Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 245 от 01.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 98/2025
Вид
Решение № 245
Подписан
01.08.2025
Състав
Радка Димова Чолакова, Валентин Димитров Бойкинов, Антония Кирова Роглева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.204, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.206, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 207, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.208 · Кодекс за застраховането
  • чл. 208, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260025/08.08.2024г. на Окръжен съд Пловдив по търг.дело № 785/2017г. е осъдена ЗК“Уника“АД да заплати на „Тер-М“ООД сумата от 1 917 152 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо по силата на сключен помежду им на 09.10.2015 г. договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № ***********, застрахователно обезщетение за произтекли повреди по застрахованите по договора сгради – Цех за месопреработка, хладилен блок и административно битова сграда със застроена площ от 1313.50 кв.м, съответно разгърната застроена площ РЗП от 1 779.54 кв. м., която сграда се състои от три свързани обема : първи обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка; втори обем, включващ едноетажна сграда, в която са разположени работни помещения за месопреработка, хладилна част и експедиция; трети обем, представляващ триетажна монолитна административно-битова сграда , а също и сграда – Цех за разфасовка- производствена част и навес, възлизащо в пълен размер на 2 421 084 лв. и съизмерващо се с действителната стойност на застрахованите сгради, вследствие на застрахователно събитие – пожар, настъпило на 16.03.2016г., във връзка с което е образувана преписка Щета № **************.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г., до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 3 005 304.24 лв. – предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

1

Със същото решение ЗК“Уника“АД е осъдена да заплати на „Тер-М“ООД и сумата от 1 545 054.40 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо по силата на сключен помежду им на 09.10.2015 г. договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № *********** застрахователно обезщетение за увищожаването на описаните в диспозитива на решението материални стопански активи, съответстващо на действителната стойност на застрахованите МСО, вследствие на същото застрахователно събитие – пожар, настъпило на 16.03.2016г., като над уважения до пълния предявен размер от 1 552 753 лв., както и за следните машини - автоклав вертикален и напоителна система, отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 208, ал. 1 Кодекс за застраховането /отм./ като неоснователен.

Срещу решението на съда в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от ЗК“Уника“АД.Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваната му осъдителна част, поради това, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Доводите за неправилност на решението в неговата осъдителна част най-общо и в синтезиран вид се основават на следните съображения :

- за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на застрахования собственик на процесните сгради, който отговаря за действията на проектантите на инвестиционните проекти, на които е възложил изготвянето на същите, поради което допуснатите от страна на същите проектанти нарушения не изключват приноса на собственика за настъпилите вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите нарушение на строителните правилата за пожарна безопасност;

-за непротивопоставимостта на застрахователя на разрешението за строеж и за въвеждане в експлоатация на процесните сгради, което обосновава упражняването от гражданския съд на косвен съдебен контрол по отношение на тези актове;

-за приложимостта спрямо процесните сгради на строителните правила за пожарна безопасност, предвидени в Наредба 1з-1971/29.10.2009г., а не както неправилно се поддържа от ищеца - на тези, предвидени в отменената Наредба № 2/05.05.1987 г. за противопожарни строително - технически норми;

-за наличието на основание по чл. 189, ал. 4, изр. 1 КЗ (отм.) за намаляване на застрахователното обезщетение поради невярно отговаряне от страна на застрахования на поставения от застрахователя въпрос за наличието на пожарозащитни стени, разделящи сградите помежду им, какъвто вид стена е брандмауерът,; липса на нормативно задължение за застрахователя да събира доказателства за обстоятелствата, за които са дадени отговори от застрахования на поставените въпроси, както и невъзможността за установяването на сочените нарушения при извършване на обикновен оглед на застрахованото имущество;

-за неправилността на изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание 2 за намаляване на застрахователното обезщетение, поради формираният неправилно от съда фактически извод, че дори да бяха изградени брандмауери на границата на цеха за разфасовка (сградата, в която е огнището на пожара) с останалите застраховани при ответника сгради, пожарът би се разпрострял към последните поради невъзможността да бъде ликвидиран в рамките на времето, за което брандмауерите могат да предотвратят прехвърлянето му от цеха за разфасовки към съседните сгради, както и свързаните с това съображения за начина на развитието на пожара в конкретния случай и възможността за неговото ограничаване в случай, че бяха изградени брандмауери на описаните граници;

-за неправилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за некредитирането на основното заключение на комплексната пожаро - техническа експертиза и кредитирането на повторната такава, при което първоинстанционният съд изобщо не е кредитирал обясненията на вещите лица по тази повторна експертиза, с които променят или допълват отговорите в заключението си;

-за липсата на извършена от първоинстанционния съд съвкупна преценка на изслушаните по делото заключения на двете комплексни експертизи и на приетата по делото телефонограма за начина на разпространение на пожара и за заварената площ на съшия в различен период от време след възникването му, при която се установява безпротиворечиво, че бързото разпространение и прехвърлянето му от огнището към съседните сгради се дължи именно на липсата на брандмауери, които ако бяха изградени биха спрели това прехвърляне за период от време, в който пожарът би затихнал в рамките на площта, заключена между брандмауери;

