Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 969 от 05.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 150/2024
Вид
Определение № 969
Подписан
05.09.2024
В сила
05.09.2024
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 969 гр. Благоевград, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500150 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адвокат П. В., със съдебен адрес ***, с която се иска от съда да измени Решение № 319/21.06.2024г. постановено по в.гр.д. № 150/2024г. на ОС Благоевград, в частта му за разноските, които са присъдени в полза на И. Р.

Д., а именно сумата от 1000 лв.

С молбата за изменение на решението на съда са изложени доводи, че постановеното решение в частта за разноските е неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че претендираните от насрещната страна разноски във въззивното производство в размер на 1000 лв. са прекомерни. Позовава се на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която дължимото възнаграждение би следвало да бъде в размер на 800 лв. (400 лв.

+ 4000 лв. х 10% = 800 лв.).

Навежда се с жалбата, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и фактът, че процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил на проведените съдебни заседания, не се дължат разноски, които да превишават размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г.

При така изложеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Искането за допълване на Решение № 319/21.06.2024г. постановено по в.гр.д. № 150/2024г. на ОС- Благоевград, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, настоящият състав на ОС – Благоевград счита за процесуално допустимо.

Налице е в случая правен интерес на жалбоподателя, чрез пълномощника му, да иска 1 изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, пред съда постановил съдебния акт, който е компетентен да разгледа искането за изменение на решението в частта му за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общото правило на чл. 78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или е предприела защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

С т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. постановено по Тълкувателно дело № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС се прие за задължително претендиращия заплащането на разноските в рамките на едно съдебно производство, да извърши пълно доказване на обстоятелството, че посоченото по размер адвокатско възнаграждение е действително уговорено между страните и платено на пълномощника, поел защитата и процесуалното представителство на страната по делото.

Дадени са задължителни указания на съдилищата, че при решаване на въпроса за присъждането на разноски за адвокатски хонорар, задължително се изследва дали посоченото възнаграждение за адвокат е действително платено, като в този смисъл в договора за правна помощ, който се представя по делото, следва да бъде указан вида плащане- ако е платено по банков път, то това плащане следва да е удостоверено чрез представянето на съответните платежни документи, а ако е извършено плащане на ръка и в брой, то това обстоятелство следва да е задължително и изрично посочено в договора за правна помощ.

В настоящия случай във връзка с претенцията за разноски, съставляващи адвокатски хонорар за пълномощника на И. Р. Д. – адв. Д. А., за доказване на реалното му заплащане по делото пред настоящата съдебна инстанция, е представен Договор за правни услуги, от който е видно какво адвокатско възнаграждение са уговорили страните за участието на пълномощника и осигуряването на процесуално представителство и защита по настоящото в.гр.д. № 150/2024г. по описа на ОС-Благоевград. В договора изрично е посочено, че уговорената сума е платена в брой на 07.03.2024г., като в тази част договора има характер на разписка, удостоверяваща извършеното плащане.

Поради изложеното съдът счита за доказано по безспорен и несъмнен начин, че между страните по договора за правна защита и съдействие е уговорена сума като адвокатски хонорар, както и че тази сума е реално платена в брой.

От страна на молителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Предвид изложеното молбата за изменение на Решение № 319/21.06.2024г. постановено по 2 в.гр.д. № 150/2024г. на ОС Благоевград, в частта му за разноските, следва да се остави без уважение.

С молбата по чл. 248 ГПК молителят, при условията на евентуалност е направил искане съдът да укаже на И. Р. Панайотова да посочи банкова сметка, по която да се изплати присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът намира и това искане за неоснователно. В действителност в разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК е предвидено, че по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане, но в процесуалният закон не е предвидена санкция за ищеца при непредставяне на тези данни, както и не е предвидено задължение за съда да изисква представянето им.

По аргумент на разпоредбата на чл. 248 ал. 3 от ГПК, определението на съда, с което се оставя без уважение искането за изменение на решението на ОС Благоевград, в частта му за разноските, не подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция, тъй като на такова обжалване не подлежи и решението чието допълване се иска.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 248 от ГПК, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адвокат П. В., със съдебен адрес ***, с което се иска от съда да измени Решение № 319/21.06.2024г. постановено по в.гр.д. № 150/2024г. на ОС Благоевград, в частта му за разноските, които са присъдени в полза на И. Р. Д., а именно сумата от 1000лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението на съда, по аргумент на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3