Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 138782 от 05.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45086/2025
Вид
Разпореждане № 138782
Подписан
05.09.2025
В сила
05.09.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138782 гр. София, 05.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145086 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 20831/25.07.2025 г. по описа на РС – Пазарджик и с клеймо от 24.07.2025 г., от *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя П. И. Н. срещу К. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 3569,70 (три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и седемдесет евроцента) евро или левова равностойност, изчислена по фиксирания курс на БНБ в размер на 6981,73 (шест хиляди деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща комисионно възнаграждение в размер на 3% (три процента) без ДДС съгласно Споразумение за посредничество от 12.03.2025 г., заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба (24.07.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2. чл.92 ЗЗД за сумата от 2379.80 (две хиляди триста седемдесет и девет евро и осемдесет евроцента) евро или левова равностойност, изчислена по фиксирания курс на БНБ в размер на 4 654,48 (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляващо неустойка в размер на 2% от продажната цена на имота според Приложение 1 към Споразумение за посредничество от 12.03.2025 г

3. АЛТЕРНАТИВНИ ИСКОВЕ чл.92 ЗЗД за сумата от 7139.40 (седем хиляди сто тридесет и девет евро и четиридесет евроцента) евро или левова равностойност, изчислена по 1 фиксирания курс на БНБ в размер на 13963.45 (тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща неустойка в размер на 6% от продажната цена на имота според Приложение 1 за умишлено нарушаване на Споразумението за посредничество от страна на К. Ч..

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили договор, съгласно който ответникът възлага, а ищецът предоставя и предлага имоти на ответника срещу договорено възнаграждение. Твърди се, че е предложил на ответника имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с площ по документ за собственост 29,890 кв. метра, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор ****** съгласно КККР на град София, находящ се в **********.

Твърди, че срещу така възложената работа било уговорено възнаграждение, което се дължи в деня на подписване на предварителен договор за покупко-продажба.

Твърди, че такъв договор е изпълнен на 24.03.2025 г., но ответникът не си е заплатил задължението за главница.

Твърди, че в договора страните са се договорили неустойка, която се дължи при забава на длъжника, която е в размер на а 1 % /един процент/ на ден от дължимата сума. Ако забавата продължи повече от 1 /един/ месец, Агенцията има право да получи неустойка за неизпълнение в размер на 4 % /четири процента/ от продажната цена на съответния имот.

Твърди, че ответникът е развали договора с имейл от 16.05.2025 г., като го оспорва като основателно, тъй като ищецът не е могъл да се снабди с удостоверение за тежести, поради което се е удължил срока за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт. Твърди, че няма прекратяване, тъй като забавянето се дължи на обективни причини, а не на ищеца.

Твърди, че ответникът е сключил окончателен договор за покупкопродажба на имота, като не е изпълнил задължението си.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК не посочва банкова сметка, на която да се изплати сумата.

Представя и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Споразумение за посредничество от 12.03.2025 г., заедно с Приложение 1; 2.Предварителен договор; 3.Удостоверение за тежести, издадено от Агенцията по вписванията на 14.05.2025 г. 4.Покана за доброволно изпълнение; 5.Изявление за разваляне на договора, заедно с пълномощно на адвокат;

6.Справка от Имотен регистър; 7.Нотариален акт за покупко - продажба № 173, том 114, № от вх. регистър 47949/11.06.2025 г. по описа на Служба вписване – Имотен регистър София;8 Имейл комуникация – 4 стр;9.Договор за правна помощ и пълномощно адвокат СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по 2 делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. С. А., със съдебен адрес: ********, с надлежно учредена представителна власт, която важи за всички инстанции (л.19-20 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

За всеки един иск се определя такса по чл.1 ТДТССГПК. Държавната такса за исковете са както следва:

№ Вид иск

Материален интерес

Държавна такса в лева

1 чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. 79, 3569.70 евро ал.1, пр.1 ЗЗД

6981.73 лева или 279.27

2 чл.92 ЗЗД

2379.80 евро

4654.48 лева или 186.18

3 чл.92 ЗЗД

7139.40 евро

13963.45 лева или 558.54

Общо

1023.99 лева

По делото липсва документ за внесена държавна такса в размер на 1023.99 лева.

Липсва преписи по чл.128, т.3 ГПК.

По редовността на ИМ и ОИМ

3

Съдът приема, че на този етап исковата молба е нередовна.

Не е посочена банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

Алтернативно обективно съединяване на исковете е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове.

Допустимо е алтернативното обективно съединяване на искове, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право. В този смисъл е Решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на ВКС.

Следователно за съда не е ясно кое е основанието на което предявява алтернативния иск – кое е притезанието на неустойката. Дали този иск е предявен по отношение на другите два иска алтернативно общо за двата или само алтернативно за единия и кой от двата.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

4

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, искова молба с вх. 20831/25.07.2025 г. по описа на РС - Пазарджик, като нередовна, на основание чл.129, ал.4 вр. чл.127, ал.1, т.4-5, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като: