Решение № 1159 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1063/2024
- Вид
- Решение № 1159
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Йордан Василев Димов
Други актове по делото
- Определение № 2320 от 08.06.2024 · Геновева Илиева
- Разпореждане № 3421 от 04.07.2024 · Геновева Илиева
- Определение № 3491 от 19.08.2024 · Геновева Илиева
- Определение № 4092 от 24.09.2024 · Геновева Илиева
- Разпореждане № 5676 от 28.10.2024 · Геновева Илиева
- Протокол № 1540 от 30.10.2024 · Геновева Илиева
- Определение № 4764 от 31.10.2024 · Геновева Илиева
- Определение № 4895 от 07.11.2024 · Геновева Илиева
- Определение № 5257 от 29.11.2024 · Геновева Илиева
- Разпореждане № 162 от 10.01.2025 · Михаил Михайлов
- Разпореждане № 183 от 13.01.2025 · Михаил Михайлов
- Разпореждане № 1066 от 25.02.2025 · Антония Якимова
- Разпореждане № 1254 от 06.03.2025 · Антония Якимова
- Протокол № 457 от 24.03.2025 · Ралица Каменова Райкова
- Разпореждане № 1726 от 27.03.2025 · Ралица Каменова Райкова
- Протокол № 766 от 21.05.2025 · Ралица Каменова
- Определение № 2426 от 27.05.2025 · Ралица Каменова
- Разпореждане № 3420 от 16.06.2025 · Ралица Каменова
- Определение № 2835 от 18.06.2025 · Ралица Каменова
- Определение № 2899 от 20.06.2025 · Ралица Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117 · Закон за енергетиката
- чл.64 · Закон за енергетиката
- чл.64, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.64, ал.9 · Закон за енергетиката
- §1, т.23 · Закон за енергетиката
- §1ь, т.24 · Закон за енергетиката
- §26, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1159 гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100101063 по описа за 2024 година
Производството е заведено от К. Ф. Д., ЕГН **********, гр. В., ул. „К.“ №*, със съдебен адрес – гр. В., ул. „С.“ №*, вх. „*“, ап.**, със съдебен адрес – гр. А., обл. В., ул. „М.
П.“ №** против „Е.С.“ АД, ЕИК ******, гр. В., бул. „В. В.“ №***, В. т., к. „*“ по обективно съединени искове с правно основание чл.59, във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на това, с което ищеца е обеднял, а ответника се е обогатил, вследствие ползването на 1/2 идеална част от правото на собственост върху енергийно съоръжение: оборудване за трафопост с диспечерски № ***, находящ се в гр. В., бул."П." № **, УПИ № **, кв. ** и на кабелна линия средно напрежение, представляващо елемент от електроразпределителната мрежа, което е разположено в помещение в сграда в режим на ЕС за периода от 01.06.2019 г. до 01.06.2024 г. – сумата от 33 728.16 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 03.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 3 819, 93 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от шесто число на месеца, следващ ползването до 01.06.2024 г. В ИМ е посочено, че ищеца е съсобственик на електрически съоръжения – Трафопост с диспечерски №***, намиращ се в гр. В., бул. „П.“ №** и кабелна линия средно напрежение към трафопоста. Съсобствеността е между ищеца и третото в производството лице П.Т.Д., ЕГН ********** при равни квоти – по ½ (една втора). Съоръженията са платени по равно от двамата съсобственици и са в експлоатация от 12.08.2008 г., след издаване на Разрешение за ползване №ДК-07-275 от 12.08.2008 г. Съоръженията им от въвеждането им в експлоатация и до момента се ползвали от ответника, който чрез тях разпределял електроенергия към живущите на адрес гр. В., бул.
„П.“ №**, а също и други абонати в съседство. Твърди, че ответника не плащал за ползването на съоръженията. Твърди, че съсобствениците канили ответника да заплаща цена за предоставения достъп на основание на Методиката за определяне на цените за 1 предоставен достъп на ДКЕВР. Искането било заведено на 21.02.2020 г. На това искане ответника отговорил с писмо от 10.03.2020 г. без да даде директен отговор, но продължил да ползва съоръженията без да плаща. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца горните суми като главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сумите за главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното присъждане на сумите.
На основание чл.131 от ГПК ответника в производството – „Е.С.“ АД, ЕИК ******, гр. В. е подала отговор на ИМ в дадения срок. В отговора се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението, че ползва процесните съоръжения.
