Определение № 48899 от 26.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48899 гр. София, 26.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145086 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 20831/25.07.2025 г., уточнена с молба с вх. № 312225/25.09.2025 г., по описа на РС – Пазарджик и с клеймо от 24.07.2025 г., от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1700, район С*, представлявано от управителя П* срещу К. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „П*, с което е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.92 ЗЗД за сумата от 7139.40 (седем хиляди сто тридесет и девет евро и четиридесет евроцента) евро или левова равностойност, изчислена по фиксирания курс на БНБ в размер на 13963.45 (тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща неустойка в размер на 6% от продажната цена на имота според Приложение 1 за умишлено нарушаване на Споразумението за посредничество от страна на К. Ч..

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили договор, съгласно който ответникът възлага, а ищецът предоставя и предлага имоти на ответника срещу договорено възнаграждение. Твърди се, че е предложил на ответника имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с площ по документ за собственост 29,890 кв. метра, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор * съгласно КККР на град София, находящ се в град София, ул. „Св. К*.

Твърди, че срещу така възложената работа било уговорено възнаграждение, което се дължи в деня на подписване на предварителен договор за покупко-продажба.

Твърди, че такъв договор е изпълнен на 24.03.2025 г., но ответникът не си е заплатил задължението за главница.

1

Твърди, че в договора страните са се договорили неустойка, която се дължи при забава на длъжника, която е в размер на 1 % /един процент/ на ден от дължимата сума. Ако забавата продължи повече от 1 /един/ месец, Агенцията има право да получи неустойка за неизпълнение в размер на 4 % /четири процента/ от продажната цена на съответния имот.

Твърди, че ответникът е развали договора с имейл от 16.05.2025 г., като го оспорва като основателно, тъй като ищецът не е могъл да се снабди с удостоверение за тежести, поради което се е удължил срока за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт. Твърди, че няма прекратяване, тъй като забавянето се дължи на обективни причини, а не на ищеца.

Твърди, че ответникът е сключил окончателен договор за покупкопродажба на имота, като не е изпълнил задължението си.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК не посочва банкова сметка, на която да се изплати сумата.

Представя и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Споразумение за посредничество от 12.03.2025 г., заедно с Приложение 1; 2.Предварителен договор; 3.Удостоверение за тежести, издадено от Агенцията по вписванията на 14.05.2025 г. 4.Покана за доброволно изпълнение; 5.Изявление за разваляне на договора, заедно с пълномощно на адвокат;

6.Справка от Имотен регистър; 7.Нотариален акт за покупко - продажба № 173, том 114, № от вх. регистър 47949/11.06.2025 г. по описа на Служба вписване – Имотен регистър София;8 Имейл комуникация – 4 стр;9.Договор за правна помощ и пълномощно адвокат В срока по чл.131 ГПК, ответникът подова отговор. Счита иска за неоснователен по основание и размер. Ищецът няма интерес да иска заплащане на неустойка при положение, че сделката е изпълнена, т.е. следва да търси плащане на главницата – комисионна, която е дължима към датата на сключване на предварителния договор. Прави възражение, че клаузата за неустойка е нищожна – противоречие със закона – неравноправна клауза по чл.143, т.5,12 и18 ЗЗПотр. с оглед размера и срока, за който се дължи. Същата противоречи на добрите нрави, тъй като представлява средство за обогатяване и несправедливо засяга на интересите на длъжника, тъй като представлява два пъти възнаграждението по договора. Счита, ме така неустойката излиза извън присъщата й функция. Счита, че неустойката е прекомерна с оглед принципа за справедливост.

Твърди, че е заплатила възнаграждението по договора по личната банкова сметка на брокера, който е бил представил на ищцовото дружество, което е уведомил ответника след изпълнение на договора – заплащане на възнаграждението. Твърди, че представителят на ищеца е довел да забавяне на процеса по сключване на договора, поради което е прекратил договора, защото ищецът не е изпълнил задължението за снабдяване със всички документи за кредита и за продажбата. Твърди, че е плащал на лице, което е било представител, без до него да е стигнало оттегляне на представителните 2 функции. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си в срок, с грижата на добрия търговец. Позовава се на Определение № 736/26.11.2010 г. по т. д.

№ 373/2010 на ВКС за посредническата дейност, която не е свързана само с намиране на подходящи имоти, но и последващи действия.

Представя и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: Извлечение от договор за банков ипотечен кредит; Референция за платена такса за снабдяване с УВТ от Р* № 25050000001771.

Моли до бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. С. А., със съдебен адрес: София 1000, ул.

„П*, ел.: /02/ *, с надлежно учредена представителна власт, която важи за всички инстанции (л.19-20 от делото).

Ответникът се представлява от адв. Н. П. със съдебен адрес: гр. София, ул. „* I“ № *, която представителна власт важи само за СРС (л. към ОИМ) По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

За всеки един иск се определя такса по чл.1 ТДТССГПК. Държавната такса за исковете са както следва:

№ Вид иск

3

Материален интерес

Държавна такса в лева чл.92 ЗЗД 7139.40 евро или 13963.45 лева 558.54

Общо

1023.99 лева

3

По делото е налице документ за внесена държавна такса в размер на 558.54 лева (л.13 от делото), както и за такса за преписи от ИМ.

По редовността на ИМ и ОИМ

Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е намерил и предложил на ответника конкретния имот и неговата цена, както и е изпълнил всички задължение по договора за брокерство, включително и снабдяване на документи в срок, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че е заплатил дължимото възнаграждение по договора, забава на ищеца за снабдяване с необходимите документи, че уведомлението, че А* не е представител на ищеца, е пристигнало след изпълнението на договора, лошо изпълнение на договора, липсата на грижата на добрия търговец, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По свидетелите

Искането на ответника е основателно. Следва да се определи краен срок по чл.158 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

4

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното и събиране на доказателства, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за 02.02.2026 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните да се призоват чрез техните процесуални представители, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: