Решение № 169 от 08.05.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 204/2026
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 535 от 26.03.2026 · МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
- Разпореждане № 859 от 14.05.2026 · МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
- Определение № 638 от 15.06.2026 · КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Перник, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500204 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Решение № 999/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1313/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между С. Б. Т. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и банката е осъдена да заплати на ищцата сумата 1501,83 лв., платена без основание по недействителния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно. На първо място възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че съдът неправилно е приел, че застрахователната премия следва да бъде включена като разход при изчисляването на ГПР. Поддържа, че сключването на застраховка не е било задължително условие за получаване на кредита, а кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Твърди, че договорът съдържа всички необходими реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него са посочени ГПР – 64,26 %, обща дължима сума – 6833,47 лв., както и допусканията, при които ГПР е изчислен.
1
На следващо място въззивникът излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на банката относно характера на застрахователната премия.
Поддържа, че същата представлява цена на отделна застрахователна услуга, предоставена по самостоятелно правоотношение между застрахователя и кредитополучателя. Сочи, че при прекратяване на застрахователното правоотношение неизползваната част от премията подлежи на връщане на кредитополучателя, както и че отказът от застраховката не води до промяна в условията по договора за кредит.
В жалбата са наведени и доводи за неправилност на извода на районния съд, че реалният размер на ГПР е различен от този, посочен в договора. Въззивникът признава, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисляването на ГПР, но заявява, че същата не следва да бъде включвана поради изложените съображения.
Моли решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата С. Б. Т. оспорва въззивната жалба и изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че при сключване на процесния договор за потребителски кредит не е спазена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага, че застрахователната премия представлява разход, свързан с договора за кредит, тъй като е уговорена към момента на сключването му, включена е в общия размер на кредита и в погасителните вноски, поради което следва да бъде отчетена при формиране на ГПР.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, страните, чрез нарочни писмени молби, поддържат становищата си.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението е валидно – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по предявените искове, с които е бил сезиран. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, по въпросите за правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от изложеното във въззивната жалба.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Перник е сезиран с иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
2
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от ***, а при условията на евентуалност – с искове за прогласяване недействителност на отделни договорни клаузи. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 1501,83 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд възприема същата при условията на чл. 272 ГПК, доколкото липсват конкретни оплаквания срещу установените от първоинстанционния съд факти.
Не е спорно по делото, че на 03.06.2024 г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на въззиваемата С. Б. Т. е предоставена сума в размер на 4000,00 лв. В договора е посочено, че общият размер на кредита е 4705,42 лв., като част от тази сума – 705,42 лв., представлява застрахователна премия. Според чл. 9, т. 1 от договора лихвеният процент е 51,14 %, а според чл. 10 годишният процент на разходите е 64,26 %, като общата сума, дължима от потребителя, е 6833,47 лв. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 379,64 лв., с изключение на последната, която е в размер на 379,59 лв.
Не е спорно още, че при формиране на посочения в договора ГПР застрахователната премия не е включена като разход. Установено е и че въззиваемата е заплатила по договора общо сумата 5501,83 лв., при чиста стойност на кредита 4000,00 лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Предмет на спора пред настоящата инстанция е действителността на процесния договор за потребителски кредит и евентуалното му противоречие с нормите на чл. 10 и сл. ЗПК, като основният спорен въпрос е дали застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите по кредита.
Безспорно въззивникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКИ, поради което може да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Въззиваемата е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно страните имат качество съответно на кредитор и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните изисквания, предвидени в ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 1 – т. 27 ЗПК е уредено задължителното съдържание на договора за потребителски кредит. Чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите 3 предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общи разходи по кредита за потребителя са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР, следва да позволява на потребителя да установи кои разходи са включени при неговото изчисляване. В процесния договор е отразено процентното изражение на ГПР, но застрахователната премия, макар и предварително уговорена и включена в общия размер на кредита, не е отчетена при изчисляването му.
Неоснователни са доводите на въззивника, че тази премия не следва да се включва в ГПР поради обстоятелството, че в договора е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. В случая преценката не може да се основава единствено на формалното текстово обозначаване на услугата като незадължителна. От значение са конкретните договорни уговорки и икономическата връзка между кредита и допълнителната услуга.
На първо място, самото формално отбелязване в договора, че потребителят „не е длъжен“ да сключва застраховка, не е решаващо. Преценката дали застраховката е действително доброволна следва да се извърши въз основа на съвкупността от договорните клаузи, начина на структуриране на кредита, включването на премията в погасителния план, начисляването на лихва върху нея и обстоятелството дали потребителят е имал реална възможност да получи кредита при същите условия без тази допълнителна услуга. На второ място, дори когато застраховката е обозначена като доброволна, тя не може да бъде включвана в главницата така, че върху нея да се начислява възнаградителна лихва, ако съответната сума не е реално предоставена на потребителя, а е предназначена за покриване на разход, свързан с кредита. На трето място, когато премията е предварително инкорпорирана в общия размер на кредита и в погасителния план, това обективно поставя потребителя в положение, при което заплащането се явява част от механизма на получаване и обслужване на кредита. В този смисъл, независимо от използваната договорна терминология, е налице обоснована вероятност клаузата да води до прикрито оскъпяване на кредита.
Следва и да се отбележи, че тези изводи се подкрепят и от актуалната практика на ВКС – Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г., І т.о., в което се приема, че когато в договор за потребителски кредит е уговорено част от отпуснатата сума да се усвоява като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, този разход следва да се третира като общ разход по кредита и да 4 бъде включен при формирането на ГПР, винаги когато сключването на застраховката е условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия. Извежда се и значението на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, като се подчертава, че застрахователните премии са част от общия разход по кредита при наличие на връзка между допълнителната услуга и условията на кредита. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото спорната застраховка е инкорпорирана в договорната конструкция, а премията е включена в погасителния механизъм. Защитата на потребителя изисква прозрачност относно всички разходи, които той поема във връзка с кредита, включително тези, които формално са финансирани от кредитора.
Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c6b4b8f-5e74-4e97-a994-aa8610867b85