Определение № 663 от 05.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 483/2024
- Вид
- Определение № 663
- Подписан
- 05.11.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 98 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663 гр. Варна, 05.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500483 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всеки от ответниците Национална агенция по приходите-гр.София, подадена чрез гл.юрисконсулт Й. и „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, подадена чрез адв. М., срещу решение № 63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на тях, че ищецът „Пашабахче България“ЕАД-гр.Търговище е носител на правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, представляващи принадлежност към главната вещ-склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Гергана Стефанова Стаменова по изп.д.№221166168/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.98 от ЗС и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ЕАДгр.Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:
По въззивна жалба на Национална агенция по приходите-гр.София:
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска. Изложил е следните оплаквания: направените изводи от съда за принадлежност на стелажи и спринклерната система към сградата, предназначена за склад, били неправилни, необосновани, противоречащи на изготвените експертизи и 1 закона; съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 98 от ЗЗД, тъй като не се доказало по делото, че оборудването е необходимо за ползването на склада по предназначение и отделянето ще наруши това ползване до степен на невъзможност; съдът не анализирал представеното като доказателство споразумение от датата на нотариалния акт за склада, доказващо уговорка за изнасяне на вещите от продадения склад в двумесечен срок; съдът посочил, че споразумението, като неподписано от двамата представители, не поражда правни последици за дружеството -ищец и не приложил чл. 301 от Търговския закон, при данните че „Пашабахче България“ ЕАД не се е противопоставило на действието без представителна власт, след узнаването му; в противоречие с разпоредбата на чл. 293, ал.2 и сл. от Търговския закон, съдът направил извод, че следва да е налице изрична уговорка за изключване на вещите от обхвата на сделката; неправилно не допуснал свидетелите на ответната страна и ограничил възможността за доказване на уговорките за вещите;
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото разноски.
По въззивна жалба на „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище: Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Изложил е следните оплаквания: в разрез със събраните по делото доказателства и/или при липса на доказателства, окръжният съд приел, че процесиите движими вещи са принадлежност към продадения недвижим имот по волята на собственика относно общата юридическа съдба на недвижимия имот и движимата вещ, и отношението му към движимата вещ и поради функционалното естество и характеристики на движимата вещ; съдът не отчел доказателствата, сочещи намерението на собственика движимите вещи да не следват общата юридическа съдба на имота, а именно: начина на водене на счетоводството по отношение на същите; сключения между „ГЛС“ ЕООД и Банка „ДСК“ АД договор за особен залог върху процесните вещи; сключените застрахователни полици при „ГЛС“ ЕООД за тях; споразумението от 21.12.2021 г. за демонтаж на движимите вещи в склада; сключения на 22.12.2021 г. от „ГЛС“ ЕООД с „Туин транс“ ЕООД договор за наем за тях; отправената до „Пашабахче Българи“ ЕАД нотариална покана от 22.06.2021 г.; счетоводното отразяване на придобитото от ищеца „Пашабахче България“ ЕАД; окръжният съд не изложил мотиви по отношение на целия предмет на делото, който включвал няколко различни но характер движими вещи; с отказа си да допусне свидетели на ответника, съдът лишил последния от защита срещу иска; съдът не анализирал констатациите на вещите лица в приетите по делото експертизи (първата техническа експертиза, повторната такава и 2 пожаротехническа) и не обосновал коя от тях и защо кредитира и коя - не; обосновал своите изводи единствено въз основа инвестиционния проект за изграждане на сградата и на договора за наем от 07.11.2016 г. с „ Пашабахче България“ ЕАД изолирано от останалия доказателствен материал; погрешно приел, че волята на собственика има значение при квалифицирането на движимите вещи като принадлежност или не, а дори и при това положение не съобразил наличието на уговорката за изключване на движимите вещи – писмено споразумение за демонтаж и не допуснал доказване в тази връзка със свидетели. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – недопускане на свидетелски показания и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е поискал от настоящата инстанция допускането на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите вещи. Пояснил е, че със свидетелите ще установява каква е била волята на собственика на вещите относно съдбата на движимите вещи и факта, че той никога не бил приемал, че те следват юридическата съдба на недвижимия имот, както и в случай че се приеме движимите вещи да са принадлежност, цели да докаже наличието на друга уговорка относно тях.
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото разноски. По съображения за недопустимост на свидетелските показания за установяване на сочените факти и липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, се е противопоставил на искането на въззивника за допускане на такива, евентуално при уважаването им – е заявил искане за допускане на същия брой свидетели за опровергаването им.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен, предявен от ищеца „Пашабахче България“ЕАД- гр.Търговище, срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.97 от ЗС за установяване правото му на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролноспускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, претендирани като присъединени вещи към главната вещ- склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Гергана Стефанова Стаменова по изп.д.№221166168/2022г.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответниците, разполагащи 3 с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на окръжния съд, редовни са и допустими. Отговорите също са в срок, но са нередовни, предвид че не са подписани с валиден КЕП от адв. Ц. К. и пълномощното й не е заверено за вярност, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на недостатъците в отговорите, както и че в противен случай отговорите няма да бъдат зачетени.
По доказателственото искане на въззивника „Г Л С“ ЕООД за допускане на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите вещи: Исканията са били заявени своевременно от ответника пред окръжния съд, но свидетелски показания за установяването на сочените факти са недопустими и правилно са били отхвърлени. Обстоятелствата за преговаряне по отделна от имотите цена за движимите вещи и за наличие на уговорки за демонтаж и изнасяне на движимите вещи, касаят все предмета (обема му) и уговорките на страните по сключения между страните договор за продажба и при наличието на писмена кореспонденция по преговорите и офертите, писмени съглашения между страните във връзка с прекратяване на договора за наем заради продажбата и сключен писмен договор за продажба на стойност над 5000 лв., не могат да бъдат доказвани със свидетелски показания съгласно забраните в чл. 164, ал.
1, т. 6 от ГПК, чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. Затова и липсва процесуално нарушение от окръжния съд в тази връзка и не са налице предпоставките чл. 266, ал. 3 от ГПК за уважаването им от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Г Л С“ ЕООД за допускането на две групи свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите вещи.
У К А З В А на ищеца – въззиваем „Пашабахче България“ ЕАД, в едноседмичен срок от съобщението, да отстрани следните недостатъци на отворите на въззивните жалби: отговорите на въззивните жалби да бъдат подписани от пълномощника адвокат К. и да бъде представен заверен препис от пълномощното й за настоящото производство, евентуално отговорите да бъдат подписани от законните представители на дружеството. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срока, отговорите няма да бъдат зачетени.
4
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 05.02.2025 г. от 9.00 ч., за която дата да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5