Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 149/2026
Вид
Решение № 273
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Ивелина Владова, Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Бойко Александров Мачорски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137е · Закон за движението по пътищата
  • чл.140 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.3, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.24 · Закон за движението по пътищата
  • чл.24, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.24, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.70,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И.а Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500149 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 102368/08.12.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от Я. Р. П., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4177/21.11.2025г. постановено по гр.д. № 15338/2024г. по описа на ВРС, 46-ти състав, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на ответниците С. П. А. и Ж. С. А. в качеството на родители на К. С. А. да му заплатят солидарно сумата над 1386,31 лева до претендираната сума от 2776,62 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 4502,42 лева, съставляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер горен опашка, спойлер долен опашка, мигач заден ляв, седалка водач и задна централна част на опашката /пластмасова основа калник заден/ на собствения му мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ***, вследствие реализирано на 03.08.2024г. ПТП в гр. Варна по вина на К. С. А., ЕГН **********, непълнолетен към датата на настъпване на процесното ПТП, отговорност за които вреди носят родителите му – ответниците А.и.

Въззивникът Я. П., чрез процесуалния си представител заявява становище за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Оспорват се изводите 1 на съда, че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 50%, като се твърди, че вина за настъпване на ПТП има само ответника К. А., който и поради неопитност, е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е спазил подходяща дистанция от преднодвижещия се мотоциклет и се е блъснал в него. Счита, че именно това е доказания механизъм на настъпване на ПТП и не е доказано, че мотоциклетът е завивал наляво, напротив двете ППС са били позиционирани успоредно на осевата линия, поради което ударът е бил в задната лява част. Възразява срещу това, че съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като счита, че същите са противоречащи, заинтересовани и целящи създаване на защитна теза на водача на тротинетката. Излага, че дори да се приеме, че водачът на мотоциклета е намалил по-рязко скоростта си, то това обстоятелство е следвало да бъде възприето от водача на тротинетката и той да съобрази поведението си като също намали скоростта си. На посочените основания счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице съпричиняване , като не е определил обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП, с което е достигнал до незаконосъобразен и необоснован от доказателствата краен извод.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. А. и Ж. А., чрез процесуалния им представител, с който заявяват становище за неоснователността й. Считат за правилен извода на съда за наличие на съпричиняване на вредата от настъпилото ПТП предвид доказаното и установено нарушение от ищеца на чл.24, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в рязко спиране на пътното платно без обективна необходимост и наличие на препятствие. Посочват, че е налице пряка причинноследствена връзка между внезапното спиране на ищеца и последвалия удар, дотолкова, че ако ищецът не бе спрял и не бе създал опасност за движещата се зад него тротинетка, нямаше да настъпи и процесното ПТП. Считат, че крайния извод на съда за наличие на 50% съпричиняване е правилен и съответен на доказателствата установяващи нарушение на ЗДвП и от двамата водачи. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че водачът на тротинетката е допуснал нарушение поради неопитност, като считат, че също толкова неопитен е бил и водачът на мотоциклета, който по време на движение го е тествал, чрез периодични резки спирания и тръгвания. Поддържат, че ПТП е следствие на предприетото от ищеца внезапно спиране за извършване на забранен ляв завой в еднопосочна улица. На това основание молят първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като въззивникът възразява срещу размера на адвокатския хонорар на въззиваемата страна като прекомерен.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Я. Р. П. срещу С. П. А. и Ж.

2

С. А., в качеството им на родители на К. С. А., пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.48, ал.1, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата 2772,62 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 4502,42 лева, за обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер ляв опашка, държач под седалка, кора лява опашка горна, седалка предна, мигач заден ляв, кора лява резервоар, рама, планка предна лява степенка и гума задна на собствения на ищеца мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег.

№ ***, вследствие реализирано на 03.08.2024г. ПТП в гр.Варна по вина на К. С. А. непълнолетен към датата на настъпване на процесното ПТП, отговорност за които вреди носят родителите му, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточняващата я молби ищецът Я. Р. П. твърди, че на 03.08.2024г., около 12:10 часа, в гр. Варна, ул. „Т.В.“, управлявайки собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ***, е бил блъснат от тротинетка, управлявана от К. С. А.. Излага, че преди да настъпи инцидента се е движил по ул. „Т.В.“, в посока училище „Елин Пелин“, когато на кръстовището с ул.„А. Б.“ намалил скоростта, за да пропусне преминаващ пешеходец и изведнъж бил блъснат отзад от тротинетка, управлявана от К. А.. За настъпилото произшествие били уведомени контролните органи, които след като изяснили механизма на ПТП и участниците в него издали Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поради това, че водачът на тротинетката бил непълнолетен, полицейските служители съставили АУАН на бащата на извършителя С. А.. Първоначално ответникът А. обещал да заплати щетите, но впоследствие отказал.

