Определение № 11411 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11411 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145086 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 40169/09.02.2026 г., неправилно наименувана като Частна жалба, от „Е*“ ООД, ЕИК *, с която се иска да се измени Определение от о.с.з., обективирано в Протокол № 1369/03.02.2026 г. по гр. д.

№ 45086/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

Твърдят, че съдът неправилно е присъдил разноските. Твърди, че възнаграждението е прекомерно. Твърди, че разноските за адвокат не са присъдени. Твърди, че в договора за правна помощ не е отбелязано по какъв начин е заплащането. Твърди, че действията на адвоката се свеждат само до подаване на ОИМ, но не и явяване в о.с.з.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че представеният договор за правна помощ обективира разписка по смисъла на чл. 109 ЗЗД, която удостоверява, че възнаграждението е платено изцяло в брой при подписването на договора. Излага довод, че липсва правна уредба, която да налага начинът на плащане да е посочен в списъка за разноски, нито пък е налице изискване договор да бъде представен преди списъка с разноски.

Счита, че присъденото възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и положения от адвоката труд. Поддържа, че поради процесуалното поведение на ищеца, който предприел недопустимо 1 изменение на иска, ответникът е извършил разноски, които следва да бъдат заплатени от насрещната страна, с оглед частичното прекратяване на производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай ищецът иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна, а не изменение на акта в частта за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Актът е съобщен на страната на 02.02.2026 г. ( л. 72-74 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 09.02.2026 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 09.02.2026 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Съдът е приел, че по делото следва да се присъдят разноски в полза на 2 ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 843.63 евро. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.02.2026 г. (л.71 от делото), в т. 2 от същия страните са уговорили общ размер на дължимото по договора адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1650 лева/843.63 евро, като е предвидено същото да бъде заплатено изцяло и в брой в деня на сключване на този договор, както и е направено отбелязване, че последният служи като разписка.

Договорът за правна защита и съдействие от 02.02.2026 г. служи за разписка за платеното възнаграждение, като това е посочено изрично в същия, с оглед на което не е необходимо представянето на други документи, удостоверяващи извършеното плащане, с оглед на което е неоснователен доводът на ищеца, че не са представени доказателства за реално заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника.

На следващо място, в определение № 1369/03.02.2026 г. съдът е изложил мотиви по релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на адвокатско възнаграждение, като е приел същия за съответен на фактическата и правна сложност на делото, както и е съобразил материалния интерес на делото.

Не основателно възражението на ищеца за приложението на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ. Неоснователно е искането на ищеца да се присъжда възнаграждение, съгласно НМРАВ. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., националният съд не следва да прилага разпоредбите на НМРАВ. При това положение искането на ищците да се определи възнаграждение съгласно НМРАВ е неоснователно. Присъденото възнаграждение е съгласно чл.101 ДФЕС и пазара на адвокатите.

Неоснователно е искането на ищците да не се присъждат разноски.

Ответниците са извършили съответните процесуални действия, представлявани са от адвокат, поради което на основание чл.78, ал.3-4 ГПК следва да им се присъдят разноски. Ответниците не отговарят за процесуалното опущение на ищците за нередовния иск.

Видно от л. 71 от делото, договорът служи за разписка за заплатената сума. Не е основателно възражението на ищците, че не е уговорено по какъв начин става заплащането и че няма доказателства за реалното извършване на тези разходи.

3

Не основателно възражението на ищеца за приложението на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, че действието на ответника е само подаване на ОИМ. Същият се е явил в о.с.з., взел е становище по редовността на ИМ и допустимостта на исканията на ищеца. Извършил е процесуално представителство. Същият заяви, че води свидетели за о.с.з. Това, че действията на ищеца са нередовни и недопустими, не може да се вмени в отговорност на ответника за по-малко възнаграждение. Освен това следва да се отчете, че не е недопустимо съдът да променя договорите между страните, в случая договора за правна защита и съдействие, тъй като това са частни отношения. При сключването на договора страните са се договорили за пълно представителство по делото, още при подаване на ОИМ. Ответникът няма как да знае какво е поведението на ищеца, след това – дали ще оттегли иска си, дали ще го измени към недопустим, дали ще се откаже. Следователно ищецът не може да се позовава на свои действия, за да иска намаляване на възнаграждението на противната страна. Разпоредбата, която цитира ищецът, се тълкува в смисъл, че допуска съдът да намали възнаграждението на противната страна с оглед извършените от него процесуални действия, които не са извършени, но са договорени, но по вина на противната страна, т.е. доверителят или довереника. Не е основателно на тази разпоредба да се позовава ищецът, който със своето поведение променя хода на процеса и на това основание намалява фактическите и правни действия на адвоката на противната страна. Това е така, защото това е поведение на ищеца, а не на противната страна и не може да му се вмени във вина или да има последствия, защото е извършил по-малко работа от договореното, но което извършване не зависи от неговото поведение, а изцяло от насрещната страна, чието поведение е довело до прекратяване на делото.

Правилно и в съответствие със закона съдът е приел, че с оглед материалния интерес по делото, който е 7139.40 евро, на свободния пазар на адвокати по смисъла на чл. 101 ДСЕС претендирания размер на възнаграждението на адвокатски труд съответства на материалния интерес по делото. Настоящият състав е счел, че в процесния случай следва да се отчете и квалификацията на процесуалния представител на ответника, съгласно приетото от НС и указанията на ВАдвС, а именно, че процесуалният представител на ответника има ОКС и ОНС - доктор. Прилагайки чл. 101 ДФЕСС и евентуалното приложение НМРАВ за този материален интерес, свободния пазар на адвокатски труд, съдът е определил възнаграждение около 4

847.06 евро, което е посочил, че е съответно на извършените от адвоката на ответника процесуални действия до прекратяване на производството.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 40169/09.02.2026 г., неправилно наименувана като Частна жалба, от „Е*“ ООД, ЕИК *, с която се и с к а да се измени Определение от о.с.з., обективирано в Протокол № 1369/03.02.2026 г. по гр. д. № 45086/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5