Протокол № 144 от 23.03.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. С., 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Наказателно дело частен характер № 20255440200309 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител Г. Й., редовно призован, се явява лично с повереника си адв. С. М., АК-С., надлежно упълномощен.

Подсъдимият Я. Х., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. В. Т., редовно упълномощен.

Вещото лице К. Х., редовно призована, налице.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

Адв. М. - Да се даде ход на делото.

Частният тъжител – Също.

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият – Да се гледа делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът сне самоличността на вещото лице:

Д. А. Х. – ****

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 1

НК. Същото обеща да даде вярно и обективно заключение.

Съдът ПРОЧИТА заключението по изготвената СМЕ.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице:

Вещото лице д-р Х. – Поддържам заключението. Към момента на прегледа тъжителят нямаше видими травматични увреждания. Прегледаха се травмираните области, но нямаше нищо видимо по тях, нямаше видими увреждания. Наличието на болка се установява по сведения на пациента.

Вследствие на удар с юмрук или твърд предмет, в зависимост от силата на удара, ако е по по-малка сила е възможно да не останат видими травматични увреждания по кожата. Механизмът, който тъжителят описва, не може да доведе до куцане в продължение на месеци. Поддържам заключението си. При изготвяне на съдебно-медицинското удостоверение, пациентът представи амбулаторен лист от Спешното отделение в С., където е бил прегледан и са му направени образни изследвания. В този лист е поставена диагноза „повърхностни травми“. Това са диагнози, поставени от колеги в Спешното отделение, които не мога да оспоря или пренебрегна. Към момента на моя преглед нямаше видими следи, видими травматични увреждания, но е възможно такива да е имало по-рано, затова в заключението си съм вписала тези повърхностни травми на базата на медицинската документация. В самото заключение е отбелязано, че при моя преглед не се установяват обективни травматични увреждания. Това обаче не изключва възможността да са били нанесени удари в тези области. По време на прегледа при мен пациентът се оплака от замъглено зрение и главоболие, докато в Спешното отделение е съобщил за болка в подбедрицата и леко затруднена подвижност. Колегите са установили болка в тези области. Тъй като болката е субективно оплакване и не може да бъде доказана инструментално, те са поставили диагнозата въз основа на тези данни. Въпреки липсата на видими следи по кожата, приех, че тези две повърхностни травми са причинили „болка и страдание“. Липсата на видими белези не означава, че на тъжителят не е причинено телесно увреждане.

Адв. М. – Да се приеме заключението.

Частният тъжител – Също.

Адв. Т. – Да се приеме заключението.

2

Подсъдимият – Да се приеме заключението.

С оглед становищата на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението на вещото лице Д. Х. по изготвената СМЕ като ОПРЕДЕЛИ на същата да се изплати възнаграждение в размер на 204,52 евро /400 лв./ от бюджета на съда.

Съдът даде възможност на подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

Подсъдимият – На датата на инцидента бях с личната си кола на ***.

Бях паркирал като не пречех на влизащи и излизащи автомобили и правех мухабет с колегите. По едно време се появи Г. Й. и започна да ме притиска с неговата кола. Дръпнах колата напред, паркирах я, Й. също паркира. Пак ме притискаше и излезнах, даже минах навън, още малко към платното, нямах работа там Й. имаше място да мине, но спря до мен и започна да ме заплашва, като каза, че нямало да се занимава с мен. Слезнах от колата, разменихме си обиди и Б. ни раздели да не правим панаир. Има предистория. Й. беше заплашвал една от колежките и аз се намесих да я защитя, а по-късно отношенията ни се влошиха още повече, след като взех на работа при мен негов бивш шофьор. Така между нас по време на случилото се вече имаше предхождащо напрежение. Й. беше в колата, когато си разменяхме обиди, но не помня какво точно ми каза. Б. се намеси. След като Б. се намеси аз се прибрах в колата, а Й. тръгна надолу и дойде полиция. Й. е подал сигнал заради обидите. Снеха ни показания. След това давах показания още веднъж в районното. Освен Б. имаше и други свидетели, които също дадоха показания, те са мои колеги. Давах писмени обяснения, но доста от нещата не помня.

Адвокат М. ПРЕДЯВЯВА на подсъдимия обяснения дадени от него, съдържащи се по делото на лист 68 от 11.03.2025 г.

Подсъдимият потвърждава че положения подпис е негов.

Подсъдимият – Това, че съм държал вратата на колата на Й., за да не излиза беше така.

Адв. М. – Нямам нови доказателствени искания. Да се приемат доказателствата.

Частният тъжител – Също.

3

Адв. Т. - Представям медицинска документация на подс. Х., удостоверяваща отсъствието му в предходните съдебни заседания. Моля да се приемат доказателствата.

