Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 18 от 06.02.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 483/2024
Вид
Протокол № 18
Подписан
06.02.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 98 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 97 · Закон за собствеността
  • чл.98 · Закон за собствеността
  • чл. 301 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. Варна, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500483 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:04 часа се явиха:

Въззивникът „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, редовно призован, представлява се от адвокат П. М. от АК-София и адвокат А. М. АКТърговище, редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.

Въззивникът Национална агенция по приходите-гр.София, редовно призовани, представлява се от юрисконсулт М. Й., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна „Пашабахче България“ ЕАД, редовно призовани, се представляват от адвокат Ц. К. от АК-София, която представя в днешно съдебно заседание заверено копие на пълномощно.

АДВ. К.: Подадох една молба, с която поясних, че технически при подателя не излиза никакъв проблем с подаването на отговорите на въззивните жалби и приложените към тях пълномощни. При мен не се вижда нещо да не е стигнало в съда, да не е съдържало валиден електронен подпис още когато съм подавала пред Окръжен съд – Търговище. Въпреки това подадох пред Апелативен съд - Варна отново една молба, към която приложих и отговорите, и пълномощното.

СЪДЪТ приема, че с оглед направеното изявление и ако след извършване на справка в ЕПЕП се установят фактите, твърдени от процесуалния представител на въззиваемата страна, ще приеме, че дадените на страната указания с определението от разпоредително заседание са изпълнени. Предвид представеното в днешно съдебно заседание пълномощно, към настоящия момент няма съмнение, че въззиваемото дружество се 1 представлява надлежно от адв. К..

АДВ. М.: Да се даде ход, не са налице пречки.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.

Ю.К. Й.: Да се даде ход.

АДВ. К.: Да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 663/05.11.2024 г.:

Производството по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всеки от ответниците Национална агенция по приходите-гр.София, подадена чрез гл.юрисконсулт Й. и „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, подадена чрез адв. М., срещу решение № 63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на тях, че ищецът „Пашабахче България“ ЕАД - гр. Търговище е носител на правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, представляващи принадлежност към главната вещ-склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. С. С. по изп.д.

№221166168/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.98 от ЗС и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ ЕАД гр. Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:

По въззивна жалба на Национална агенция по приходите-гр.София:

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска. Изложил е 2 следните оплаквания: направените изводи от съда за принадлежност на стелажи и спринклерната система към сградата, предназначена за склад, били неправилни, необосновани, противоречащи на изготвените експертизи и закона; съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 98 от ЗЗД, тъй като не се доказало по делото, че оборудването е необходимо за ползването на склада по предназначение и отделянето ще наруши това ползване до степен на невъзможност; съдът не анализирал представеното като доказателство споразумение от датата на нотариалния акт за склада, доказващо уговорка за изнасяне на вещите от продадения склад в двумесечен срок; съдът посочил, че споразумението, като неподписано от двамата представители, не поражда правни последици за дружеството -ищец и не приложил чл. 301 от Търговския закон, при данните че „Пашабахче България“ ЕАД не се е противопоставило на действието без представителна власт, след узнаването му; в противоречие с разпоредбата на чл. 293, ал.2 и сл. от Търговския закон, съдът направил извод, че следва да е налице изрична уговорка за изключване на вещите от обхвата на сделката; неправилно не допуснал свидетелите на ответната страна и ограничил възможността за доказване на уговорките за вещите;

Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото разноски.