-за неправилността на първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е приел, че уговореният между страните начин на определяне на обезщетението по действителна стойност и момент, към който същото следва да се определи, предвиден в т.7.1., 7.1.1.2, т. 9.1.2.1. и т. 9.1.2.2. от ОУ към процесния застрахователен договор били недействителни;

-за неправилността на обжалваното решение в частта му относно изводите за нанесените върху застрахованите МСО вреди, респ. — дължимия размер на обезщетението за тяхното погиване или увреда, доколкото по делото липсват доказателства хладилен компресор 8050; инжектор Dorit; конвейер; автомивка, принтер LINX да са унищожени от процесния пожар, както и да е унищожено офис оборудване и компютърна техника на стойност над 50 % от признатите от ответника, докато е налице извънсъдебно признание от страна на ищеца за липсата на увреждане на посочените МСО, което не е съобразено от съда;

-за неправилността на обжалваното решение в частта на изводите за нанесените върху застрахованите сгради вреди, респ. - за дължимия размер на обезщетението за тяхното погиване или увреда, като в това отношение се излагат доводи за допуснатите от съда нарушения на съдопризводствените правила, изразяващи се в необсъждане и игнориране изводите и констатациите на основното заключение на съдебно - оценителната експертизи, както и за липсата на кредитиране на заключението на вещото лице Х. по отношение 3 размерите на разходите за ремонт на частично повредените сгради, представляващи административната сграда и хладилен блок, при тяхната частична вреда при положение, че сам съдът в мотивите си е приел, че същите да са само частично засегнати, а неправилно е присъдил обезщетение за като при пълно погиване на тези две сгради. Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 260025/08.08.2024г. по търг.дело № 785/2017г. на Окръжен съд Пловдив, в която са уважени частично предявените срещу ЗК“Уника“АД искове, и вместо него да се постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Тер-М“ООД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Пловдив е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски.

Постъпила е в срока по чл. 263, ал.2 и насрещна въззивна жалба от „Тер-М“ООД, подадена от процесуалния представител адв. М. М., с която се обжалва решението на Окръжен съд Пловдив, в частта на същото, с което е отхвърлен предявеният против ЗК“Уника“АД иск за сумата в размер на 284 024,69 лева, представляваща застрахователно обезщетение за пострадали от процесното застрахователно събитие сгради, представляващи разликата над присъдения размер от 1 917 152 лева до размера от 2 201 176 лева.

Излагат се във въззивната жалба доводи и съображения, че неправилно и необосновано окръжният съд е определил размера на дължимото обезщетение, изхождайки от стойността на сградите, изчислена в основното заключение на в.л. Х., като съображенията за това са подробно развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се уважи подадената насрещна въззивна жалба и да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционно решение в обжалваната от „Тер-М“ООД отхвърлителна част като вместо него да се постанови друго, по силата на което ответникът ЗК“Уника“АД да бъде осъден да заплати допълнително обезщетение по отношение на погиналите сгради в размер на още 284 024,69 лева, представляващо част от остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2 201 176,69 лева.Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената насрещна въззивна жалба от ЗК“Уника“АД. Твърди се в отговора, че решението на окръжния съд в обжалваната от „Тер-М“ООД е правилно и законосъобразно по съображенията изложени в отговора. Иска 4 се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалванато от ЗК“Уника“АД отхвърлителна част на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че и двете въззивни жалби – на въззивника ответник ЗК“Уника“АД и подадена от ищеца „Тер-М“ООД насрещна въззивна жалба като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния Окръжен съд Пловдив е образувано по искова молба на „ТЕР - М” ООД, в която са изложени твърдения, че на 09.10.2015г. е сключил със „ЗК Уника“ АД договор за застраховка, ползващо се лице по който съгласно Добавък № 1 към него е третото лице „Уникредит Булбанк“ АД в качеството му на кредитор на „ТЕР-М“ ООД по сключен помежду Договор за банков инвестиционен кредит № ****/********г., до размера на непогасените задължения по последния, на следното свое собствено имущество, находящо се в принадлежащ му недвижим имот с № ******, ЕКАТТЕ *****, находящ се в землището на гр. П., четвърта категория на земята, с предназначение Птицеферма, целият застроен и незастроен с площ от 12.660 дка., покриващ риска от материални повреди, пряк резултат от настъпване на някой от посочените в Общите условия покрити рискове, един от които е : ПОЖАР - „огън, който се разпространява без чужда намеса и има увреждащо въздействие“, обективиран в Застрахователна полица № ***********, със срок на действие от 00.00 часа на 30.10.2015 година до 24.00 часа на 29.10.2016 г., наименован : „ЗАСТРАХОВКА „ВСИЧКИ РИСКОВЕ - ЩЕТИ НА ИМУЩЕСТВО И ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА“, а именно : Цех за месопреработка, хладилен блок и административно битова сграда със застроена площ от 1313.50 кв.м, съответно разгърната застроена площ РЗП от 1 779.54 кв. м., която сграда се състои от три свързани обема : първи обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка; втори обем, включващ едноетажна сграда, в която са разположени работни помещения за месопреработка, хладилна част и експедиция; трети обем, представляващ триетажна монолитна административно-битова сграда , а също и сграда – Цех за разфасовкапроизводствена част и навес; както и на машини и съоръжения, под опис в приложенията към застрахователния договор.