Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17290 от 08.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4675/2026
Вид
Решение № 17290
Подписан
08.09.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б", изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17290 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110104675 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 73728/09.03.2026 г., както и в открито заседание на 09.07.2026 г./ на М. К. А. и Ц. Т. А. срещу „**********“ АД, с която са предявени искове за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът М. К. А. не му дължи 1/4 и ищцата Ц. Т. А. не му дължи 3/4 от следните задължения за имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № **********, а именно: 771.49 евро /евровата равностойност на 1 508.91 лв./ – главница по закрита съдебна договорна сметка № 2800052575, начислена с Фактура № 143420851/26.08.2025 г.; 207.56 евро /евровата равностойност на 405.95 лв./ – мораторна лихва, начислена с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. Претендират се разноските по делото.

Ищците признават, че са абонати на ответното дружество за процесния водоснабден имот. Сочат, че ответникът претендира от тях процесните суми, които отразява като дължими в счетоводството си и за които им изпраща писма, съобщения и фактури. Заявяват, че претендираната понастоящем като главница сума в размер на 1 508.91 лв. им е начислена като текущо задължение с Фактура № 143420851/26.08.2025 г., но в действителност не се касае за текущо задължение, защото всички техни задължения за периода от 23.12.2022 г. нататък са платени. Излагат, че всъщност става въпрос за стари задължения, за които е била открита съдебна договорна сметка № 2800052575, които са формирани като сбор от главница в размер на 1 227.89 лв. по фактури за периода от 05.11.2018 г. до 22.12.2022 г. и мораторна лихва в размер на 281.02 лв. и за които е било образувано ч. гр. д. № 26610/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение за посочените суми, но с разпореждане от 03.11.2023 г. заповедта е обезсилена. Твърдят, че през м. 08.2025 г. ответникът закрил съдебна договорна сметка № 2800052575 и добавил старите задължения по нея като текущо главно задължение с Фактура № 143420851/26.08.2025 г., върху което с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. начислил и оспорваната в настоящото производство мораторна лихва. Посочват, че на 06.11.2025 г. са направили извънсъдебно позоваване пред ответника на изтекла погасителна давност за процесните задължения, но в своя отговор ответникът не признал погасяването им по давност, вместо което посочил, че продължава да претендира вземанията, защото давността не се прилага служебно, с което в крайна сметка е дал повод за завеждане на настоящите искове. Релевират възражение за изтекла 3-годишна 1 погасителна давност за вземанията на ответника, като считат, че по отношение на вземането за мораторна лихва приложение намира разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищците са титуляри на партидата за имота, както и че за него са предоставяни В и К услуги. Заявява, че с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. е начислил на ищците следните задължения: главница в размер на 1 508.91 лв., за която признава, че включва пренесено задължение по партидата; текущо начисление за потребление; мораторна лихва. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност за вземанията. В тази връзка сочи, че дори и част от сумите по фактурата да са за по-ранни периоди, по отношение на тях са предприемани действия за събирането им, включително чрез заповедното производство, поради което давността е била прекъсната, като счита, че последващото развитие на заповедното производство е ирелевантно. Излага, че процесната фактура обхваща и вземания, за които давността не е изтекла. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки ищец не дължи на ответника съответна част от цената на предоставените В и К услуги за имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № **********, начислена с Фактура № 143420851/26.08.2025 г., и от мораторната лихва върху нея, начислена с Фактура № 144192249/26.09.2025 г.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право, и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.

В случая с Определение № 16566/30.04.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е завел срещу ищците ч. гр. д. № 26610/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, във връзка с което е открил съдебна договорна сметка № 2800052575, като по заповедното дело е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в общ размер на 1 508.91 лв., която е обезсилена с влязло в законна сила разпореждане, след което съдебна договорна сметка № 2800052575 е закрита и сумата от 1 508.91 лв. е начислена на ищците като текущо задължение. От справката на л. 20 – 21 е видно, че начисляването на сумата от 1 508.91 лв. по текущата договорна сметка за имота е извършено с Фактура № 143420851/26.08.2025 г., а с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. /л.

35/ за имота са начислени текущо задължение, старо салдо в размер на 1 508.91 лв. и лихва върху него в размер на 405.95 лв. за периода от 06.12.2022 г. до 31.08.2025 г. Всичко изложено сочи на извод, че ответникът претендира от ищците плащане на процесните задължения, поради което за тях е налице правен интерес да искат установяване тяхната недължимост със сила на пресъдено нещо. Допълнителен аргумент е и това, че за прилагане на института на погасителната давност е необходимо длъжникът да се позове на нея, както в случая са направили ищците с исковата молба.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че 2 всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищецът по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

В случая ищците не отричат наличието на материалноправните предпоставки за възникване на вземанията на ответника срещу тях. Поради това с доклада по делото са обявени за безспорни и следните факти: наличието през исковия период на договорно правоотношение между страните за процесния имот, по силата на което М. К. А. отговаря за 1/4 и Ц. Т. А. отговаря за 3/4 от задълженията, произтичащи от доставката на В и К услуги за имота; реалната доставка през процесния период на В и К услуги в имота.

По релевираното от ищците възражение за изтекла погасителна давност за задълженията им съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за доставени В и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Именно тя е приложима в случая, тъй като главното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо, доколкото издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК е обезсилена.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквото е процесното вземане за главница, давността тече от деня на падежа. Така е, защото съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ответника В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл. 33, ал. 2 от общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяко месечно задължение давностният срок тече от момента, в който изтича срокът за неговото заплащане.

Макар в случая по делото да не са представени месечните фактури за цената на предоставените В и К услуги, включени в сумата от 1 508.91 лв., между страните не се спори, а и от писмените доказателства се изяснява, че за тази сума първо е била създадена съдебна договорна сметка с оглед заведено заповедно производство срещу А.и, а впоследствие – след обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, същата е закрита и сумата е възстановена като дължима по текущата договорна сметка, за което е издадена Фактура № 143420851/26.08.2025 г., а с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. върху посочената главница е начислена и мораторна лихва. От справката на л. 20 – 21 се установява, че сумата от 1 508.91 лв. ответникът е формирал като сбор от неплатените задължения за главница и лихва за периода от 05.11.2018 г. до 24.11.2022 г.

В случая отрицателният установителен иск е предявен на 20.02.2026 г., поради което погасени по давност са месечните вземания на ответника за цената на предоставените В и К услуги, чиято изискуемост е настъпила преди 20.02.2023 г., а това са всички месечни задължения, включени в сумата от 1 508.91 лв. Следователно погасителната давност е изтекла за цялата сума от 1 508.91 лв., претендирана от ответника като главница по Фактура 3

№ 143420851/26.08.2025 г.

На основание чл. 119 ЗЗД погасена по давност е и цялата мораторна лихва, начислена върху сумата от 1 508.91 лв. с Фактура № 144192249/26.09.2025 г., независимо дали давността за нея е изтекла.

Възражението на ответника, че давността е била прекъсната с предприемането на действията му по заповедното производство, е неоснователно, тъй като в случая заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена, поради което подаването на заявлението няма прекъсващ ефект спрямо погасителната давност за вземанията по заповедта /по арг. от чл.

116, б. „б“, изр. 2 ЗЗД/.

Следователно отрицателните установителни искове са изцяло основателни.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.

Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо произнасянето на съда следва да бъде в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.