Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 24.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 150/2024
Вид
Решение № 319
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Благоевград, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500150 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *, представлявано от Р. И.

М.-Т., срещу Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, с което предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като недоказан и неоснователен.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените нравила и необоснованост.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че с ИМ пред гражданския съд се поддържа правно основание, различно от това на което е основано подаденото заявление по чл. 410 от ГПК пред РС Сандански. Сочи се че и в двата случая е посочена една и съща дата на сключения Договор за прехварляне на вземания, сключен между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и „СИБАНК“ ЕАД, а именно- 29.09.2014г., като се установява по делото че вземането на банката цедент е прехвърлено на на цесионера.

Оспорват се също с въззивната жалба изводите на РС Сандански, изложени с мотивите към 1 обжалвания съдебен акт, в частта им в която е прието от първоинстанционния съд, че ответницата И. Р. Д. не е уведомена за цедирането на задължението и.

Поддържа се, че с уведомление с изх. № 151/29.03.2021г., изпратено до адреса на длъжника, посочен в писмения договор, на И. Р. Д. е било съобщено за извършената цесия. Макар уведомлението да се е върнало в статус- „непотърсено“, развити са доводи с въззивната жалба, че уведомлението следва да се приеме за редовно връчено, тъй като с разпоредбата на чл. 18.3 от договора, изрично е прието че страните ще кореспондират на адресите посочени от тях договора, като са поели задължение, в случай на промяна на адреса си, незабавно да уведомят за това насрещната страна. В този смисъл иска се от въззивният съд да приеме, че уведомлението е редовно връчено, след като е изпратено до адреса на длъжника, посочен в сключения договор, макар и да не е намерено лице което да го получи.

Отделно развити са правни съображения от жалбоподателят по делото, че съобразно установената съдебна практика/Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС и Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС, по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС/., прилагането на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД към исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, като постанови ново, с което да уважи предявения иск по чл. 422 от ГПК.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от И. Р. П., ЕГН *, от гр. С., ул. *, чрез пълномощника адв. Д. К. А., с който се оспорва депозираната въззивна жалба срещу Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, като неоснователна.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правилно съсставът на първоинстанционния съд е остави без уважение исковата молба, доколкото не се доказа наличието на валиден договор за цесия, както и поради това, че основанието за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, което е послужило за образуване на ч.гр.д. № 1362/2023г. по описа на РС Сандански и основанието посочено в исковата молба, въз основа на което е образувано гражданското дело пред същия съд, не са идентични. Посочени са две различни дати за сключения договор за цесия, поради което съдът не е имало как да приеме че са касае за един и същ договор.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че липсва надлежно съобщаване на длъжника за извършеното прехвърляне на задължението на друг кредитор, а като неоснователни се определят доводите на жалбоподателя, че прилагането на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД с исковата молба и нейното връчването представлява надлежно съобщаване на цесията.

Отделно от гореизложеното изложени са доводи от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд правилно в обжалваното решение е изложил и други мотиви, във връзка с извода си за неоснователност на исковата претенция, като например представяне на списъци с длъжници неотносими към предмета на спора.

2

С писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди в цялост Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, като правилно и законосъобразно, като се претендират направените съдебни разноски от ответницата И. Р. П..

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267, във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Писменият отговор на въззивната жалба е депозиран по делото в установения от закона срок съгласно чл. 263 ал.1 от ГПК. Същият изхожда от надлежната страна- ответника по въззивната жалба, като е редовен с оглед на неговото съдържание и следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на решението по делото.

За насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание по делото, страните редовно призовани не изпращат представител или процесуален представител. С писмени молби от пълномощниците на страните, поддържат се доводите наведени с въззивната жалба и с писмения отговор към нея.

За да се произнесе по въззивната жалба, решаващият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Първоинстанционния съд/РС Сандански/ е сезиран с установителни искове, предявени от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. С., р-н *, срещу И. Р. Д., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. *, обл.Б., с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 ал. 1-2 ТЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането за неплатена от длъжника главница, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1362/2023г. по описа на РС Сандански. Предявен е частичен иск за сумата от 5000лв., като част от общо неизплатена главница в размер на 14 047.84лв., която се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимото. Основанието за предявените искове е неизпълнено задължение на длъжника за връщане на получената в заем сума, въз основа на Договор за потребителски кредит № *, сключен между „СИБАНК“ ЕАД/с настоящо наименование „ОББ“ АД, ЕИК */, в качеството на кредитор и И. Р. Д., ЕГН *, в качеството на кредитополучател, като се поддържа че всички дължими вноски по кредита са с настъпил падеж, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е бил изтекъл крайния срок на сключения договор- 22.08.2018г.

