Определение № 16566 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16566 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110104675 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 73728/09.03.2026 г./ на М. К. А. и Ц. Т. А. срещу „Софийска вода“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Ищците са представили документи, които са допустими, относими и необходими и следва да се приемат като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.06.2026 г. от 10:10 ч., за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищците – препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от ищците документи като писмени доказателства.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са отрицателни установителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от М. К. А. и Ц. Т. А. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът М. К. А. не му дължи 1/4 и ищцата Ц. Т. А. не му дължи 3/4 от следните задължения за имот, находящ се в ....., с абон. № **********, а именно: 771.49 евро /евровата равностойност на 1 508.91 лв./ – главница по съдебна договорна сметка № 2800052575; 207.56 евро /евровата равностойност на 405.95 лв./ – мораторна лихва, начислени с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. Претендират се разноските по делото.

Ищците признават, че са абонати на ответното дружество за процесния водоснабден имот. Сочат, че ответникът претендира от тях процесните суми, които отразява като дължими в счетоводството си и за които им изпраща писма, съобщения и фактури. Заявяват, че претендираната понастоящем като главница сума в размер на 1 508.91 лв. им е начислена като текущо задължение, но в действителност не се касае за текущо задължение, защото всички техни задължения за периода от 23.12.2022 г. нататък са платени, а всъщност става въпрос за стари задължения, формирани като сбор от главница в размер на 1 227.89 лв. по 1 фактури за периода от 05.11.2018 г. до 22.12.2022 г. и мораторна лихва в размер на 281.02 лв., за които е било образувано ч. гр. д. № 26610/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение за посочените суми, но с разпореждане от 03.11.2023 г. заповедта е обезсилена. Твърдят, че през м. 08.2025 г. ответникът закрил съдебна договорна сметка № 2800052575 и добавил старите задължения по нея като текущо главно задължение, върху което с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. начислил и оспорваната в настоящото производство мораторна лихва. Посочват, че на 06.11.2025 г. са направили извънсъдебно позоваване пред ответника на изтекла погасителна давност за процесните задължения, но в своя отговор ответникът не признал погасяването им по давност, вместо което посочил, че продължава да претендира вземанията, защото давността не се прилага служебно, с което в крайна сметка е дал повод за завеждане на настоящите искове. Релевират възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземанията на ответника, като считат, че по отношение на вземането за мораторна лихва приложение намира разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищците са титуляри на партидата за имота, както и че за него са предоставяни В и К услуги. Заявява, че с Фактура № 144192249/26.09.2025 г. е начислил на ищците следните задължения: главница в размер на 1 508.91 лв., за която признава, че включва пренесено задължение по партидата; текущо начисление за потребление; мораторна лихва. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност за вземанията. В тази връзка сочи, че дори и част от сумите по фактурата да са за по-ранни периоди, по отношение на тях са предприемани действия за събирането им, включително чрез заповедното производство, поради което давността е била прекъсната, като счита, че последващото развитие на заповедното производство е ирелевантно. Излага, че процесната фактура обхваща и вземания, за които давността не е изтекла. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В доказателствена тежест на ищците е да установят правния си интерес от предявяване на исковете, както и за какъв период се отнасят оспорените главница и мораторна лихва.

В тежест на ответника е да докаже следните факти: наличието между страните през исковия период на валидно правоотношение по договор при общи условия за доставка на В и К услуги за процесния имот; реалната доставка на В и К услуги на ищеца през периода на претендираната от ответника цена; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието през исковия период на договорно правоотношение между страните за процесния имот, по силата на което М. К. А. отговаря за 1/4 и Ц. Т. А. отговаря за 3/4 от задълженията, произтичащи от доставката на В и К услуги за имота; реалната доставка през процесния период на В и К услуги в имота; че ответникът е завел срещу ищците ч. гр. д. № 26610/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, във връзка с което е открил съдебна договорна сметка № 2800052575, като по заповедното дело е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в общ размер на 1 508.91 лв., която е обезсилена с влязло в законна сила разпореждане, след което съдебна договорна сметка № 2800052575 е закрита и сумата от 1 508.91 лв. е начислена на ищците като текущо задължение с Фактура № 144192249/26.09.2025 г.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 2 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3