Определение № 669 от 27.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20251200900204 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх.

№13176/27.08.2025г., подадена от Д. А. С., ЕГН **********, д., чрез адв. М.

Н., против ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: *********.

С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от дължимата се за разглеждане на делото държавна такса.

Благоевградският окръжен съд, след съобразяване на материалите по делото и приложимия закон, приема по исканията на ищците за освобождаването им от дължимата по делото държавна такса следното:

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

В константната практика на

ВКС,

1 обективирана в определение

№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В настоящия случай, родителите на ищеца са представили декларации, в които са декларирали, че имат сключен брак, че майката притежава апартамент в ********* с площ 93 кв.м., апартамент, находящ се в ********* бл.22 – около 80 кв.м., идеална част от къща в ********* – около 40 кв.м., л.а.********* г. Н. С. е декларирала, че получава месечен доход от заплата в размер на 1300 лв.

В подадената декларация, А. С. е декларирал, че получава месечен доход в размер на 2500 лв.от заплата, както и жилищата и МПС, които са в съсобственост със съпругата му и са декларирани от нея.

От служебно направената от съда справка от Агенция по вписванията се установи, че в периода от 2009 г. – до 2024 г., съпрузите са осъществили няколко покупко - продажби на недвижимо имущество, което предполага, че са генерирани доходи от същите.

При тези обстоятелства искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по производството е изцяло неоснователно. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и е 2 приложима в случаите, когато се установи, че едно лице няма каквито и да било доходи и имущество и отказа да се освободи от заплащане на държавна такса би довело до отказ да й се осигури правосъдие. Изводът за липса на средства следва да е обективен и категоричен по отношение липса на каквито и да било доходи и имущество, както и възможност на лицето да осигури средства за заплащане на дължимите такси и разноски по делото, но не и когато такова имущество на ищеца и на членове на семейството му е налично и заплащане на дължимата такса не би представлявала съществено затруднение, какъвто е настоящия случай.

Следва да се направи извод, че изобщо страната не е в състояние да я заплати, а не само когато евентуалното внасяне на определена сума би създала евентуални притеснения за страната.

По изложеното искането по чл.83, ал.2 ГПК на ищеца следва да се остави без уважение, а подадената искова молба остави без движение до заплащане на дължимата държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.83, ал.2 ГПК вр. с чл.129 и сл. ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл.83, ал.2 ГПК на Д.

А. С., ЕГН **********, д., чрез адв. М. Н..

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по т.д.№ 204/2025г. по описа на ОС- Благоевград, като указва на ищеца, че в 1- седмичен срок от влизане в сила на определението в частта по искането по чл.83, ал.2 ГПК, следва да заплати дължимата по предявения иск държавна такса по съответната за това сметка на БлОС в размер на 4800 лева и в горния срок представи по делото доказателства за внасянето й, в противен случай следва прекратяване на производството, като образувано по нередовна искова молба.

Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване изцяло от заплащане на държавна такса и разноски по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в 1- седмичен срок от връчване на съобщението, а в останалата част не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4