За да обоснове активната си процесуална легитимация на иск пред първоинстационния съд и да установи качеството си на кредитор, поддържа се от ищеца с ИМ пред РС Сандански, че с Договор за цесия от 29.09.2014г., „СИБАНК“ ЕАД е продала на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, вземането си от длъжника И. Р. Д., произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит № *. Сочи се с ИМ, че за извършената цесия е било съобщено на ответницата, като е 3 било изпратено на И. Р. Д.- писмено уведомление с изх. № 151/29.03.2021г., което не е било връчено лично на длъжника, но ответницата следва да се счита за редовно уведомена поради фикцията, приета от страните при подписването на чл. 8.3 от сключения договор- че до промяна на посочения с договора адрес, всички съобщения изпратени до адреса на страната, ще се считат за получени.

Сочи се с ИМ, че поради неизпълнение на договорното задължение от длъжника, ищцовото дружество е подало заявление с вх. № 671/03.06.2021г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС Сандански, срещу длъжника И. Р. П., ЕГН *, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 76/09.06.2021г. по образуваното ч.гр.д. № 1362/2023г. по описа на съда. Ответницата е възразила срещу издадената заповед с възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд за установяване на оспореното вземане.

В срока по чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответницата И. Р. Д., чрез пълномощника и адв. Д. А., с който се оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Възразява се срещу активната процесуална легитимация на ищеца- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, тъй като същият се легитимира като кредитор по силата прехвърляне на вземането, но в заповедното производство се позовава на Договор за цесия от 27.02.2013г., а в исковото производство на друг различен Договор за цесия от 29.09.2014г. Отделно възразява се, че прехвърлянето на вземането не е съобщено на длъжника и не е спазена разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, поради което договара за цесия е непротивопоставим на ответницата по делото.

С писмения отговор на ИМ по реда и в срока на чл. 131 от ГПК, наведено е възражение от ответната страна за погасяване на вземането за претендираната главница, поради изтекла погасителна давност.

Пред РС Сандански са събрани писмени доказателства, допусната е и назначена съдебно икономическа експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните по делото.

Пред ОС Благоевград, не са искани и не са събирани нови доказатлества.

С обжалваното Решение № 305/28.11.2023г., постановено по гр.д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като неоснователен. Видно от мотивите на съда към атакувания съдебен акт, прието е че ищецът не доказва материално правната си легитимация във връзка с предявения иск, като пред съда по заповедното производство и пред съда по исковото производство се позовава на два различни договори за цесия, като нито един от тях не е представен в цялост.

Отделно изложени са съображения от състава на РС Сандански, че не се доказва надлежното връчване на длъжника на съобщението за сключения договор за прехвърляне на вземането, като е прието че договора за цесия не е произвел правното си действие по отношение на ответницата длъжник- И. Р. Д.

Срещу решението на РС Сандански е подадена въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ 4

ЕООД, ЕИК *, въз основа на която е образувано и се развива настоящото въззивно производство пред ОС Благоевград.

Въз основа на анализа на събраните от първата съдебна инстанция доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1362/2023г. по описа на РС Сандански е видно, че съдът е бил сезиран от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, чрез пълномощника му адв. П. В., със заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 552/04.06.2021г. В заявлението на кредитора е посочено като правно основание за претендираното вземане- неизпълнение на задължението на длъжника И. Р. Д., ЕГН **********, за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № *, сключен между нея и „СИБАНК“ ЕАД/с настоящо наименование „ОББ“ АД/. Заявено е вземане за част от неизплатената главница в размер на 5000лв., от общо дължимата 14 047.84лв., като в обстоятлествената част на заявлението се сочи, че всички невнесени вноски по сключения договор за кредит са изискуеми и дължими, тъй като са с настъпил падеж, доколкото изтекъл е крайния срок на сключения договор22.08.2018г.