По въззивна жалба на „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище: Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Изложил е следните оплаквания: в разрез със събраните по делото доказателства и/или при липса на доказателства, окръжният съд приел, че процесиите движими вещи са принадлежност към продадения недвижим имот по волята на собственика относно общата юридическа съдба на недвижимия имот и движимата вещ, и отношението му към движимата вещ и поради функционалното естество и характеристики на движимата вещ; съдът не отчел доказателствата, сочещи намерението на собственика движимите вещи да не следват общата юридическа съдба на имота, а именно: начина на водене на счетоводството по отношение на същите; сключения между „ГЛС“ ЕООД и Б. „Д.“ АД договор за особен залог върху процесните вещи; сключените застрахователни полици при „ГЛС“ ЕООД за тях; споразумението от 21.12.2021 г. за демонтаж на движимите вещи в склада; сключения на 22.12.2021 г. от „ГЛС“ ЕООД с „Туин транс“ ЕООД договор за наем за тях; отправената до „Пашабахче Българи“ ЕАД нотариална покана от 22.06.2021 г.; счетоводното отразяване на придобитото от ищеца „Пашабахче България“ ЕАД; окръжният съд не изложил мотиви по отношение на целия предмет на делото, който включвал няколко различни но характер движими вещи; с отказа 3 си да допусне свидетели на ответника, съдът лишил последния от защита срещу иска; съдът не анализирал констатациите на вещите лица в приетите по делото експертизи (първата техническа експертиза, повторната такава и пожаротехническа) и не обосновал коя от тях и защо кредитира и коя - не; обосновал своите изводи единствено въз основа инвестиционния проект за изграждане на сградата и на договора за наем от 07.11.2016 г. с „Пашабахче България“ ЕАД изолирано от останалия доказателствен материал; погрешно приел, че волята на собственика има значение при квалифицирането на движимите вещи като принадлежност или не, а дори и при това положение не съобразил наличието на уговорката за изключване на движимите вещи – писмено споразумение за демонтаж и не допуснал доказване в тази връзка със свидетели. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – недопускане на свидетелски показания и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е поискал от настоящата инстанция допускането на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите вещи. Пояснил е, че със свидетелите ще установява каква е била волята на собственика на вещите относно съдбата на движимите вещи и факта, че той никога не бил приемал, че те следват юридическата съдба на недвижимия имот, както и в случай че се приеме движимите вещи да са принадлежност, цели да докаже наличието на друга уговорка относно тях.

Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото разноски. По съображения за недопустимост на свидетелските показания за установяване на сочените факти и липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, се е противопоставил на искането на въззивника за допускане на такива, евентуално при уважаването им – е заявил искане за допускане на същия брой свидетели за опровергаването им.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен, предявен от ищеца „Пашабахче България“ ЕАД- гр. Търговище, срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 97 от ЗС за установяване правото му на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролноспускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, претендирани като присъединени вещи към главната вещ- склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по 4 реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. С. С. по изп.д.№221166168/2022г.

Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответниците, разполагащи с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на окръжния съд, редовни са и допустими. Отговорите също са в срок, но са нередовни, предвид че не са подписани с валиден КЕП от адв. Ц. К. и пълномощното й не е заверено за вярност, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на недостатъците в отговорите, както и че в противен случай отговорите няма да бъдат зачетени.

С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без уважение искането на въззивника „Г Л С“ ЕООД за допускането на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите вещи.

АДВ. М.: Поддържаме подадените въззивни жалби. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.

Ю . К . Й.: Поддържам подадената въззивна жалба. Във връзка с допусната от мен грешка, моля навсякъде в жалбата там, където пише „чл. 98“, да се чете „чл. 98 от ЗС.“ Няма да соча доказателства, нямам други искания.

Претендирам разноски в предвидените минимални размери на юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. К.: Поддържам подадените отговори. Нямам искания. Правя възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение за настоящата инстанция предвид това, че процесуалната защита на насрещната страна „ГЛС“ се изразява единствено в подаването на една въззивна жалба.

Представям списък на разноските, с копие за насрещната страна.

АДВ. М.: Не правим възражение по разноските.

Ю.К. Й.: Правя възражение за прекомерност.

АДВ. М.: По направеното възражение, предоставям на съда да извърши преценка относно обема и сложността на делото и положения труд от процесуалните представители. Считам, че същият е адекватно определен на положения обем труд, още повече и съответства на минималния размер по Наредбата, независимо дали към настоящия момент е приложима или не.