Твърди, че ищеца не конкретизира в какво се изразява ползването на съоръженията от ответника. Оспорва твърдението, че дружеството се е обогатило с посочената в ИМ сума от 33 728.16 лв. В условия на евентуалност твърди, че ползването на процесните енергийни обекти е извършвано със знание, съгласие и без протИ.поставяне от страна на ищеца, при ясно разбиране, че страните са в облигационна връзка. Намира, че въпреки твърденията на ищеца не се установява обедняването му – т.е. ищецът да е правил разходи, които да са намалили имуществото му. Сочи и че ищецът не може да получава доходи от подобен вид обекти, тъй като предвид нормата на §1, т.23 от Закона за енергетиката (ЗЕ) става въпрос за енергийни обекти, които пък от своя страна могат да се притежават от енергийни предприятия, които подлежат на лицензиране по смисъла на §1ь, т.24 от ЗЕ. Освен това сочи, че между страните съществува облигационна връзка – договор за присъединяване №ПП-463/09.05.03-ДАМВ07-0028/10.04.2007 г. за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, в чиито чл.1 е уговорено, че се извършва присъединяване на жилищната сграда, напираща се на административен адрес – гр. В., бул.
„П.“ №** – 8 м.р., кв.**, УПИ **-***. Сочи, че нормата на чл.14 от Договора е поставила в тежест на ответното дружество да съгласува в съответствие с нормативната уредба работните проекти за изграждане на процесния трафопост и присъединяването му електроразпределителната мрежа. В чл.22 от договора пък е било предвидено, че ответника има право да придобия собствеността върху изградените от потребителя присъединителни съоръжения. Сочи, че на основание чл.29 от договора на основание чл.20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ потребителят се задължава да прехвърли в собственост на „Е.ОН Б.М.“ АД изградените присъединителни съоръжения по чл.2 и техните сервитути на база на взаимно признати разходи след приемането им с разрешението за ползване. Според чл.32 от Договора ищецът се е задължил да полагане под напрежение на изградените присъединителни съоръжения, както и да предаде владението на съоръженията и да представи на ответника необходимите документи да прехвърлянето на собствеността им. Потребителят е имал задължение и да учреди сервитутни права в полза на ответника за присъединяването на съоръженията. В чл.45 от договора е посочено, че направените от потребителя разходи за изграждане и приемане на присъединителните съоръжения след постигане на взаимно споразумение за стойността на изградените съоръжения. В тази връзка – с оглед установеното от договора твърди, че ищецът не е изпълнил своите задължения, тъй като и към настоящия момент не бил прехвърлил в собственост на ответника процесните съоръжения, само е предал владението им. Твърди, че ответника предприемал многократни 2 опити в тази насока, но ищецът не одобрявал заключенията за пазарната стойност на съоръженията по ангажираните експертни оценки. Сочи, че през 2019 г. била изготвена оценка за пазарната стойност на оборудване на вграден трафопост „***“ и кабелна линия Ср.Н между ТП „***“ и ТП „***“ на обща стойност от 40340 лв. Сочи, че оценката била изпратена на ищеца, заедно с приемо-предавателен протокол и допълнително споразумение №1, в което била посочена сумата дължима от клиента като цена за присъединяване в размер на 17156 лв., като в споразумението било посочено, че след прихващане на насрещните вземания на страните дължимия остатък бил 23 184 лв. Посочено е, че ищецът не бил доволен от оценката и поискал такава от КЕВР, като по настоящем същата била обжалвана пред АССГ и към момента процедурата не била приключила с влязъл в сила съдебен акт.
Твърди, че независимо, че съоръженията били собствени на ищеца, то дружеството ги е поставило под напрежение, създало е индивидуални партиди за отделните обекти ЕС, монтирало индивидуални електромери, присъединило съоръженията към съществуващата електроразпределителна мрежа и поело ангажимента за тяхната поддръжка и обслужване, каквато осигурявало и понастоящем. Намира, че гореизложеното установява поставянето на ищеца в забава по отношение на договорните му задължения по подписания от страните договор. Предвид това ищецът цели придобиване на имуществена облага вследствие на собственото си неправомерно поведение. Твърди, че правото на енергийните предприятия да ползват новоизградени енергийни обекти е уредено в §26, ал.1 и чл.64 от ЗЕ като сервитути, които са ограничения на собствеността за удовлетворяване на обществени нужди.
