Разпореждане № 535 от 26.03.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 204/2026
- Вид
- Разпореждане № 535
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 535 гр. Перник, 26.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500204 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 999/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1313/2025 г., Районен съд - Перник е признал за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит № 7053603611 от 03.06.2024 г. сключен между С. Б. Т., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: гр.
София, п.к. 1421, ***
С решението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК съдът е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на С. Б. Т. сумата от 1501,83 лв., платена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 7053603611 от 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 31.03.2025 г. до изплащането.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. К. З., като се обжалва решението в частта, в която е уважен главният иск и процесният договор е обявен за недействителен. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че процесния договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага още, че в депозирания от страна на дружеството отговор на исковата молба, подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, както и, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Допълва, че решаващият съд изобщо не е подложил на обсъждане изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия. На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като сключването на застрахователен договор не е условие за получаване на кредита. С въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно районният съд е достигнал 1 до извода, че реалния размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на постановеното от Районен съд – Перник решение, се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и претендира такова в размер на 360 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна С. Т., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на първоинстанционният акт, като се сочи относима съдебна практика.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и в отговора по същата не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и в отговора по същата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 23.04.2026г. от 11.20 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че 2 ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3