че същото е относимо към установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото се твърдят психически последици от преживяното произшествие.

Установяването на тези обстоятелства изисква специални знания, поради което искането следва да бъде уважено.

По искането на ответника за допускане на съдебна автотехническа експертиза съдът намира, че същото е относимо и необходимо за изясняване на спорните по делото обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, поведението на участниците, предотвратимостта на удара и причините за настъпване на произшествието. Поради това искането следва да бъде уважено.