Излага, че по реда на производството за обезпечение на доказателства е било образувано ч.гр.дело № 11412/2024г. по описа на ВРС, 16 състав, по което е проведена САвТЕ установила, че мотоциклетът е получил следните увреждания: спойлер ляв опашка, държач под седалка, кора лява опашка горна, седалка предна, мигач заден ляв, кора лява резервоар, рама, планка предна лява степенка и гума задна със стойност на ремонта от 4502,42 лева. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е непълнолетния син на ответниците, който е нарушил правилата за движение и поради неспазване на дистанция е блъснал с тротинетката, която е управлявал движещия се пред него мотоциклет на ищеца.

Моли съда да ангажира отговорността на родителите на виновния водач на основание чл.48 от ЗЗД, като ги осъди солидарно да заплатят претендирания частичен размер на исковата претенция, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски, включително сторените в производството по ч.гр.дело № 11412/2024г. по описа на ВРС.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. П. А. и Ж.

П.а А., чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените срещу тях искове. Оспорват да е налице причинно- 3 следствена връзка между настъпилото ПТП и получените въз основа на него увреждания на мотоциклета, в това число и посочения в исковата молба механизъм на настъпването им.

Твърдят, че не е налице противоправно поведение на водача на тротинетката К. С. А. изразяващо се в нарушаване на императивни разпоредби на ЗДвП и Правилника за прилагането му. Оспорват констатациите в констативния протокол за ПТП досежно посочената в него дата на настъпването му - 03.07.2024г. вместо 03.08.2024г., когато действително между тях е настъпило ПТП, както и относно посочения механизъм на настъпването му. Излагат, че на посочената дата - 03.08.2024г., К. А. се е движил по ул.

„Т.В.“ с тротинетка „Куго Кирин“ в най-дясната част на пътното платно, когато близо до пресечката с ул. „А. Б.“ е приближил движещия се пред него мотоциклет, с рег. № ВР3792В, който започнал да спира. К. А. също започнал да намалява скоростта, виждайки че мотоциклетът възнамерява да спре, но тъй като не бил подал никакъв сигнал, че ще завива, се опитал да го подмине отляво. В този момент, водачът на мотоциклета внезапно завил рязко наляво в посока ул. „А. Б.“ и блъснал минаващия покрай него водач на тротинетката, като го събаря на пътя. Твърдят, че К. А. няма вина за настъпване на ПТП, тъй като ищецът му е пресякъл пътя на движение, правейки непозволен завой наляво към ул. „А. Б.“. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на ПТП от страна на ищеца в размер на 80%, с който молят обезщетението да бъде намалено. Считат, че ищецът е допуснал нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.24, ал.2, чл.25, чл.70,ал.3, чл.137е, чл.140, чл.147, ал.3, т.5 и чл.150 от ЗДвП. Оспорват се и вида и стойността на причинените имуществени вреди.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на нея петитум обуславят извод за предявени от ищеца Я. П. субективно съединени искове с правно основание чл.48, вр.чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците С. А. и Ж.

А., в качеството им на родители на непълнолетния К. А., да му заплатят обезщетение за причинени в следствие на виновно причинено от сина им ПТП на 03.08.2024г. в гр.Варна.

Исковата претенция е заявена в частичен размер от 2772,62 лева от общо 4502,42 лева, като сумата представлява претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП причинило увреждания по собствения на ищеца мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РА“, с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на спойлер горен опашка, спойлер долен опашка, мигач заден ляв, седалка водач и задна централна част на опашката /пластмасова основа калник заден/.

Настоящото въззивно производство е висящо само в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца Я. П. иск за сумата над присъдените с първоинстанционното решение 1386,31 лева до претендираната, заявена в частичен размер сума от 2772,62 лева. В частта, с която солидарно задължените ответници А.и са осъдени да заплатят сумата от 1386,31 лева – частичен размер от 4502,42 лева – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, 4 първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответниците и следователно е влязло в сила.

За да бъде реализирана деликтната отговорност на родителите на непълнолетно лице, причинило вреди по реда на чл.48, вр. чл.45 от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно виновно противоправно поведение от страна на дете на ответниците в следствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е причинена виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка между действията на причинителя и настъпилия резултат - увреждането. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.