Определение № 3937 от 25.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1767/2025
- Вид
- Определение № 3937
- Подписан
- 25.08.2025
- В сила
- 25.08.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Бойко Александров Мачорски
Други актове по делото
- Протокол № 1591 от 30.10.2025 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Решение № 1234 от 24.11.2025 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Разпореждане № 7590 от 17.12.2025 · Николай Свиленов Стоянов
- Определение № 410 от 23.01.2026 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Разпореждане № 1488 от 27.02.2026 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1976 от 19.03.2026 · Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3937 гр. Варна, 25.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Н.й Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Н.й Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501767 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, срещу Решение №2155/11.06.2025г. по гр. дело №16794/2023г. на ВРС, 26-ти състав, с което е прието за установено по отношение на ищците Н. М. С., ЕГН**********, В.
П. С., ЕГН**********, Г. Я. П., ЕГН**********, и Д. Г. В., ЕГН**********, че ответникът Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“, №43, представлявана от кмета, не е собственик на 129 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор №***.3859 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор №***.517, номер по предходен план: 479, при граници по същите КК и КР на Варна ПИ с идентификатори №№: ***.515, ***.699, ***.700, ***.701, ***.5644, ***.5643, ***.520, ***.516, с административен адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ул.
„***“, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при непълен и неточен анализ на събраните доказателства. След като за процесния имот има одобрен РП от 1987г., територията няма земеделски характер. Още през 1989г. Държавата чрез нотариуса се е противопоставила на това ищците да са били собственици на горницата над признатите им с КНА 1000кв.м. от земята до пълната му площ от около 1
1500кв.м., като тази разлика е била придобита от Държавата по силата на закона на осн. чл.12 от ЗСГ и чл.6 от ЗС. Липсата на данни за отчуждаване по ЗСГ не е пречка за последното, тъй като придобиването е по силата на закона.
Така към 1989г. Държавата е била собственик на 500 от всичките 1500кв.м. ид. части от терена, в т.ч. на спорните 129 кв.м. ид. части от него. След което на осн. пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ 96/1999) те са станали общинска собственост. Липсата на реализация на предвижданията на РП и неосъществяването на регулацията не е пречка за запзване правото на собственост на общината и на осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА. Отделно спорният терен е включен в ЖК „Стойко Пеев“, противно на приетото от ВРС и от вещите лица. Както при действието на ЗСГ, така след неговата отмяна, ищците не са могли да придобиват по давност имота поради действащия мораториум за това. Недоказано е и своителното им владение за годините от 2007г. до издаването на АЧОС през 2018г. Дори и да не е приложен ПУП-ПУР през 2012г., с факта на отреждането с него е било потвърдено, че се касае до общинска собственост за спорните 129 кв.м. ид. ч. Моли се за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на своително владение с присъединяване на същото на наследодателите, с оглед на което ответникът следва да докаже правата си на соченото от него основание. Не са налице предпоставките по пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА и по пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС( ДВ 96/1999) в полза на Общината, за което излага аргументи. По същество моли за потвърждаване на решението за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се 2 изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3