Сервитутните права по чл.64, ал.2 от ЗЕ възникват извън волята на страните – по силата на закона и в това отношение намира, че е без правно значение чия е собствеността върху обектите, тъй като сервитутното право дава възможност на носителя му да извършва дейности в него, да преминава през служащия имот, както и да извършва действия свързани с изграждането и експлоатацията на енергийните обекти. Намира, че тази уредба, както и нормата на чл.64, ал.9 от ЗЕ дава право за безвъзмездно ползване на имота, а лицензионния режим на дейността за разпределение на електрическа енергия изключва възможността да бъде упражнявана от лице, различно от електроразпределителното предприятие.
Ответника оспорва и размера на иска, като сочи, че няма обосновка защо се претендира като обезщетение по реда н чл.59 от ЗЗД точно сумата от 33 728.16 лв. Оспорва и данните по представения от ищеца доклад за оценка относно стойността на процесните съоръжения, като го намира за необективен и двойно по-висок от друга оценителска експертиза от 09.04.2019 г. относно същите съоръжения. Твърди, че процесните обекти трафопост с диспечерско наименование „***“ и кабелна линия СрН към трафопоста като енергийни обекти не могат да имат определена наемна цена, тъй като не могат да бъдат отдавани самостоятелно под наем предвид специалния им режим и предназначение. Намира, че ответника не ангажира доказателства нито за своето обедняване, нито за обогатяването на ответника. Твърди, че не са представени доказателства и за обслужване на енергийния обект и оспорва твърдението, че такива са извършени от ищеца.
Ответника оспорва размерът и на претендираната мораторна лихва, като твърди, 3 че такава не се дължи от една страна, тъй като не се дължи и главница, а от друга страна, че такава не се дължи тъй като не е отправяне покана до длъжника съобразно ТР №5/2019 г., постановено по ТД №5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите предявени в производството като неоснователни и недоказани. Моли ищеца да бъде осъден да заплати и направените в производството от ответника деловодни разноски. Прави и възражение за прекомерност на претендираните от страна на ищеца разходи за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание проведено на 25.10.2024 г. (л.141 по делото) съдът е допуснал изменение на петитума на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД от размер 33 728.16 лв. на размер 39 172.97 лв.
Исковата молба е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В последното съдебно заседание представител на ищеца заема становище за основателност на предявения иск. Намира главният иск за основателен до размер от 30 436.42 лв, а допълнителният иск до размер от 7488.89 лв., като се вземе предвид т.нар. „вариант 1“ (от заключението), като моли исковете да бъдат уважени до тази размери. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Моли освен това да бъде оставено без уважение направеното от представителя на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представител на ответника сочи, че поддържа подаденият отговор на исковата молба. Моли да бъдат отхвърлени обективно съединените искове. Твърди, че страните имат сключен договор по отношение на процесните обекти – Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 10.04.2007 г. и съобразно текста на чл.29 от този договор потребителят – ищеца в производството е следвал да прехвърли собствеността върху електропреносните съоръжения на ответника, което не било сторено. Тъй като тази собственост не е прехвърлена ищеца не е изпълнил едно свое договорно задължение и няма основание да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване.
Страните депозират и писмени бележки, съобразно представената от съда възможност, в които развиват подробно своите аргументи.
От фактическа страна съдът констатира следното:
Съдът в съдебно заседание на 25.10.2025 г. (л.137) е приел за безспорно между страните, установено и ненуждаещо се от доказване по делото, че процесното енергийно съоръжение - оборудване за трафопост с диспечерски № ***, находящ се в гр. В., бул. "П." № **, УПИ № **, кв. ** и на кабелна линия средно напрежение, представляващо елемент от електроразпределителната мрежа е изградено от ищеца; ответникът е присъединил и двете съоръжения – трафопоста и кабелната линия към съществуващата електроразпределителна мрежа СрН; осигурил е електроенергия на свои потребители, както и че ответникът е ползвал енергийното съоръжение в процесния период.
В производството са приети и няколко експертни заключения, които са имали за цел 4 да установят съществени за спорното право обстоятелства.
Разпечатката съдържа 24 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5564867c-bd3d-4909-a054-65c6cf59b765