Определение № 255 от 17.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 17.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

П. Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500483 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „Пашабахче България“ ЕАД, подадена чрез адв. Ц. К., за изменение на решение № 28/25.02.2025 г., постановено по в.гр.д.

№ 483/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за въззивното производство в пълния претендиран размер на заплатеното адвокатското възнаграждение от 38 400 лв.

Молителят е настоявал, че недопустимо, заради липса на наведено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК от втория ответник „ГЛС“ ЕООД, съдът се произнесъл за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално неправилно приел наличието на предпоставки за намаляването му (при данните, че претендираното такова било в двукратно по-нисък от изчисления по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер; ответниците също претендирали адвокатски възнаграждения в по-висок размер; делото било с фактическа и правна сложност; не се отчитали разходите за път и нощувки).

Националната агенция по приходите, чрез гл.юрисконсулт Й., е подала писмен отговор, с който е оспорила молбата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение.

„ГЛС“ ЕООД не е подало отговор на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С решение № 28/25.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, Варненският апелативен съд е 1 потвърдил решение № 63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Национална агенция по приходите-гр.София и „ГЛС“ ЕООДгр.Търговище, че ищецът „Пашабахче България“ ЕАД -гр.Търговище е носител на правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета, 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, на основание договор за покупко-продажба от 22.12.2021 г., сключен с „ГЛС“ ЕООД, представляващи принадлежност към главната вещсклада със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение за складова база, и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Гергана Стефанова Стаменова по изп.д.№221166168/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК; и с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ЕАДгр.Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

При този изход, съдът е постановил, че въззивниците следва да заплатят на настоящия молител разноски. Предвид, че ответниците Национална агенция по приходите- гр.София и „ГЛС“ ЕООД са задължителни необходими другари по предявения иск по ДОПК, то и направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК от единия ответник (НАП) ползва двамата и произнасянето на съда по това възражение не е недопустимо. Неоснователно е и съображението за недобросъвестно упражнено право по чл. 78, ал.5 ГПК от НАП, защото няма недобросъвестност в искането на страната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правната помощ. Неоснователни са и съображенията, черпени от претендирания от другата страна размер на разноски за адвокатско възнаграждение, който също би подлежал на преценка в хипотеза на осъждане на ищеца и направено от него възражение за прекомерност. Разходите за билет и нощувка не са съдебно-деловодни разноски и не са присъдени по реда на чл. 78 ГПК на молителя, който ги е посочил в списъка отделно от претендираното адвокатско възнаграждение.

Затова и съображенията за неотчитането им при определяне размера на адвокатския хонорар са несъстоятелни. Неоснователни са и останалите съображения на молителя, предвид че при определяне на разноските на другата страна касаещи заплатения от ищеца адвокатски хонорар, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и всички обстоятелства, от значение за тези разноски. За да определи разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв. (намалявайки претендираните 38 400 лв.) съдът е посочил, че делото пред настоящата инстанция е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства, а защитната теза на въззиваемия – ищец по делото е обективирана в писмения отговор на въззивните жалби и не е нова -поддържани са вече развити пред първата инстанция съображения. Посочил е също, че при това положение, само 2 размера на цената на иска (в случая от 2 880 000 лв.) не следва да е определящ за разноските за адвокатското възнаграждение, като водещо е тяхното съответствие с обема и сложността на работата на адвоката в настоящата инстанция, като адвокатското възнаграждение като сторен разход следва да е справедливо както за страната, която го е сторила, така и за насрещната страна, която следва да го плати и при съобразяване, че липсва обвързаност с предвиден минимален размер по Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Пашабахче България“ ЕАД, подадена чрез адв. Ц. К., за изменение на решение № 28/25.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за въззивното производство в пълния претендиран размер на заплатеното адвокатското възнаграждение от 38 400 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3