Подсъдимият – Да се приемат доказателствата.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА на осн. чл. 283 НПК към доказателствата по делото постъпилите писмени доказателства: Лист за преглед на пациент № ***/27.02.2025 год., СМУ № 10/ 2025 г., изготвено на 28.02.2025 г. от д-р Х.съдебен лекар, Писмо вх.№ 186200 - 2278/28.02,2025 год. до РУ С., справка аз съдимост на Я. Х. от 18.06.2025 г., отговор на тъжба с вх.- № 5787/03.07.2025 г., копие от преписка рег. № 186200-2206/28.02.2025 г. по описа на РУ-С., ЧГД № 767/2025 г. както и представените в днешно с.з.: писмо от НОИ, ТП-П. от 03.12.2025 г., клиничен доклад за изписване на пациент /на испански и на български/, доклад от медицински сестри от 08.011.2026 г. /на испански и на български/, застрахователна полица от 17.09.2025 г., застрахователна полица за застраховка „трудова злополука“.

Адв. М. – Считам делото за изяснено. Да се даде ход по същество Частният тъжител – Също.

Адв. Т. – Също считам делото за изяснено.

Подсъдимият – Считам делото за изяснено.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. М. – От името на доверителя ми моля да постановите Вашия съдебен акт като приемете за доказано обвинението и признаете подсъдимия Я. Х. за виновен в извършване на престъплението формулирано в тъжбата, а именно: причиняване на доверителя ми Й. на леки телесни повреди, като го осъдите на наказание, което да е справедливо и съобразено със закона. Моля да уважите и предявения граждански иск за причинените на доверителя ми 4 болки и страдания. Моля и да ни присъдите направените разноски. По отношение на извършеното престъпление се събраха както гласни, така и писмени доказателства. Ще направя анализ на тези доказателства, тъй като някои от твърденията и доказателствата на едната страна не кореспондират изцяло с доказателствата на другата страна. Няма да се спирам подробно на предисторията на скандала, тъй като те нямат съществено значение за делото.

Но най-общо могат да бъдат обобщени в следния смисъл, че между страните е имало влошени отношения още преди инцидента. Тоест началото на инцидента на 27.02.2025 г. започва при една даденост - влошени отношения между страните по делото, както и влошени отношения и между един от основните свидетеля Б. К. и доверителя ми. На този фон възниква и самият инцидент. При инцидента са присъствали разпитаните по делото свидетели, както и други лица, които не са били призовавани и разпитвани. Основният спор по делото е дали причинените телесните увреждания, които са описани от съдебния лекар при изготвянето на съдебномедицинското удостоверение, и в изготвената СМЕ действително са причинени. Подсъдимият отрича да е причинил тези телесни увреждания. По делото може да се приеме за безспорно доказано, че подсъдимият се е приближил до автомобила на Й. и е притискал вратата, за да не може той да излезе да го бие. Твърдението, че е направил това, защото е смятал, че ще бъде нападнат и бит, е негово субективно разбиране и не може да бъде категорично установено дали е било действително така. Следва обаче да се приеме факта, че подсъдимият е бил до автомобила на доверителя ми и е притискал вратата, като кракът на доверителя ми е бил извън автомобила. Това следва да се приеме за доказано на базата на събраните доказателства, тъй като още при посещението си в Спешна помощ при прегледа доверителят ми е съобщил за тези болки - за болките в крака и в главата. Преди това той е обяснил същото и на свидетеля, който ние водихме и който е видял съС.ието му непосредствено след случката.

Следователно най-малко двама свидетели – лекарят и посоченият свидетел потвърждават наличието на оплаквания веднага след инцидента. Освен това същото увреждане е отразено както в съдебномедицинското удостоверение, така и в съдебномедицинската експертиза. Твърдението, че кракът на доверителя ми е бил извън автомобила и вратата е била натискана от подсъдимия е вярно, като той твърди, че я е натискал, за да не слезе доверителя ми да го бие. Активната страна, тоест този който отива при 5 доверителя ми, обаче в случая е подсъдимият, именно той е слезнал от колата си, той тръгва да търси конфликта, което е безспорно. По отношение на факта дали е имало физически контакт – свидетелите, водени от подсъдимия, се опитват да омаловажат случая или да не споменават нищо. Те твърдят, че не са видели физически досег между двамата, това не означава обаче че не е имало такъв. С изключение на свидетеля Б. К., останалите свидетели заявяват, че не са видели такъв. Мое усещане е, че се указва натиск върху свистелите.

Свидетелят Б. К. обаче казва друго. На страница 3 от протокола от съдебното заседание на 03.10.2025 г. казва: „Отидох и им казах да не се разправят на центъра и Й. тръгна надолу. Прекратих им боя …….“ и сещайки се, че казва нещо което не е трябвало да каже казва: „не им позволих да се сбият“.

Разликата е голяма или е имало бой и той го е прекратил или е нямало такъв.

Начинът на подреждане на показанията посочва, че е имало стълкновение – бой. В какво се изразява този бой, дели както ние твърдим, че е имало и удар по главата, като никой друг не твърди че е нямало,, а казват “не сме видели“.