Протокол № 496 от 06.10.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 309/2025
- Вид
- Протокол № 496
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Росица Чакърова
Други актове по делото
- Протокол № 384 от 09.07.2025 · Росица Чакърова
- Протокол № 9 от 12.01.2026 · Росица Чакърова
- Протокол № 83 от 13.02.2026 · Росица Чакърова
- Присъда № 6 от 11.03.2026 · Росица Чакърова
- Протокол № 144 от 23.03.2026 · Росица Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 496 гр. С., 06.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседА.е на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Бойка Русова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Наказателно дело частен характер № 20255440200309 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител Г. Й., редовно призован, се явява лично и с повереника си адв. С. М., АК-С., надлежно упълномощен.
Подсъдимият Я. Х., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. М. Д., редовно упълномощена.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. М. - Да се даде ход на делото.
Частният тъжител – Също.
Адв. Д. - Да се даде ход на делото.
Подсъдимият – Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
ДОКЛАДВА постъпилата преписка от РУ-С. с вх. №
6282/18.07.2025 г., както й ч.гр.д.№ 767/2025г. на РС-С..
Адв.М. – Водим един свидетел от допуснатите ни трима. От останалите двама свидетели се отказваме.
Адв.Д. – Също водим допуснатите ни до разпит трима свидетели. Моля да се пристъпи към разпит на същите.
Адв.М. – Имаме против да присъства публиката в залата.
Адв.Д. – Предоставям на съда.
1
Съдът напомня, че заседА.ето е публично и не са налице предпоставки присъстващите като публика в залата лица да бъдат изведени.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Г. К. П.: ****
Б. А. К.: ****
А. Р. Щ.: ****
Д. Д. Я.: ****
Съдът предупреди свидетелите за отговорността по чл. 290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
Свидетелят П. – Запознат съм със ситуацията. Не съм присъствал лично на случката. Впоследствие съм бил с него, когато ми разказа какво се е случило. Бях до магазин “З.” привечер без кола. Тръгнах нагоре към пиацата, за да си взема такси да се прибирам. Видях Г. Й. да идва от Спешно отделение към пиацата за такси. Отдалече го познах. Когато се срещнахме го помолих да ме закара. Каза, че не е в съС.ие да шофира. Дори, ако е възможно аз да го закарам с неговата кола. Питах го какво се е случило. Той ми обясни, че са се спречкали на киното с Я.. Закарах си го до вкъщи и аз се прибрах. От далече си личеше, че Й. куца. Държеше се странно, залиташе, не можеше да уцели дръжката на вратата. Каза, че Я. му е препречил пътя докато излизал от пиацата. Налетял му е на бой. Но не съм бил там, не съм присъствал. Не видях да има следи от ожулване по лицето, тъй като беше привечер и не се виждаше добре. Познати сме с Я.. Виждал съм го следващите дни. Имаше оплаквА.я.
Още продължаваше да му е лошо. Продължаваше да куца в продължение на месеци. Това беше в края на февруари. Срещнахме се около 20.00ч. вечерта. Я. не спомена кога се е случил инцидента.
Адв.М.- Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Д. – Също нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.
Частният тъжител – Нямам въпроси.
Подсъдимият - Нямам въпроси.
След разпита свидетелят напусна залата със съгласието на стрА.те.
Свидетелят К. – Нищо не се случи. Дойде Г. Й. на *** с неговия автомобил *** в края на месец февруари. Я. беше с ***а на пиацата, като Г. Й. с неговия автомобил се движеше плътно зад него и той искаше да излиза, а той не му даваше да излиза. Бой не е имало. Отидох и им казах да не се разправят на центъра и Й. тръгна надолу. Прекратих им боя т.е аз не им дадох да се сбият. Дойдоха полицаите и колегите са посочили за очевидец на случката мен. Попитаха ме какво се е случило и аз им казах, че нищо не се е случило, спречкване, скарване. След това писахме обяснения. След това още един път обяснения. Това беше. Когато стана спречкването Г. беше в автомобила, Я. отвън. Аз бях на разС.ие 5м. от тях. Причината за спора беше, че Й. е заплашвал колежката А. и Я. е станал свидетел на жалбата в полицията и Я. е 2 взел работник на Г.. Те бяха иначе приятели, но им се развалиха отношенията от тези две работи. Не съм видял да има удари от страна на Я. към Г..
Полицията дойде след 10 минути. Я. остана на ***, а Г. отиде надолу към ***.
На място дадохме писмени обяснения. После дадохме още един път обяснения. Преди бяха приятели, пиеха кафе. При спречкването не стана въпрос за жалбата и за работника, но аз мисля че затова беше спречкването.
Не съм чул да говорят за това. Г. дойде и каза: “Аз дойдох с теб да се разправям, ама ще го оставя за друг път”. Аз също съм имал спречкване с Г., което беше месец преди случката по повод една поръчка за клиент. Имам тръба в автомобила си, но не съм я изкарвал. Всеки си носи нещо за самозащита. След тази случка не сме имали проблеми помежду си. Първи на пиацата беше Я. с ***а. След това дойде Г.. Аз бях пред киното, а Г. и Я. бяха на редицата на стръмното, като Г. беше зад Я.. Г. свиреше с клаксона на Я. предполагам за да се премести, след което Я. се премести най-накрая. Обърна ***а и Г. отново застана зад него. Двете коли бяха там, където е спирката на автобуса. Аз бях извън от моята кола, пиех кафе през цялото време. Г. каза на Я., че е дошъл да се разправя с него, но ще го остави за друг път още първоначално преди да преместят колите, когато Я. беше извън колата си, а Й. в неговата кола. Не си спомням какви други думи си казаха Г. и Я.. Я. излезна и отиде до колата на Й. и му каза “Хайде разправяй се”. Г. тръгна да излиза от колата му. Я. му държи вратата с ръце, за да не излезне. Аз хвърлих кафето и отидох при тях, за да ги разтърва. Аз застанах между тях, за да прекратя разправията между тях. Аз хванах Я. и му казах да не се разправят.
Следващите три дни виждах Й. всеки ден, като на третия ден ми каза да внимавам какво ще пиша, за да не сбъркам много, а аз бях дал вече обяснения същия ден на случката. Предполагах каква е причината за спречкването, но не разбрах дали е така. Аз работих до 01.00 ч. вечерта и се прибирах. Същата вечер не го видях на работа, но през следващите дни го виждах. Нямаше видими наранявА.я.
Адв.М.- Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Д. – Също нямам въпроси към свидетеля.
Частният тъжител – Нямам въпроси.
Подсъдимият - Нямам въпроси.
След разпита свидетелят остана в залата.
Свидетелят Щ. – На пиацата бяхме на 27 февруари, пиацата пред *-**.
Колегата Я., който дойде с колата и беше паркирал в началото на пиацата, дойде да пие кафе при нас. Бяхме доста колеги там. След това дойде г-н Й. с *** и започна да свири. Колегата отиде, премести колата на края и г-н Й. също премести колата и отново започна да му свири. Даде ***а до неговата кола и нещо започна да му говори. Колите бяха успоредно. Започнаха да си говорят нещо на висок тон. Не чух какво говорят. И двамата си бяха в колите и си говориха през отворените прозорци. Говориха на висок тон. Колегата Б. отиде до тях, за да не стане нещо. Не разбрах за какво си говорят, за какво се карат.
Нямаше физическа саморазправа. Когато отиде Б. при тях, те се успокоиха. Не 3 съм видял Я. да нанася удари на Г. по лицето и в долната част на тялото. Бях там като дойде полицията и събираха обяснения. Полицаите разпитваха кой е бил там. Ние попълнихме на място обясненията за полицията. Не си спомням дали е бил на работа Г. през вечерта след случката. През следващите дни не си спомням дали съм го виждал. Б. отиде до тях между двете коли, а те двама си бяха в колите. Свидетелят потвърди подписа на обясненията дадени от него. Момента, който съм видял те си бяха в колите и Б. отиде между колите.
Адв.М.- Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Д. – Също нямам въпроси към свидетеля.
Частният тъжител – Нямам въпроси.
Подсъдимият - Нямам въпроси.
След разпита свидетеля остана в залата.
Свидетелят Я. – Аз бях свидетел на случката. Бях на пиацата, беше месец февруари, следобяд. Както си стояхме на пиацата Я. беше паркирал колата, стоеше и говореше с колегите и дойде Й.. Я. му направи място да паркира назад. След което Й. като тръгна да излиза от пиацата застана зад него. Я. му направи на 2-3 пъти място. И двамата спряха почти на спирката и от там започнаха да си говорят от колите. Първоначално си говориха от колите. Започнаха да говорят на по-висок тон, да се карат. След това Я. слезе от колата и тогава Б. отиде при тях и им каза да не правят глупости, проблеми, защото има много хора там, да не се стига до бой. Й. си тръгна надолу. Я. си остана там. След около 5 мин. дойдоха полицаите и ни накараха да пишем обяснения. Й. не е излизал от колата. Б. прекрати спора между тях. Я. беше пред неговата си кола, а не пред на Й. колата. Колите бяха спрели успоредно.
Й. започна да казва, че е дошъл да се разправя с Я., но няма да е днеска. Не помня всичко какво е станало. Започнаха да викат, да се карат. Шумно е там.
Разпечатката съдържа 60 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a75293b-4f37-4c4e-a1bc-602150e1af38